БНБ за август – ипотеки на 2,42% при 12-месечен Euribor 3,33%

Последна актуализация: 25.09.2026

Средната лихва по новите жилищни кредити в евро за домакинствата е 2,42% през август, почти без промяна спрямо юли, показва лихвената статистика на БНБ. Данните обаче са събрани преди повишението на ЕЦБ и преди септемврийския скок на Euribor, който вече държи 12-месечния индекс на 3,331%.

Какво показва лихвената статистика за август

Данните на БНБ се отнасят за нов бизнес в евро, тоест за договорите, сключени през месеца, а не за целия портфейл от стари кредити. При жилищните кредити за домакинствата средният лихвен процент намалява незначително – от 2,43% през юли до 2,42% през август.

Годишният процент на разходите по същите кредити се движи в обратна посока. ГПР се увеличава с 0,05 пр. п. до 2,81%, което означава, че освен лихвата по-голяма тежест в общата цена имат таксите, застраховките и другите разходи по договора.

Обемът също се свива. Новите жилищни кредити за август са за 621,7 млн. евро – с 6,5% (42,8 млн. евро) по-малко спрямо юли, а предоговорените и рефинансираните ипотеки намаляват с 2,9% до 136,8 млн. евро.

Това е вторият пореден месец на по-слаб нов бизнес при ипотеките след спада през юли. Август традиционно е по-спокоен месец за сделките, затова едномесечното понижение само по себе си не е сигнал за обрат на пазара.

Потребителските кредити и фирмите вървят в различни посоки

При кредитите за потребление движението е по-осезаемо. Средният лихвен процент и ГПР спадат с по 0,22 пр. п. – съответно до 8,91% и 9,20%, а обемът на новия бизнес намалява с 5% до 647,8 млн. евро.

Картината при фирмите е обратна. Лихвата по новите кредити до 1 млн. евро за нефинансовите предприятия се увеличава с 0,10 пр. п. до 4,31%, а по тези над 1 млн. евро – с 0,24 пр. п. до 4,36%.

Фирменото кредитиране по-често е обвързано директно с пазарните индекси и се преоценява по-бързо. Затова поскъпването при предприятията през август може да се тълкува като ранен сигнал за посоката, която пазарните лихви вече поемат.

По-скъпи остават и някои форми на краткосрочен дълг за домакинствата. Лихвата по овърдрафта се повишава с 0,03 пр. п. до 13,50%, а тази по кредитните карти извън гратисния период спада с 0,05 пр. п. до 21,56%.

Снимка преди удара – Euribor избяга напред

Най-важното в августовските данни е това, което те още не отразяват. Договорите от август са сключени преди ЕЦБ да повиши депозитната ставка на 10 септември до 2,50% (в сила от 16 септември) и преди септемврийския скок на Euribor.

Между първия работен ден на август и 23 септември 12-месечният Euribor се повиши от 2,939% до 3,331% – с около 0,39 пр. п. За същия период 6-месечният индекс мина от 2,705% до 3,013% и надхвърли 3%, а 3-месечният се качи от 2,461% до 2,622%.

Така се получава разминаване от около 0,9 пр. п. между средната лихва по новите ипотеки и 12-месечния пазарен индекс. Как изглеждаше тази разлика по юлските данни, разгледахме в материала за цените на жилищата и юлските ипотечни лихви, а августовските числа не я стесняват.

Разминаването може да се затвори по два начина. Банките може да прехвърлят по-високата цена на ресурса към новите договори през есента или да поемат част от нея чрез по-тесен марж – данните за септември и октомври ще покажат кое от двете преобладава.

Лихвите по ипотеките у нас исторически реагират със закъснение. Голяма част от договорите са обвързани с референтни индекси на самите банки, които се променят по-бавно от Euribor, а конкуренцията за нови клиенти остава силна.

Спестителите губят още от реалната доходност

При депозитите посоката е надолу. Средната лихва по новите срочни депозити на домакинствата пада с 0,15 пр. п. до 1,38%, а обемът на новия бизнес по тях намалява с 16,8% до 334,7 млн. евро.

Овърнайт депозитите остават на символичните 0,01%, а тези с предизвестие се повишават с 0,10 пр. п. до 0,41%. Интересно е, че при фирмите лихвата по срочните депозити се увеличава с 0,15 пр. п. до 1,56%, тоест банките плащат повече за големия корпоративен ресурс, но не и за спестяванията на гражданите.

При годишна инфлация по ХИПЦ от 5,0% за август реалната доходност на новия срочен депозит е отрицателна с около 3,6 пр. п. На 17 септември в анализа за депозитите, инфлацията и двете повишения на лихвите проследихме как инфлацията изяжда лихвите по спестяванията, а августовските данни добавят нов спад на лихвата.

Разминаването между кредитите и депозитите не е ново за българския пазар. Банките у нас традиционно разполагат с висока ликвидност и нямат силен стимул да се конкурират за срочни спестявания, дори когато пазарните лихви в еврозоната растат.

Кой усеща поскъпването първи

Първи ще го усетят кредитополучателите, чийто договор е пряко обвързан с Euribor. При тях новото ниво на индекса влиза в лихвата при следващото преизчисляване – на всеки 3, 6 или 12 месеца според договора.

След тях идват новите кредитополучатели, при които банката определя надбавката и началните условия в момента на подписване. Ако поскъпването на ресурса продължи, то може да се появи именно в офертите за нови ипотеки, а не в договорите, които вече текат.

Затова за хората с ипотека е полезно да знаят кой индекс стои в договора им, колко често се преизчислява лихвата и дали има таван или долна граница. Разликата между фиксирана и плаваща лихва разгледахме подробно в анализа ни за 12-месечния Euribor и избора на тип ипотека, а общите параметри на жилищното кредитиране са събрани в ръководството за кредити и ипотеки.

Следващите дати

Следващото решение на ЕЦБ по паричната политика е на 29 октомври, след двудневно заседание. Лихвената статистика на БНБ за септември излиза на 27 октомври в 14:00 ч. и ще бъде първата, която обхваща месец с по-високата ставка на ЕЦБ.

Именно тогава ще стане ясно дали лихвите по новите ипотеки започват да следват Euribor. До този момент августовските 2,42% остават последната снимка на пазара преди поскъпването.