Търговският дефицит скочи с 64% през юни, чуждите инвестиции – с над 643%

Последна актуализация: 20.08.2026

Търговският дефицит на България достигна 806,1 млн. евро през юни – ръст от 64,4% на годишна база, показват данните на БНБ от 19 август. Успоредно преките чужди инвестиции за полугодието надхвърлят 2,174 млрд. евро, което е повишение от над 643%.

Числата на БНБ – внос, който изпреварва износа

Данните на централната банка очертават позната, но задълбочаваща се картина. И износът, и вносът растат с двуцифрени темпове, само че вносът бяга по-бързо.

За първите шест месеца на годината натрупаният дефицит достига 5,395 млрд. евро, или 4,3% от БВП. Година по-рано той беше 3,807 млрд. евро и 3,3% от БВП – с цял процентен пункт по-малко.

Стойностите за юни 2025 г. в таблицата са изчислени от отчетените процентни изменения. Посоката е недвусмислена – разликата между внос и износ се разширява вече няколко поредни месеца.

Темпът също заслужава внимание. Ръст на дефицита от 64,4% за една година е сред най-високите в последното десетилетие и изпреварва значително номиналния ръст на икономиката.

Защо дефицитът расте – потребление и по-скъпа енергия

Ръстът на вноса отразява силното вътрешно потребление и по-високите цени на енергийните ресурси. Двуцифреното повишение на доходите се излива в покупки на вносни стоки, от автомобили до електроника.

Своя принос има и енергийната компонента – енергията в еврозоната поскъпва с двуцифрен темп, а България внася значителна част от суровините си на международни цени.

В еврозоната търговският дефицит вече няма валутното измерение отпреди, но остава сигнал за конкурентоспособност. Страна, която трайно внася повече, отколкото изнася, финансира разликата с капиталови потоци – и точно тук идва добрата новина.

Обратната страна – рекорден приток на чужд капитал

Преките чужди инвестиции за януари–юни надхвърлят 2,174 млрд. евро. Това е с 1,882 млрд. евро повече от същия период на 2025 г., или ръст от над 643%.

Скокът идва в първата година на България в еврозоната и трудно може да се разглежда отделно от този факт. Премахнатият валутен риск и по-ниските трансакционни разходи правят страната по-привлекателна за международния капитал.

Тенденцията се вижда и на терен. В пазара на бизнес имоти досега доминираха местни купувачи, но растящият външен интерес към производствени и логистични активи започва да променя баланса.

Притокът на инвестиции на практика покрива голяма част от търговската дупка. Това е устойчивият начин един дефицит да бъде финансиран – чрез капитал, който създава работни места, а не чрез дълг.

Какво означава това за потребителите и бизнеса у нас

За домакинствата растящият внос означава по-богат избор на стоки, но и уязвимост към международните цени. Всяко поскъпване на енергията и суровините се внася директно в потребителската кошница.

За бизнеса сигналът е двоен. Износителите удържат двуцифрен ръст въпреки силната конкуренция, но губят ценово предимство, ако разходите за труд и енергия растат по-бързо, отколкото при търговските партньори.

Струва си да се следи и структурата на икономиката отвътре – докато търговският баланс се разширява, България се разминава с вълната от фалити в ЕС, което говори за все още стабилна вътрешна конюнктура.

Ключовият въпрос за втората половина на годината е дали инвестиционният приток ще се задържи. Еднократните големи сделки могат да изкривят статистиката, затова устойчивостта на тренда ще се види едва в данните за третото тримесечие.