Спестяванията стигнаха 56,3 млрд EUR – но 70% от тях се топят

Последна актуализация: 24.07.2026

Спестяванията на българските домакинства в банките достигнаха 56,3 млрд EUR към края на май – ръст от 19,3% за година. Зад рекордната сума обаче стои неудобна истина – при сегашните лихви по-голямата част от тези пари губят покупателна способност.

Рекордът – защо трупаме толкова

Ръст от близо една пета за година е необичайно висок дори за силна икономика. Обяснението е комбинация от растящи доходи и предпазливост след еврото и инфлационните години.

Средната брутна заплата се повишава с 12,7% годишно, а част от този ръст отива директно в буфери. Какво реално остава от увеличенията на доходите анализирахме в четвъртък.

Сметката – какво губи спестителят на депозит

При лихва от 2% и инфлация от 5,4% всеки 10 000 EUR на депозит губят реално около 340 EUR годишно. На хоризонт от пет години при същите условия загубата надхвърля 1 500 EUR покупателна способност.

Това не прави депозита лош инструмент – той остава най-сигурното място за резервния фонд. Проблемът е в пропорцията, когато целите на парите са дългосрочни.

Структурата – 70% в депозити е много

Българинът държи над 70% от спестяванията си в банкови депозити – далеч над средното за еврозоната. Културата на сигурността има своите исторически корени, но има и цена.

Ограничението не е в достъпа, а в навика. След влизането в еврозоната инвестиционните продукти станаха по-достъпни от всякога, а валутният риск към еврото изчезна по дефиниция.

Гаранцията на влоговете – какво покрива и какво не

Влоговете в българските банки са гарантирани до 100 000 EUR на вложител в една банка. Това прави депозита на практика безрисков откъм кредитно събитие – банков фалит не засяга суми под тавана.

Гаранцията обаче не покрива инфлационния риск. Държавата гарантира номинала на спестяванията, но не и тяхната покупателна способност – а именно тя се топи при отрицателна реална лихва.

За по-големи суми практично решение е разпределяне между няколко банки. Така гаранционният таван важи за всяка институция поотделно, без промяна в удобството.

Промяната – младите спестители излизат от рамката

Данните и наблюденията на банкерите показват ясна тенденция – по-младите поемат умерен риск в търсене на доходност над инфлацията. Стратегията на пасивното трупане в разплащателни сметки постепенно отстъпва.

Типичният подход е стъпаловиден – резервен фонд на депозит, а горницата в диверсифицирани инструменти с дълъг хоризонт. Този модел не изисква нито големи суми, нито ежедневна ангажираност.

Лихвите – какво може да донесе есента

ЕЦБ задържа лихвите в четвъртък, но септемврийско увеличение не е изключено. Българските банки обаче традиционно пренасят повишенията към депозитите бавно и частично.

Дори при по-добри условия депозитната лихва трудно ще догони инфлация от 5,4%. Реалната доходност по депозитите остава отрицателна вече години наред – както показахме в анализа за реалната доходност на депозитите.

За условията, видовете депозити и гаранцията на влоговете поддържаме подробен наръчник в страницата за банковите депозити.

Три практични извода

Първият – резервният фонд от три до шест месечни разхода принадлежи на депозит, независимо от лихвата. Сигурността и ликвидността там са по-важни от доходността.

Вторият – парите с хоризонт над пет години заслужават преглед на алтернативите. Третият – инфлацията е тих, но постоянен данък и игнорирането ѝ е най-скъпият навик в личните финанси.