Норвегия вдига лихвата до 4,50% – Швеция и Швейцария изчакват

Последна актуализация: 24.09.2026

Норвежката централна банка вдигна основната си лихва с 25 базисни пункта до 4,50% на 24 септември, а Швеция и Швейцария оставиха своите на 1,75% и 0,00%. Трите решения показват накъде се накланя лихвеният цикъл в Европа и очертават фона за ЕЦБ, Euribor и българските кредити.

Норвегия избра повишението – 4,50% при разделени очаквания

Norges Bank вдигна основната си лихва от 4,25% на 4,50%, като решението е взето единодушно от комитета по парична политика. Резултатът не беше предрешен – консенсусната прогноза на анализаторите беше разделена почти по равно, а в анкетата на Reuters само малко над половината от икономистите очакваха повишение.

Мотивът на банката е инфлацията, която вече няколко години е над целта от 2%. Базовата инфлация в Норвегия беше около 3% на годишна база през август – по-ниско от пика, но все още далеч от целта.

Управителят Ида Волден Баке заяви, че вероятно ще е нужно лихвата да остане висока известно време. Тя добави, че комитетът е готов да я вдигне още, ако това се окаже необходимо, за да се върне инфлацията към 2% в разумен срок.

Това е ястребов тон, а не сигнал за край на цикъла. Банката отбелязва, че по-силната крона ще охлажда вносната инфлация, което е един от факторите, които засега ограничават натиска за по-рязко затягане.

Решението е единственото реално движение от трите в четвъртък. Именно затова то е и най-ясният знак, че затягането в Европа не е приключило – дори банка, която вече е на 4,25%, приема, че това не стига.

Швеция задържа 1,75%, но вдигна лихвения път

Riksbank остави основната лихва на 1,75%, както очакваха всички анкетирани от Bloomberg икономисти. Това е една от най-ниските основни лихви в Европейския съюз и тя остава непроменена от септември 2025 г.

Новото е в прогнозата. Банката вдигна лихвения си път и вече очаква повишения, като според съобщението ѝ, ако перспективите за инфлацията и икономиката се запазят, първото може да дойде още тази година.

Банката посочва три причини – по-силен от очакваното растеж, високи цени на енергията и по-слаба шведска крона от началото на годината. Тя допълва, че при по-рязко и по-устойчиво покачване на цените повишенията може да дойдат по-бързо.

Пазарът обаче тълкува посланието по-сдържано от самото съобщение. Част от анализаторите определиха посланието като по-гълъбово от очакваното, а кроната и краткосрочните пазарни лихви се понижиха леко след обявяването.

Разминаването е показателно. Анализаторите вече очакваха сигнал за повишение към края на годината, така че потвърждението без конкретна дата не изненада никого.

Швейцария на нула – енергията вдига инфлацията

Швейцарската национална банка (SNB) задържа основната лихва на 0,00%, както очакваха анкетираните от Reuters икономисти. Банката заявява, че остава готова да се намеси на валутния пазар, ако това е необходимо за подходящи парични условия.

По-интересна е обновената условна прогноза за инфлацията – 0,7% за 2026 г. и по 0,8% за 2027 и 2028 г. SNB посочва, че прогнозата е повишена спрямо юни основно заради по-скъпите енергийни продукти, но средносрочният инфлационен натиск е нараснал само леко.

За 2026 г. банката очаква растеж на икономиката между 1,5% и 2%, а за 2027 г. – около 1,5%. Тя смята, че сегашната политика е подходяща, за да задържи инфлацията в диапазона на ценова стабилност от 0 до 2%.

Швейцария е изключението в картината. При прогнозна инфлация под 1% SNB няма натиск да вдига лихвата, а основната ѝ грижа е франкът – неговата сила или слабост пряко се отразява на вносните цени.

Какво казват трите решения за ЕЦБ и еврото

Трите банки решиха седмица след Фед и две седмици след ЕЦБ. Фед вдигна лихвата до 3,75–4,00% на 16 септември, а ЕЦБ – до депозитна ставка 2,50% в сила от 16 септември, което беше второто ѝ повишение за 2026 г.

Общото между тях е посоката. С изключение на Швейцария, където прогнозната инфлация е под 1%, банките в таблицата или вече вдигат лихвите, или открито подготвят следващото повишение.

За ЕЦБ това не е пряк сигнал, но е важен контекст. Когато съседни банки с подобни енергийни шокове вдигат лихвите, пазарът по-лесно приема, че и следващата стъпка на ЕЦБ може да е нагоре, а не пауза.

Натискът идва и отвъд океана. Доходността на 10-годишните щатски ДЦК е около 5,1%, най-високо от 2007 г., а пазарът оценява вероятността за второ повишение от Фед през октомври на около 70%.

Еврото отразява тази разлика. EUR/USD е на 1,1389 при 1,1425 ден по-рано – доларът печели, защото очакванията за Фед растат по-бързо от тези за ЕЦБ.

Както показахме в прегледа на четирите централни банки от миналата седмица, решенията в различни държави рядко са синхронни. Този път обаче посоката при повечето от тях е една и съща.

Euribor, депозити и кредити в България – какво показва сметката

За българските домакинства най-прекият канал е Euribor. Към 22 септември 3-месечният е 2,608%, 6-месечният – 2,999%, а 12-месечният – 3,332%.

Разликата между 3M и 12M е около 0,7 процентни пункта и показва, че пазарът вече включва в цените очаквания за още затягане от ЕЦБ през следващата година. С други думи, част от бъдещите повишения е заложена в цените още отсега.

Депозитите изостават от тази картина. Според лихвената статистика на БНБ за юли срочните депозити на домакинствата носят средно 1,53%, при инфлация 5,0% по ХИПЦ в България срещу 3,2% в еврозоната.

Реалната доходност по депозитите остава силно отрицателна. Тази тема разгледахме по-подробно в анализа ни за еврото и спестяванията, където сравнихме как различните инструменти реагират на по-високите лихви.

Кредитите реагират със закъснение. Средната лихва по новите жилищни кредити беше 2,43% през юли, а по потребителските – 9,12%.

При ипотеките с плаваща лихва, обвързана с Euribor, промяната стига до вноската при следващото преизчисляване. Затова повишенията на ЕЦБ от тази година ще се видят в статистиката за следващите месеци, а не веднага.

Какво следва след трите решения

Следващата точка в календара е Банката на Мексико (Banxico), която също решава на 24 септември след европейските банки. Лихвата ѝ е 6,50% от 7 май 2026 г., а 25 от 36 анализатори в анкета на Citi очакват задържане.

На 25 септември БНБ публикува лихвената и паричната статистика за август. Тя ще покаже дали лихвите по новите кредити и депозити в България са започнали да следват Euribor нагоре, но резултатът ѝ не е известен предварително.

По-важното решение обаче остава това на Фед. Както отбелязахме след единодушното решение на Фед от 16 септември, октомврийското заседание е следващият голям тест за доходностите и за еврото.

Норвегия показва, че банките са готови да вдигат дори при разделени очаквания. Швеция показва, че сигналът за повишение може да се окаже по-гълъбов от очакванията на пазара, а Швейцария – че при ниска инфлация чакането остава възможно.

За читателя в България изводът е описателен, не прогнозен. Лихвената среда в Европа се затяга постепенно, а Euribor вече отразява голяма част от това движение.