Инфлацията у нас е 4,4% при 2,9% в еврозоната – откъде идва разликата

Последна актуализация: 03.08.2026

Юлските данни за инфлацията излязоха в един и същи ден от двете страни. България отчете 4,4% на годишна база, еврозоната – 2,9%. Разликата от 1,5 процентни пункта не е случайна.

Зад нея стоят конкретни компоненти, които си струва да се разгледат.

Двете числа се движат в различни посоки

Българската инфлация се забавя чувствително. От 5,4% през юни до 4,4% през юли е спад с цял процентен пункт за един месец.

Еврозоната прави обратното. Ускорението от 2,8% до 2,9% е малко, но посоката е нагоре за втори пореден месец.

Тази разнопосочност е важна, защото стеснява разликата между двете икономики. Подробностите за българското число разгледахме в анализа на експресната оценка за юли.

Хармонизираният индекс на потребителските цени, който позволява пряко сравнение между страните, отчита 4,1% за България. Тоест реалната разлика с еврозоната е около 1,2 пункта, не 1,5.

Какво движи европейското число

Основният фактор в еврозоната през юли е енергията. Годишният ръст при нея достига 10,0% срещу 8,5% през юни.

Услугите също добавят натиск с 3,3% срещу 3,2%. Останалите компоненти всъщност се охлаждат.

Храните в еврозоната поскъпват само с 1,2% на годишна база и дори забавят темпа си. Това е компонентът, при който разликата с България е най-осезаема за потребителя.

Ядрената инфлация, която изключва енергия, храни, алкохол и тютюн, се повишава до 2,5%. Тя е показателят, който ЕЦБ следи най-внимателно, защото отразява вътрешния ценови натиск.

Защо българското число остава по-високо

Първата причина е структурата на потребителската кошница. Делът на храните и енергията в разходите на българското домакинство е значително по-висок от средния за еврозоната.

Когато тези две групи поскъпват, ефектът върху общия индекс у нас е по-силен. Обратното също важи – когато се охлаждат, забавянето е по-рязко, което се вижда в юлското число.

Втората причина е процесът на догонване. Икономика с по-ниски доходи и по-бърз номинален растеж на заплатите естествено има по-висока инфлация при услугите.

Третата причина е административно определяната част от цените. Токът за бита поскъпна средно с 2,53% от 1 юли, а топлоенергията с 4,58% за новия регулаторен период.

Тези решения влизат в индекса наведнъж и с пълна тежест. В по-големите икономики от еврозоната подобни промени се разпределят по-плавно във времето.

Четвъртата причина е ефектът от смяната на валутата. Както отбелязахме в прегледа на първите седем месеца с еврото, еднократните закръгления при цените се изчерпват, но със закъснение.

Какво означава това за ЕЦБ

Централната банка гледа общото число за еврозоната, не отделните страни. Числото от 2,9% е над целта от 2%, а ядрената инфлация от 2,5% също не е на желаното ниво.

Едновременно с това икономиката на еврозоната расте с 0,4% на тримесечна база при очаквани 0,2%. Комбинацията от растеж над очакванията и инфлация над целта не оставя аргумент за облекчаване.

Основната лихва остава 2,15% от 23 юли. Пазарите оценяват като висока вероятността за повишение на заседанието на 10 септември – сценарий, който разгледахме в анализа за септемврийското решение.

Разликата между националните инфлации също има значение за ЕЦБ, но не в посоката, която мнозина очакват. Тя влияе на реалната лихва във всяка страна – при еднаква номинална лихва държава с по-висока инфлация усеща по-меки парични условия.

За България това означава по-скъпи нови кредити и бавно покачване на лихвите по депозитите. И двата ефекта идват с няколко месеца закъснение.

Какво следва през август

Окончателните данни на Евростат за юли излизат в средата на август. Те обикновено потвърждават експресната оценка с отклонение под 0,1 пункта.

По-важен е ефектът от енергията през есента. Ако поскъпването от 10,0% на годишна база се запази и през август, натискът върху общия индекс остава.

Вторият ориентир е базата за сравнение. Август 2025 г. беше месец с относително високи цени на храните, което автоматично прави годишното сравнение тази година по-благоприятно.

За българските домакинства практическият въпрос е дали забавянето от юли ще продължи. Едномесечно движение не е тенденция, а базовият ефект от миналата година се променя всеки месец.