Бюджет 2027 – 10,4% повече приходи от осигуровки и предложено майчинство 450 евро

Последна актуализация: 16.10.2026

България изпрати в Брюксел първия си бюджетен план като член на еврозоната и той казва повече за заплатите, отколкото за държавните разходи. Дефицитът се свива почти изцяло с нови приходи, а най-трайната част от тях идва от осигуровките.

Същевременно правителството предлага по-високо майчинство и по-големи облекчения за деца. Всичко е още план, не закон.

Какво изпрати България в Брюксел – дефицит 4,3% и корекция за 2 млрд. евро

В четвъртък, 15 октомври, правителството изпрати на Европейската комисия и Еврогрупата проектобюджетния план за 2027 г. Така за пръв път Брюксел вижда българските числа преди парламента.

Заложеният дефицит на сектор „Държавно управление“ е 4,3% от БВП за 2027 г. За сравнение, средносрочната рамка към Бюджет 2026 предвиждаше 3,9%, а за 2026 г. планът очаква около 5% вместо бюджетираните 5,4%, главно заради графика на доставките за отбраната.

Общото подобрение на салдото е около 2 млрд. евро (2 015,8 млн.). Целта е до 2029 г. дефицитът да слезе до 3%, а България да излезе от процедурата по прекомерен дефицит. Социалният министър Наталия Ефремова говори за амбиция дефицитът за 2027 г. да е „под 3,7%“, но официалното число в документа е 4,3%.

Тук годините лесно се бъркат: в началото на октомври първите сметки за данъчния пакет от 1,5 млрд. евро вървяха заедно с оценка на Любомир Дацов за дефицит под 4% – но за 2026 г., а не за 2027 г.

Приходи срещу разходи – 1,96 млрд. срещу 57 млн. евро

Най-важното число в документа не е 4,3%. Приходните мерки носят 1 958,5 млн. евро (1,39% от БВП), а разходните – нетно едва 57,3 млн. евро (0,04% от БВП).

На хартия съкращенията изглеждат солидни: 228,7 млн. евро от „оптимизация“ на ТЕЛК, 200,5 млн. от персонала в силовите ведомства и 163,2 млн. от 10% по-малко разходи за персонал в бюджетната сфера. Щом нетният ефект остава 57,3 млн., значи почти всичко това се изяжда от нови разходи – включително за семействата, за които става дума по-долу.

Най-големият еднократен приход е данъкът от 33% върху свръхпечалбите на банки, застрахователи, хранителни вериги, телекоми, обменни бюра и фирми за бързи кредити. В плана той вече е смекчен: 30% от данъка може да остане във фирмата за капиталови буфери или нови дълготрайни активи, а очакваният ефект е 800 млн. евро.

По наша сметка при пълно използване на отстъпката ефективната ставка пада до около 23,1%. Това намалява, но не премахва риска, който разгледахме в анализа дали данъкът върху свръхпечалбите стига до кредитите и депозитите.

Към приходните мерки се добавят по-висок акциз върху тютюна (220,2 млн. евро) и нов акциз за луксозни автомобили над 250 kW, без яснота дали електромобилите и хибридите са изключени.

Осигуровките – таван от 2 400 евро и по-високи минимални прагове

Ставките на осигуровките не се променят, но приходите от тях се предвижда да нараснат с 1,219 млрд. евро, или с 10,4%. Ръстът идва от два лоста – единият засяга високите заплати, другият – ниските.

Първият е максималният осигурителен доход. Той стана 2 300 евро от 1 август 2026 г., а планът го вдига до 2 400 евро от 1 януари 2027 г. с ефект от 265,1 млн. евро. Указанията на МФ от лятото предвиждат още 2 500 евро за 2028 г. и 2 600 евро за 2029 г.

По наша сметка служител с брутна заплата от 2 400 евро и нагоре би плащал с 13,78 евро повече осигуровки на месец. Данъкът му би намалял с 1,38 евро, така че нетното възнаграждение би паднало с около 12,40 евро месечно, или около 149 евро годишно. Работодателят би доплащал около 19 евро на месец. Под 2 300 евро бруто таванът няма ефект.

