Заплатите растат с 12,7% – какво реално остава след инфлацията

Последна актуализация: 23.07.2026

Средната брутна заплата у нас надхвърли 1 400 EUR – 1 407 EUR за първото тримесечие при ръст от 12,7% на годишна база. Звучи като добра новина, но инфлацията от 5,4% изяжда близо половината от увеличението, а разликите между секторите се разтварят все повече.

Числата – номинално срещу реално

По данни на НСИ средното брутно възнаграждение се покачваше през цялото тримесечие – 1 381 EUR през януари, 1 365 EUR през февруари и 1 475 EUR през март. Мартенският скок традиционно идва с годишните бонуси и преизчисленията след Нова година.

Номиналният ръст от 12,7% обаче е само част от картината. При годишна инфлация от 5,4% по националния индекс реалното увеличение на покупателната способност е около 7% – все още солидно, но далеч от числото в заглавията.

Как се отразява инфлацията върху личния бюджет разгледахме подробно в анализа за инфлацията от 5,4% и личните финанси. Най-осезаемо поскъпват точно ежедневните разходи – храна, транспорт и услуги.

Заслужава внимание и ефектът на еврото върху възприятието. Първата година, в която заплатите се договарят и плащат изцяло в EUR, направи сравненията с европейските нива директни – и разликата с Западна Европа, макар и свиваща се, остава осезаема.

Таблицата показва защо усещането за доходите е толкова различно от статистиката. Средните числа включват и високоплатените сектори, докато за половината работещи заплатата остава под средната.

Секторните разлики – финанси и IT дърпат нагоре

Ръстът далеч не е равномерен. Най-силно за тримесечието поскъпва трудът във финансовия и застрахователния сектор с 9,7%, следван от селското стопанство с 8,4% и IT, медиите и телекомуникациите с 8,2%.

В другия край остават търговията, хотелиерството и част от преработващата индустрия. Там номиналният ръст често едва покрива инфлацията, което на практика означава замръзнал реален доход.

Разликата има и географско измерение. София и големите областни центрове концентрират високоплатените позиции, докато в по-малките области средните нива остават близо до минималната заплата.

Пазарът на труда засега остава в полза на служителите. Ниската безработица и недостигът на кадри в ключови професии поддържат натиска върху работодателите да вдигат възнагражденията, макар и с признаци на умора в темпото.

Какво се случва със спестеното

Растящите доходи логично увеличават и възможността за спестяване. Проблемът е къде отиват парите – по разплащателни сметки и депозити, чиито лихви при повечето големи банки са далеч под инфлацията.

При олихвяване под 2,5% и инфлация от 5,4% всяка оставена настрана сума реално се топи. Актуалните условия по влоговете сравняваме в страницата за банковите депозити – разликите между банките са по-големи, отколкото повечето вложители подозират.

Част от домакинствата вече търсят алтернативи, а днешното решение на ЕЦБ може да подобри лихвите по депозитите в следващите месеци. Ефектът обаче исторически стига до вложителите с най-голямо закъснение – банките вдигат лихвите по кредитите по-бързо, отколкото по влоговете.

Пенсиите и доходите извън заплатите

Доходната картина се допълва от пенсиите, които от 1 август се увеличават със 7,8% – механизма разгледахме в материала за пенсиите след еврото. Индексацията обаче също изостава от ръста на заплатите.

Общият извод за домакинствата е двупосочен. Доходите растат по-бързо от цените и това е реално подобрение, но темпото се различава драстично по сектор, регион и възраст – а спестяванията продължават да губят стойност при сегашните лихви.