БНБ – инфлацията към 5,9% в края на годината, растежът се забавя

Последна актуализация: 29.07.2026

Макроикономическата прогноза на Българската народна банка очертава комбинация, която домакинствата вече усещат. По-висока инфлация и по-бавен растеж едновременно през следващите тримесечия.

Числата са актуализирани към края на май и вече се отразяват както върху лихвената, така и върху потребителската среда в страната.

Какво показва прогнозата за цените

Средногодишната инфлация се очаква да се ускори до 5% през тази година. В края на декември показателят достига около 5,9% на годишна база.

Основната причина е поскъпването на енергийните суровини заради конфликта в Близкия изток. Към него се добавя устойчивият вътрешен ценови натиск от страната на разходите.

За 2027 и 2028 г. прогнозата предвижда забавяне съответно до 3,5% и 2,9%. Ефектът от високата база при енергийните продукти е основният фактор за това охлаждане.

Междинните данни вече показват нюанси. През юни месечният индекс на потребителските цени отчете понижение от 0,9% спрямо май – резултат от сезонни фактори и по-евтини горива.

Растежът се забавя, но не спира

Реалният брутен вътрешен продукт се очаква да нарасне с 2,8% през 2026 г. За 2027 г. прогнозата е 2,7%, а за 2028 г. – ускоряване до 2,9%.

Забавянето идва от няколко посоки едновременно. Публичните инвестиции намаляват, а разходите за труд на единица продукция продължават да растат.

Комбинацията е класическа за икономика в късна фаза на цикъла. Производителността не догонва разходите за труд, а това ограничава маржовете на компаниите и способността им да инвестират.

За сравнение, през първото тримесечие на 2026 г. икономиката нарасна с 3,1% на годишна база при изгладени данни. Прогнозираните 2,8% за цялата година означават по-слаба втора половина.

Разликата между инфлацията и растежа остава над три процентни пункта през тази година. Това означава, че номиналното увеличение на доходите не се превръща автоматично в по-висока покупателна способност.

Двигателите – потребление и отбранителна индустрия

Частното потребление остава основният двигател през целия прогнозен период. Домакинствата продължават да харчат въпреки по-високите цени.

Към него се добавят частните инвестиции и разходите в отбранителната индустрия. Възстановяването на външното търсене е третият фактор, но с по-ограничен принос.

Прогнозата предвижда и по-бавно увеличение на заплатите. Това ще ограничи растежа на разполагаемия доход, при положение че текущият номинален ръст е двуцифрен.

Динамиката на доходите спрямо цените разгледахме подробно в анализа за реалния доход.

Какво се случва с кредита и депозитите

Кредитът за неправителствения сектор ще остане сравнително висок според документа. Очакваното забавяне е постепенно, а не рязко.

При депозитите прогнозата предвижда по-плавно охлаждане на растежа. Тази тенденция вече се вижда в месечната статистика.

Разминаването между двата темпа има пряко значение за банковата система. Когато кредитът расте по-бързо от депозитната база, банките разчитат повече на междубанково финансиране и на собствен капитал.

За вложителите ефектът е двупосочен. По-голямата нужда от привлечен ресурс обикновено води до конкуренция за спестявания и по-високи лихви по срочните депозити.

Последните данни на централната банка за юни показват точно това разминаване. Подробностите са в прегледа на кредитната статистика.

Как се връзва това с текущите данни

Пазарът на труда все още изглежда стабилен. Безработицата е 3,2% – най-ниската стойност в Европейския съюз.

Първите сигнали за охлаждане обаче вече се появиха в бизнес анкетите. Общият показател на бизнес климата се понижи с 1,3 пункта, както отбелязахме в анализа от вторник.

Ценовата картина след въвеждането на еврото също е по-сложна от очакваното. Разликата между възприеманата и измерената инфлация проследихме в обзора за седемте месеца с новата валута.

Следващата актуализация ще бъде показателна за това дали енергийният шок се задържа. Дотогава разликата между номинални доходи и реална покупателна способност остава основната тема за домакинствата.