Седем месеца с еврото – какво реално се случи с цените
Последна актуализация:
Изминаха седем месеца, откакто България замени лева с еврото на 1 януари. Анализ на Европейската централна банка показва, че самата смяна на валутата е имала ограничен и предимно еднократен ефект върху цените – далеч от страховете за скъпотия. Възприеманата от хората инфлация дори отбеляза спад в началото на годината.
- Ефектът на еврото върху цените е ограничен и еднократен.
- Възприеманата инфлация спадна – най-силно от пандемията насам.
- Реалната инфлация обаче остава 5,4%, с други двигатели.
- Двойното обозначаване на цените в левове и евро продължава.
- Спестяванията губят стойност, ако лихвата не покрива инфлацията.
Ефектът на еврото върху цените беше еднократен
Според анализ на Европейската централна банка преминаването от лева към еврото е имало ограничено влияние върху потребителските цени. Ефектът е бил предимно еднократен, свързан със закръгляния при преизчисляването.
Това опровергава голяма част от предварителните страхове. Опитът на други държави от еврозоната показваше същото – еднократен ефект от порядъка на десети от процента, а не масово поскъпване.
Фиксираният курс от 1,95583 лева за евро остана референтната база при преизчисляването. Именно закръглянето нагоре при дребните стоки беше основният, но ограничен източник на натиск.
Възприеманата инфлация спадна
Интересен ефект се появи при усещането на хората за цените. През януари 2026 възприеманата инфлация в България отбеляза значителен спад – най-големият след пандемията.
Едновременно с това измерената инфлация се забави, а очакванията на потребителите за следващите 12 месеца се успокоиха. Прозрачността на двойните етикети вероятно е помогнала за това.
Психологията има значение за поведението на потребителите. Когато усещането за скъпотия намалява, домакинствата харчат и планират по-спокойно.
Реалната инфлация обаче е 5,4%
Важно е да се разграничат два различни процеса. Смяната на валутата добави малко към цените, но общата инфлация у нас остава 5,4%, движена от съвсем други фактори.
Ръстът на заплатите, енергията и услугите тежат много повече от еднократния ефект на еврото. Разбор на това как инфлацията изяжда доходите направихме в анализа за личните финанси.
Заплатите растат с 12,7% на годишна база, но реалният доход след инфлация е значително по-нисък. Тази разлика проследихме в анализа за заплатите и реалния доход.
Практични навици при двойните цени
Двойното обозначаване е удобен инструмент за самопроверка. Сверяването на етикета в левове и евро отнема секунди, но помага да се забележат некоректни закръгляния.
Полезно е да се следят и общите суми на касовата бележка, а не само отделните артикули. При по-големи покупки дори минималното закръгляне се натрупва.
Какво още да следят домакинствата
Двойното обозначаване на цените в левове и евро остава в сила като преходна мярка. То позволява на потребителите да сверяват дали преизчисляването е коректно при всяка покупка.
Основното предизвикателство вече не е самата валута, а покупателната способност на спестяванията. Когато лихвата по депозита е под инфлацията, парите губят реална стойност всяка година.
Спестяванията на домакинствата достигнаха 56,3 млрд EUR, но голяма част от тях се обезценяват, както отчетохме в анализа за спестяванията. Именно тук е реалната битка за семейния бюджет.
Често задавани въпроси
Поскъпнаха ли цените заради еврото?
Какъв курс се използва при преизчисляване?
Защо тогава инфлацията е висока?
Докога цените се обозначават и в двете валути?
⚠ Съдържанието на FinansovSuvet.com е с образователен и информационен характер. Не го приемайте като персонална препоръка за вашите финанси.