Вторият лост е по-тих, но според нас по-болезнен. Минималните осигурителни прагове се вдигат за втори път за по-малко от половин година (ефект 196,7 млн. евро), след като през лятото при някои професии увеличението надхвърли 20%, по данни на „Сега“. За нископлатените работни места това действа като скрит данък – осигуровките се плащат върху праг, а не върху реалната заплата.

По-високият осигурителен доход все пак не е изгубени пари: той влиза в бъдещите пенсионни права. Дали работодателят ви го декларира коректно, се вижда в справката за осигурителния доход в НОИ.

Майчинството и помощите – около 450 евро за втората година

Срещу по-високите осигуровки стои пакет за семействата. Министър Ефремова представи основните предложения в Свищов на 15 октомври, а по данни на Министерството на труда и социалната политика (МТСП) конкретните размери още не са окончателни.

Обезщетението за втората година от майчинството се предлага да нарасне от 398,81 евро до около 450 евро месечно – с около 13%. Майка, която се върне на работа през втората година, сега получава 50% от него (около 199 евро) върху заплатата си, а предложението е 75%, или 337,50 евро.

Еднократните помощи при раждане се предлага да нараснат с над 56%, а месечните семейни помощи за деца – с между 16% и 19% за около 400 000 семейства, по думите на Ефремова. Помощта за дете с най-висока степен на увреждане се предлага да стане 704 евро месечно, със 100 евро повече.

Цената на мерките е около 100 млн. евро от държавния бюджет и ДОО плюс около 200 млн. за данъчни облекчения. По-високото майчинство е популярно, но „Сега“ цитира експерти, според които при най-дългия отпуск за отглеждане на дете в ЕС това е спорна мярка. За работещите родители обаче също толкова важен е окончателният размер на предложената минимална заплата от 660 евро, който още не е ясен.

Облекченията за деца и ваучерите за храна – кой колко печели

Данъчните облекчения са втората половина на семейния пакет. Предлага се сумата, която се приспада от данъчната основа за едно дете, да стане 5 000 евро (сега е 3 067,75 евро по Закона за бюджета за 2026 г.), за две деца – 8 000 евро, а за дете с увреждане – 10 000 евро.

Предлага се и пакет „Училище“ – до 2 000, 4 000 и 6 000 евро за едно, две и три и повече деца, обвързан с извънкласни занимания. При плосък данък от 10% облекчението за едно дете носи около 193 евро годишно повече, но само ако родителят има достатъчно облагаем доход, за да го използва.

Ваучерите за храна са най-объркващата мярка. Максимумът се предлага да стане 200 евро месечно при обща квота от 1,5 млрд. евро, но с нов данък от 7%.

По думите на финансовия министър Гълъб Донев и премиера Румен Радев данъкът засяга само частта над 102 евро, макар планът към ЕК да не го уточнява. Ако остане така, при ваучер от 200 евро данъкът е 6,84 евро по наша сметка. Сумите са скромни, но за едно семейство се натрупват. Отделно сме писали и за това къде домакинствата държат спестяванията си.

Какво следва – минималната заплата, законите и оценката на ЕК

Планът е само първата спирка. На 15 октомври Ефремова каза, че очаква окончателно решение за минималната заплата за 2027 г. в рамките на около две седмици, с амбиция да е „максимално близо“ до горната граница от 672 евро. Дотогава важат сегашните правила и плащания, като помощта за отопление този сезон.

Комисията има срок до 30 ноември да оцени плановете на страните от еврозоната. При оценката тя следи и номиналния годишен ръст на нетните първични разходи. За 2027 г. препоръката на Съвета на ЕС е до 3,4%, а планът залага 1,3%, но за 2026 г. министерството очаква 9,6% при препоръчани 4,2%.

Нашата оценка: след като Брюксел вижда документа преди парламента, най-лесно се променят разходните обещания, а най-трудно – приходите, на които стъпва корекцията. Затова по-високите осигуровки изглеждат по-сигурни от по-високото майчинство. Прогнозата в плана също не е розова: заетостта расте с едва 0,2% през 2027 г., безработицата остава 3,4%, а ръстът на възнаграждението на един нает се забавя до 6,2%.

За домакинствата картината е проста. Хората с по-високи заплати биха плащали малко повече, родителите на малки деца биха получавали повече, а повечето семейства между тях почти не биха усетили пряка промяна. По-високите осигуровки поне се натрупват като права, които можете да проследите чрез проверката на бъдещата пенсия в НОИ.