Лошите кредити паднаха до 2,65% – защо това не е успокоение

Последна актуализация: 02.09.2026

Делът на необслужваните кредити в българската банкова система е паднал до 2,65% в края на второто тримесечие срещу 2,82% три месеца по-рано. На пръв поглед това е добра новина след два поредни тримесечни ръста. Погледнато по-внимателно обаче, числителят почти не мърда – мърда знаменателят.

Какво точно показват данните

Брутните необслужвани кредити и аванси в края на юни възлизат на 2,2 млрд. EUR. Спрямо края на март спадът е 40 млн. EUR – в мащаба на система с активи от 121 млрд. EUR това е закръгляне, не обрат.

Нетната стойност също се движи минимално: 1 млрд. EUR, с 42 млн. EUR по-малко от края на март. Делът ѝ слиза до 1,26% от 1,37%.

За контекст: през първото тримесечие брутният размер се увеличи със 7%, или 146 млн. EUR, и това беше вторият пореден тримесечен ръст. Тогава темата беше прекъсване на дългогодишната благоприятна тенденция.

Защо съотношението пада, а сумата не

Съотношението на необслужваните кредити е дроб. Когато числителят стои на едно място, а знаменателят расте, процентът пада сам по себе си – без нито един длъжник да е започнал да плаща по-редовно.

Точно това се случва в България. Общият кредитен портфейл расте с 15,5% на годишна база, а ипотечното кредитиране – с 26,4%, както припомнихме и в анализа за очакванията на банките за търсенето.

Ефектът има и второ измерение. Новоотпуснатият кредит по дефиниция е редовен през първите месеци – проблемите се появяват след втората или третата година.

Затова бърз растеж винаги разрежда статистиката за качеството. Реалната проверка идва тогава, когато темпът на отпускане се забави и портфейлът остарее.

Рискът е в потребителския кредит

Кредитите за домакинствата вече доближават 31 млрд. EUR, а около една трета от тях са потребителски. Това е сегментът, в който лихвата е 8,76%, а срокът – кратък.

Разликата с ипотеката при 2,41% не е каприз на банките, а отражение на обезпечението и на срока. Подробно разгледахме механиката в анализа защо двата кредита струват толкова различно.

Наслагването е другият проблем. По оценки на кредитни консултанти всеки четвърти работещ над 30 години има поне един бърз кредит, като средният размер на тези заеми е около 1 000 EUR.

Един такъв заем сам по себе си не чупи бюджет. Три или четири, натрупани върху съществуващ потребителски кредит, вече са друга сметка – и точно там влошаването се появява първо.

Какво прави заседанието на 10 септември с вноската

Пазарът залага повишение на депозитната лихва на Европейската централна банка от 2,25% на 2,50%. Тримесечният EURIBOR вече е на 2,57%, тоест пазарът е изпреварил решението.

Според кредитния консултант Тихомир Тошев около 95% от кредитите в България са с плаваща лихва. Това е ключовата разлика с пазари, където преобладава фиксираният процент за целия срок.

Преносът обаче не е автоматичен. Българските банки обвързват плаващата част най-често със собствена референтна база, която следва цената на депозитите, а не директно с EURIBOR – затова местната ипотека е 2,41% при 3,51% средно за еврозоната.

Изчислението е за кредит от 100 000 EUR със срок 25 години и анюитетни вноски. То показва, че едно повишение не чупи домакинския бюджет – но също така, че разстоянието до средното за еврозоната е близо 60 EUR месечно.

Кое си струва да се следи

Първият индикатор е тримесечният отчет на БНБ за третото тримесечие. Ако абсолютният размер на необслужваните кредити тръгне нагоре, докато кредитирането все още расте с двуцифрен темп, сигналът е далеч по-сериозен от този през първото тримесечие.

Вторият е рекордната печалба на сектора от 1,1 млрд. EUR и това дали тя ще се пренесе към лихвите по депозитите. Буферът е налице; въпросът е дали ще бъде използван за конкуренция или за провизии.

Третият е фискалната рамка. Дефицит, който вече е 3 млрд. EUR към август, поддържа вътрешното търсене – а с него и апетита за потребителски кредит.