Избори 19 април: Радев с мнозинство – SOFIX, ДЦК и банките

Последна актуализация: 20.04.2026

Предсрочният вот от 19 април дава ясен победител, но сложна сметка за пазарите. Коалиция „Прогресивна България“ на Румен Радев взема около 45% и самостоятелно мнозинство, а SOFIX, българските държавни облигации и банковият сектор влизат в понеделник с първата си ценова реакция на новата конфигурация.

Резултатът: пълно мнозинство, пет партии в 52-то Народно събрание

Според паралелното преброяване на „Алфа Рисърч“ при над 98% от протоколите, „Прогресивна България“ получава около 44–45% от гласовете и между 129 и 134 мандата в 240-местния парламент. Това е първото самостоятелно мнозинство след 2009 г. и край на седемте поредни предсрочни избора от 2021 г. насам.

Зад победителя подредбата остава тясна. ПП–ДБ взема около 13,9%, ГЕРБ–СДС 12,8%, ДПС–Ново начало на Делян Пеевски 7,7% и „Възраждане“ 4,3%. БСП за първи път от 1990 г. остава извън парламента. Президентът Наталия Киселова се очаква да връчи първия мандат на „Прогресивна България“ в рамките на седмицата.

BGN и еврото: въпросът вече е решен

От 1 януари 2026 г. България е в еврозоната и BGN вече не съществува като самостоятелна валута за новоемитирани активи. Коментарите преди вота около „референдум за еврото“ и критиките на Радев към присъединяването остават риторични – фиксираният курс на конвертиране 1,95583 лева за евро е приключил, а монетарната политика е в ръцете на ЕЦБ.

Точно това намалява най-острия валутен риск за местните спестители и инвеститори. Програмите на партиите, които резюмирахме два дни преди вота, показваха, че нито една от петте влизащи сили не предлага реална стъпка назад от еврозоната. След резултата тази теза се потвърждава и пазарите няма защо да преоценяват базовия монетарен сценарий.

Банковият сегмент е във фокуса на SOFIX

Основният индекс на БФБ затвори петък на около 1219 пункта, с около 35% ръст на годишна база и вече отстъпил 4,4% от върховете си в началото на април. Понеделникът ще даде първи отговор дали пазарът чете резултата като риск или като политическа яснота след четири години нестабилност.

В банковия сегмент единствената пряко листвана на БФБ институция е ПИБ (Fibank). DSK, УниКредит Булбанк и ОББ са дъщерни дружества съответно на OTP, UniCredit и KBC, чиито котировки се търгуват във Виена, Милано и Брюксел. Припомняме прегледа ни на отчетите за Q1 2026 на четирите системни банки, където ПИБ беше единствената с пряка експозиция към локалната цена на риска.

Освен банките, реакцията на индекса зависи от поведението на тежестите в SOFIX – Софарма, Сирма Груп, Шеле Бургас, Българска фондова борса АД. Част от тях натрупаха двуцифрени ръстове след влизането в еврозоната и реагират силно на промени във фискалния разказ.

Спредът към Bund е истинският барометър за облигациите

10-годишните български държавни ценни книжа се търгуваха около 3,70% доходност преди вота, при очаквания за конвергенция към 3,30–3,40% – нивото, на което се движат хърватските и гръцките еврооблигации. Ако новият кабинет запази фискалната дисциплина, спредът към германския Bund може да се свие допълнително.

Рискът е в обратната посока. В анализа ни за фискалния пъзел преди вота Еврокомисията предупреди, че реалният дефицит за 2026 г. може да надхвърли 3% от БВП с около 3 млрд. евро и да задейства процедура при прекомерен дефицит. Фокусът на пазара сега е върху първия бюджетен документ на новото мнозинство и дали коалицията ще приоритизира капиталови разходи срещу текущи.

Fitch и S&P държат BBB+ като кредитен рейтинг

Fitch потвърди рейтинга BBB+ със стабилна перспектива на 28 март, а Moody’s държи Baa1. В предишния преглед агенцията отбеляза, че „фискалният и икономически дневен ред на Радев е неясен“ и прогнозира забавяне на растежа до 2,9% за 2026 г.

Следващата редовна оценка на Fitch е през есента. До нея инвеститорите в държавен дълг ще следят три конкретни точки: структурата на бюджет 2026, първите сигнали за състава на кабинета и позицията на „Прогресивна България“ по разходните правила на Пакта за стабилност.

Коалиционната математика

С около 130 мандата Радев няма нужда от партньори за обикновено мнозинство, но липсата на конституционно мнозинство (160 гласа) ограничава по-дълбоките реформи. Социолозите, които прегледахме в петък, прогнозираха точно такава подредба, макар че нито една от тях не предвиди сценарий при 40% (и отгоре) в посока на Радев.

Логичният партньор за гласуване по отделни теми остава ПП–ДБ, с която се застъпват позициите по антикорупцията и електронното управление. ГЕРБ–СДС и ДПС–НН са по-малко вероятни партньори за стратегически закони, но могат да подкрепят секторни решения в енергетиката и здравеопазването.

Какво да се следи през следващите две седмици

Два пазарни индикатора дават най-бързата обратна връзка. Първият е доходността на 10-годишните ДЦК на аукциона на Министерството на финансите, ако се проведе по график в края на април. Вторият е дневният оборот на BGCOR (корпоративния индекс) и SOFIX – ръстът в обема след отварянето в понеделник ще покаже дали местните институционални инвеститори четат резултата като позитивен или изчакват състава на кабинета.

Третият сигнал е извън пазара – изявленията на ЕЦБ и Европейската комисия в първата седмица след вота. Всяка публична забележка по българската фискална рамка ще се отрази мигновено на спреда към Bund.

Четвърти индикатор е календарът на първичните аукциони на Министерството на финансите, публикуван в края на всеки месец. Разликата между прицелния обем и действителния пласмент на книжата, заедно с претеглената доходност, ще покаже дали новото мнозинство ще може да рефинансира плащанията по стария дълг без допълнителна премия. Паралелно, първата публична среща на Радев с ръководствата на БНБ и МФ ще даде сигнал за приемствеността в макроикономическата рамка.