Инфлацията се забави до 4,4% през юли – какво стои зад числото

Последна актуализация: 31.07.2026

Годишната инфлация у нас се забавя до 4,4% през юли според експресната оценка на НСИ. Това е спад с цял процентен пункт спрямо юни и най-бавното поскъпване тази година.

Месечно обаче цените отново тръгват нагоре – с 0,7% след юнската дефлация. Забавянето е статистическо, а не усещане в касовата бележка.

Какво показва експресната оценка на НСИ

Експресната оценка е предварителен разчет, който институтът публикува преди пълните данни по групи стоки. Тя дава посоката, но не и детайлната картина по потребителски кошници.

Числата за юли са две. Годишната инфлация по националния индекс на потребителските цени е 4,4%, а по хармонизирания индекс ХИПЦ – 4,1%.

Разликата между двата индекса не е грешка. ХИПЦ се изчислява по обща европейска методика и служи за сравнение между държавите в еврозоната, докато националният индекс отразява българската потребителска структура.

Защо месечната инфлация се върна на плюс

Юнската дефлация от 0,9% беше до голяма степен сезонна. Летните разпродажби, евтините плодове и зеленчуци и по-ниските горива свалиха индекса за един месец.

През юли ефектът се обръща. Туристическият сезон вдига цените на настаняването и услугите, а базата от миналата година вече е висока.

Точно тази комбинация обяснява привидното противоречие – годишният темп се забавя, докато месечният се ускорява. Годишната инфлация мери спрямо юли 2025 г., а месечната – спрямо юни 2026 г.

Еврозоната – юлската оценка излиза днес

Евростат публикува експресната оценка за юлската инфлация в еврозоната днес, 31 юли. През юни показателят беше 2,8% след 3,2% през май.

България вече е част от тази статистика и юлският ХИПЦ от 4,1% ще влезе в европейската сметка. Разликата от над един процентен пункт спрямо средното за еврозоната остава основният български проблем.

Тя не е нова. Както отбелязахме в прегледа на първите седем месеца с еврото, конвергенцията на цените към средноевропейските нива е дългосрочен процес, а не еднократно събитие.

Кой усеща забавянето и кой – не

Средната инфлация е сбор от много различни потребителски кошници. Домакинство, което харчи основно за храна, комунални услуги и транспорт, усеща съвсем друг индекс от домакинство с висок дял на пътувания и техника.

Точно затова спадът от 5,4% до 4,4% рядко се разпознава в магазина. Годишният темп се забавя предимно заради високата база от лятото на 2025 г., а не защото конкретни цени падат.

Има и втори ефект. Услугите – наеми, ремонти, застраховки, здравеопазване – поскъпват по-бавно, но и по-инертно от стоките, и обикновено задържат общия индекс нагоре дори когато храните и горивата се успокоят.

За семейния бюджет това означава, че реалният разход не пада синхронно с индекса. Забавянето на инфлацията намалява скоростта на поскъпването, но не връща предишните цени.

Какво значи това за лихвите

ЕЦБ задържа депозитната лихва на 2,15% на заседанието си на 23 юли. Пазарите обаче оценяват висока вероятност за повишение до 2,50% през септември.

Юлските български числа нямат самостоятелна тежест в това решение. ЕЦБ гледа агрегата на еврозоната, а не отделните държави.

За българския спестител ефектът е косвен, но реален. По-висока лихва по еврото означава по-скъпи ипотеки и по-добри депозити със закъснение от няколко месеца.

БНБ вече прогнозира годишна инфлация около 5,9% в края на 2026 г. – прогноза, която разгледахме в анализа на макрорамката на централната банка и която юлските данни засега не потвърждават.

Какво да следим през август

Пълните данни на НСИ по групи стоки излизат в средата на август. Те ще покажат къде точно е поевтиняването – при горивата, храните или услугите.

Вторият индикатор е стопанската конюнктура. Първите сигнали за охлаждане на бизнес климата и пазара на труда вече се появиха, а те обикновено изпреварват инфлацията с две до три тримесечия.

Ако тенденцията от последното проучване на бизнес климата се задълбочи, натискът върху цените ще отслабне и през есента без допълнителна намеса от ЕЦБ.