Защо потребителският кредит е 8,76%, а ипотеката – 2,41%

Последна актуализация: 28.08.2026

Един и същи клиент, една и съща банка, два кредита – и над шест процентни пункта разлика в цената. Потребителският заем струва 8,76% при ГПР 9,06%, новата ипотека – 2,41%, а срочният депозит носи едва 1,57%. Разликата не е случайна и обяснява рекордната печалба на банките.

Шест пункта разлика при един и същ длъжник

Човекът, който тегли ипотека при 2,41%, и човекът, който тегли потребителски кредит при 8,76%, много често са едно и също лице. Кредитната история е същата, доходът е същият, банката – също. Променя се единствено структурата на сделката. Разликата от над шест процентни пункта следователно не измерва различна вероятност клиентът да спре да плаща, а нещо друго – колко ще загуби банката, ако той наистина спре.

Това разграничение рядко се обяснява на гишето, но то е сърцевината на ценообразуването. Всяка лихва се сглобява от цената на ресурса, очакваната загуба, административния разход и маржа. При двата продукта първият компонент е практически еднакъв, защото и двата се финансират от едни и същи влогове при 1,57%. Всичко останало се различава драстично. Изразено в пари, разликата между ГПР 9,06% и ГПР 2,75% върху 20 000 EUR за пет години се измерва в хиляди евро надплатени лихви.

Обезпечението и загубата при неизпълнение

Ипотечният кредит е покрит с актив, който подлежи на осребряване. Ако плащанията спрат, банката има ясен път до жилището и до пазарна цена, която в момента се движи нагоре с 14,8% годишно. Главницата се амортизира, докато обезпечението поскъпва – комбинация, при която очакваната загуба при неизпълнение клони към малка част от отпуснатата сума. Именно тази малка очаквана загуба, а не добронамереността на банката, свива лихвата до 2,41%.

Потребителският кредит няма такъв резерв. Срещу него стои доход, който може да изчезне, и вещи, които не се продават на организиран пазар. При неизпълнение банката разчита на съдебно изпълнение върху трудово възнаграждение – процедура бавна, частична и с несигурен резултат. Загубата при неизпълнение при необезпечено потребителско финансиране е в пъти по-висока, а разликата се плаща предварително от всички редовни клиенти под формата на по-висока лихва. Това е и причината обезпечението да е далеч по-силен ценови фактор от кредитния рейтинг на отделния човек.

Срокът, размерът и административният разход

На пръв поглед ипотеката би трябвало да е по-скъпа, защото поема лихвен риск за двадесет или тридесет години напред, докато потребителският заем се затваря за три до пет. В учебниците дългият срок носи премия. У нас се получава обратното, защото ефектът от обезпечението надделява многократно над премията за срок, а конкуренцията при дългите заеми е по-остра.

Към това се добавя аритметиката на фиксираните разходи. Оценката на кредитоспособност, справките в регистри, документооборотът и последващото обслужване струват приблизително еднакво при заем от 8 000 EUR и при заем от 150 000 EUR. Разпределен върху малка главница и кратък срок, същият административен разход се превръща в цял процентен пункт годишна лихва или повече. Затова и разликата между лихвата и ГПР е показателна: 0,30 пункта при потребителския кредит срещу 0,34 при жилищния – таксите са сходни по абсолютна стойност, но тежат различно спрямо размера на заема. Колкото по-малък е кредитът, толкова по-голяма част от вноската покрива обработката му, а не цената на самите пари.

Конкуренцията работи само на единия пазар

Най-подценяваният фактор е конкурентният натиск. Жилищното кредитиране в България е зона на открита ценова война: новият бизнес скача с 28,4% на месечна база, портфейлът расте с 26,4% годишно до 18,682 млрд. EUR, а лихвата от 2,41% е повече от процентен пункт под средните 3,51% в еврозоната. Български ипотечен клиент днес плаща по-малко от германски или френски. Както показахме в прегледа на ипотеката при 2,41% срещу 3,51% в еврозоната, това е аномалия, поддържана от битка за пазарен дял.

При потребителските заеми такава битка липсва. Продуктът се продава на място, често импулсивно, рядко се сравнява между няколко банки и почти никога не се рефинансира. Клиентът, който обикаля пет институции за жилищен кредит, взема потребителски от първата, която му каже „одобрен“. Липсата на съпоставяне е точно това, което позволява 8,76% да се задържи, докато кредитът за фирми до 1 млн. EUR струва 4,20%. Банките сами очакват търсенето на кредит да остане без промяна през юли–септември, а стандартите бяха леко затегнати през второто тримесечие – среда, в която никой няма стимул да свали цената на най-доходоносния си продукт.

Спредът, който произвежда 1,1 млрд. EUR

Картината на печалбата затваря логиката. Банковата система отчита 1,1 млрд. EUR резултат, с 73 млн. EUR повече, като Банка ДСК носи 290 млн. EUR, а УниКредит Булбанк – 263 млн. EUR. Лихвените приходи надхвърлят разходите по депозити 5,6 пъти. В същото време влоговете растат с 18,6% до 56,473 млрд. EUR, тоест ресурсът е в излишък и се плаща по 1,57% – под средните 2,09% в еврозоната.

Тази асиметрия е разгледана подробно и в анализа ни за печалбата от 1,1 млрд. EUR и лихвите по депозити. Същността ѝ е проста: излишната ликвидност премахва нуждата банките да наддават за спестявания, а слабата конкуренция при необезпеченото кредитиране премахва натиска надолу върху лихвите. Спредът се разширява от двете страни едновременно.

Какво означава 8,76% при инфлация 4,5%

Тук се появява най-контраинтуитивната част. Инфлацията от 4,5% годишно обезценява спестяванията, но не обезценява по същия начин кредита, защото номиналната лихва от 8,76% вече е калкулирала очаквано поскъпване. Реалната цена на потребителския заем остава около четири процентни пункта над инфлацията, докато реалната цена на ипотеката при 2,41% е отрицателна – под текущия темп на поскъпване на цените. За вложителя картината е огледална и е описана в материала за кредитите, лихвата на ЕЦБ и есенните ипотеки.

Практическото следствие е, че видът на финансирането тежи повече от неговия размер. Едни и същи 30 000 EUR за ремонт, кола или обучение струват коренно различно според това дали са структурирани като потребителски заем или като допълнително обезпечено теглене. Разликата не е въпрос на преговорни умения, а на счетоводна логика, върху която клиентът има влияние само чрез структурата на сделката.

Сравнение по вид кредит

Таблицата обобщава трите основни канала за финансиране на домакинствата и бизнеса към август 2026 г. Ключът е в третата колона – тя обяснява първите две.