ЕЦБ към повишение през септември – какво значи за спестяванията

Последна актуализация: 31.07.2026

Икономиката на еврозоната ускори растежа си до 0,4% през второто тримесечие – двойно над очакваното. Числото засилва аргументите за повишение на лихвите през септември и промени очакванията на пазарите.

За българските домакинства това е новина с две страни. Депозитите вероятно ще поскъпнат, но и вноските по плаващите кредити.

Какво показаха данните за растежа

Евростат публикува експресната оценка за второто тримесечие в четвъртък. Икономиката на еврозоната нараства с 0,4% спрямо предходното тримесечие и с 1,0% на годишна база.

Ускорението е осезаемо. През първото тримесечие годишният растеж беше 0,5%, тоест темпото се удвоява за три месеца.

По страни картината остава неравномерна. Ирландия отчита 3,9% тримесечен растеж, Литва 1,7%, а Швеция 1,4%, докато големите икономики се движат по-близо до средното.

Защо това има значение за лихвите

Централните банки повишават лихвите, когато икономиката понася по-скъпи пари без риск от рецесия. Силният растеж премахва основния аргумент срещу затягането.

ЕЦБ вече направи първата си стъпка нагоре през юни след три години без повишения. На заседанието от 23 юли лихвата остана на 2,15%, но тонът на изявленията се промени.

Следващото заседание е на 10 септември и пазарите оценяват вероятността за повишение като много висока. Очакваното ново ниво е 2,50%.

Как изглеждаше юлското решение и какво подсказа то за есента, разгледахме подробно в анализа за задържането на лихвите на 2,15%. Юлските данни за растежа са допълнителен аргумент в същата посока.

Ефектът върху депозитите

Повишението на основната лихва не се пренася автоматично върху влоговете. Банковата система у нас разполага с висока ликвидност и няма спешна нужда да привлича нов ресурс.

Затова движението нагоре по депозитите обикновено изостава с едно до две тримесечия. По-малките банки реагират по-бързо, тъй като конкурират за ресурс с по-агресивни условия.

Тази разлика в поведението разгледахме в материала за разминаването между големите и малките банки. То се задълбочава именно в периоди на променящи се лихви.

Основните видове влогове и техните условия са описани в наръчника за банкови депозити, който е полезен при сравняване на конкретни оферти.

Реалната доходност остава отрицателна

При инфлация от 4,4% през юли и лихви по срочни влогове далеч под това ниво покупателната способност на спестяванията се свива. Дори повишение до 2,50% на европейско ниво не променя тази сметка веднага.

Мащабът на проблема е значителен. Общият размер на депозитите на домакинствата у нас надхвърля 56 млрд EUR, а голяма част от тях се държат при символична доходност.

Точно тази реална загуба изчислихме в анализа за топящите се спестявания. Забавянето на инфлацията свива загубата, но не я премахва.

Другата страна – кредитите

Същото решение действа и в обратната посока. Домакинствата с ипотечен кредит при плаваща лихва ще усетят повишението при следващата дата на преоценка.

Практическото значение зависи от структурата на договора. При кредит с фиксиран период от три или пет години промяната не се отразява до изтичането му.

При плаваща лихва повишение от 0,35 процентни пункта се отразява в няколко десетки евро месечно при среден по размер жилищен кредит. Ефектът не е драматичен, но е кумулативен, ако цикълът продължи.

Защо българският случай е различен

България вече е част от еврозоната и решенията от Франкфурт се отнасят пряко за нея. Липсва обаче междинният механизъм, който съществуваше при валутния борд.

Разликата се вижда в инфлацията. Годишният темп у нас е 4,4% при около 2,8% средно за еврозоната през юни, което означава, че една и съща лихвена политика има различна тежест в двете икономики.

За домакинство с депозит това е неблагоприятна комбинация. Лихвата се определя от условията в еврозоната, а покупателната способност се изяжда от местните цени.

Изравняването на инфлационните темпове е въпрос на години, а не на тримесечия. До тогава реалната доходност на спестяванията у нас ще изостава от тази в останалите страни от валутния съюз.

Какво да се следи през следващите седмици

Първият индикатор е инфлацията в еврозоната. Експресната оценка за юли излиза днес, а през юни показателят беше 2,8%.

Вторият е тонът на изявленията от Франкфурт през август. Централните банкери традиционно подготвят пазарите за решенията си предварително.

Третият е поведението на конкретните банки у нас. Промените в депозитните продукти обикновено се появяват първо при по-малките институции и едва след това при големите играчи.