Фискалният пъзел на България преди вота на 19 април 2026

Последна актуализация: 18.04.2026

В навечерието на предсрочните парламентарни избори на 19 април финансовите пазари следят България с повишено внимание. Страната влезе в еврозоната на 1 януари, но политическата криза след оттеглянето на бюджета за 2026 г. остави фискалната траектория без ясен курс. Ето какво е заложено за инвеститорите.

Бюджетният срив – предистория на вота

Кабинетът Желязков се оттегли на 11 декември 2025 г. след седмици на масови протести срещу проекта за държавен бюджет 2026, който предвиждаше по-високи осигуровки и преразпределение на социалните плащания. Това е седмият предсрочен вот от 2021 г. насам и директен резултат от невъзможността на управляващите да прокарат фискална рамка през обществото.

Служебното правителство оперира с продължаващ бюджет от 1/12 на показателите за 2025 г., което на практика замразява нови публични инвестиции и значителна част от социалните ангажименти – без парламент, който да одобри нова рамка.

Дефицитът – тясното русло на Маастрихт

Първоначалният проектобюджет заложи дефицит от 3% от БВП – точно на ръба на изискванията по Пакта за стабилност и растеж. Европейската комисия вече сигнализира риск планът да не покрие критерия: ако всички планирани разходи се реализират, реалният дефицит може да надхвърли прага с близо 3 милиарда евро, което веднага би поставило страната в процедура по прекомерен дефицит.

Това е деликатен момент, защото България тепърва влезе в еврозоната и всяко отклонение от фискалната дисциплина се наблюдава с лупа от Франкфурт и Брюксел.

Публичният дълг – най-ниският в ЕС, но расте бързо

На старта на 2026 г. съотношението дълг/БВП е около 26%, най-ниското в целия Европейски съюз. Прогнозите в оттегления бюджет обаче очертават бърза траектория на нарастване през следващите години.

Нивата остават далеч от средноевропейските 80%+, но скоростта на натрупване в следващите две години е това, което кредитните анализатори следят. Ако новото правителство запази или разхлаби плановете за разходи, пътят нагоре може да бъде по-стръмен.

Еврозоната под натиск – инфлационният критерий

България стана 21-вата държава в еврозоната на 1 януари 2026 г., но само два месеца по-късно престана да отговаря на инфлационния критерий от конвергентния доклад. Това не отменя членството, но показва, че ценовият натиск – подхранен от свалянето на валутния риск и индексациите на заплати – е реален.

За инвеститорите в български държавни книжа това означава, че бързата конвергенция на доходностите към нивата на Германия може да се забави, докато ЕЦБ и пазарите оценят реалния фискален курс на следващия кабинет.

Какво пазарите калкулират

10-годишните български държавни облигации се търгуват около 3,70% – над нивата на Хърватия и Гърция, двете държави, поели преди това същия път към еврото. Опитът на Словакия, Литва и Хърватия показва, че доходностите падат след приемане в еврозоната. При България процесът може да се случи по-бавно, ако политическата несигурност продължи.

Спредът спрямо германския бенчмарк е ключовата числова мярка, която валидира фискалната възстановимост на страната. Подобна динамика анализирахме в статията за натиска върху US Treasuries и спреда спрямо Bund – сходни механизми действат и при по-малките държавни книжа в периферията на еврозоната.

Сценарии след 19 април

Според последните социологически изследвания „Прогресивна България“ на бившия президент Румен Радев води с около 34%, следвана от ГЕРБ-СДС с около 19,5%. Разпокъсаният парламент прави едно мнозинство малко вероятно и сценариите са три:

• Широка коалиция: умерен бюджет, запазване на 3% таван, постепенно сваляне на доходностите и доближаване до еврозонния бенчмарк.
• Нестабилно малцинствено правителство: продължаване на служебния режим и забавяне на конвергенцията на дълговия пазар.
• Осми предсрочен вот: политически патов сценарий, който би вдигнал рисковия премиум върху ДЦК.

Контекст за инвестиционния портфейл

Политическите цикли рядко променят дългосрочните фундаменти, но предоставят моменти с по-благоприятни цени за инвеститорите в държавни книжа и дивидентни акции. За читатели, които тепърва оформят стратегия, полезни са нашите материали за основите на инвестирането и дивидентните акции като инструмент за навигация през подобни периоди.