74% от новите спестявания в депозити – реалната загуба при лихва 1,38%

Последна актуализация: 07.10.2026

Финансовите активи на българските домакинства са нараснали с 10% през 2025 г., но според годишния доклад на Allianz почти три четвърти от новите спестявания отиват в банкови депозити. При средна лихва 1,38% по новите срочни депозити и инфлация 5,6% тези пари губят покупателна сила с всеки изминал месец.

По-богати с 10% – какво всъщност измерва докладът на Allianz

Годишният доклад на Allianz за световното богатство проследява финансовите активи на домакинствата – пари в брой и депозити, ценни книжа, застраховки и пенсионни фондове. Жилищата и другите имоти не влизат в сметката, което за България е важна уговорка, защото именно там е голямата част от семейното богатство.

Според доклада брутните финансови активи на българските домакинства са нараснали с 10% през 2025 г. до около 136,5 млрд. евро. След приспадане на инфлацията реалният ръст е около 6,3%, а от 2019 г. насам натрупването в реално изражение е около 18,6% – осезаемо под средното за Източна Европа от 24,5%.

Световната картина е по-динамична. Финансовите активи на домакинствата по света растат с 8,6% до рекордните 268,4 трлн. евро, а около четири от всеки пет евро ново богатство идват от поскъпване на вече притежаваните активи, а не от нови вноски.

Тази разлика е ключът към цялата тема. Богатството в света расте основно чрез пазарите, а българските спестители до голяма степен стоят извън тях и разчитат на лихва, която не догонва цените.

Къде отиват новите спестявания – депозити 73,9%, ценни книжа 2,1%

Структурата на новите спестявания у нас е почти изцяло в една посока. По данни на доклада на Allianz около 73,9% от тях отиват в банкови депозити (най-високата концентрация в Източна Европа), около 20,8% – в застраховки и пенсии, и едва около 2,1% – в ценни книжа.

Още по-показателна е посоката на потока при акциите. Българските домакинства са били нетни продавачи на акции за около 200 млн. евро през 2025 г., в година, в която ценните книжа по света поскъпнаха осезаемо.

В световен мащаб тенденцията е обратната. Ценните книжа като клас активи растат с 12,4%, депозитите – с 5,7%, а застраховките и пенсиите – с 5,0%, така че делът на ценните книжа в общото финансово богатство достига рекордните 46,9%.

Това не означава, че българите спестяват по-малко от останалите – новите спестявания по света дори се свиват с 5,4% до 4,1 трлн. евро. Разликата е къде отиват парите и колко струва сигурността, която това място дава.

Предпочитанието към депозита има обясними причини – навик, малки суми и гаранция до 100 000 евро на вложител в банка. Какви са другите възможности и какви рискове носят, описваме в ръководството за първите стъпки в инвестициите, без това да е препоръка за конкретно решение.

Какво носи депозитът – 1,38%, 0,01% и сметката при инфлация 5,6%

Данните на БНБ за август показват същата картина отвътре. Депозитите на домакинствата растат с 17,2% на годишна база до 57,191 млрд. евро (при 17,8% през юли), но новите срочни депозити носят средно едва 1,38% – с 0,15 процентни пункта по-малко за месец.

Обемът на новите срочни депозити се свива с 16,8% за месец до 334,7 млн. евро, а овърнайт депозитите на домакинствата носят 0,01%. Депозитите с предизвестие са на 0,41%, с 0,10 процентни пункта повече спрямо юли.

Срещу тези лихви стои инфлация от 5,6% на годишна база за септември – и по ИПЦ, и по ХИПЦ, според експресната оценка на НСИ. В анализа на септемврийската инфлация разгледахме кои разходи движат този ръст и защо сметките за газ и ток тежат толкова.

Илюстративният пример е прост. Ако 10 000 евро стоят година на срочен депозит при 1,38%, сумата става 10 138 евро, а лихвата от 138 евро не се облага с данък – лихвите по депозити на физически лица в банки в ЕС и ЕИП са необлагаеми от 1 април 2022 г.

При инфлация 5,6% обаче тези 10 138 евро имат покупателна сила около 9 600 евро в днешни цени. Реалната загуба е около 400 евро, или около 4% за година – на практика „данъкът“, който спестителят плаща, е инфлацията.

Таблицата сравнява трите най-чести места за спестявания при една и съща сума и една и съща инфлация. Разликата между тях е сравнително малка – и при трите реалният резултат е загуба.

Ако – чисто хипотетично – лихвата от 1,38% и инфлацията от 5,6% се задържат пет години, 10 000 евро ще станат около 10 709 евро номинално, но около 8 155 евро в днешни цени. Това не е прогноза, а илюстрация как малката годишна разлика се натрупва с времето.

Защо инфлацията не отстъпва – енергията и сезонът

Основната причина реалната лихва да е толкова отрицателна е, че инфлацията у нас е осезаемо над средната за еврозоната от 3,8% и не отстъпва бързо. Енергията остава главният двигател на поскъпването – и при горивата, и при отоплението.

В сряда сутринта Brent с доставка през декември беше около 101 долара за барел, защото рискът за доставките отново движи цената – Иран засили атаките срещу танкери в Ормуз (9 инцидента от началото на месеца по данни на британската морска служба UKMTO). Как петролът се върна над прага от 100 долара, проследихме в анализа за декемврийския Brent.

Средните цени на горивата у нас в началото на октомври са 1,67 евро за литър А95 и 1,90 евро за дизела. Автогазът е около 0,60 евро за литър, а какво промени нулевият акциз за шофьорите, обяснихме в анализа ни за автогаза и инфлационния чек.

Отоплителният сезон добавя натиск върху бюджета на домакинствата точно в месеците, в които разходите за енергия се усещат най-силно. Това прави реалната доходност на парите още по-важна за хората, чийто единствен буфер е сметката в банката.

Средното богатство и типичният вложител

Според доклада на Allianz нетните финансови активи у нас са около 14 800 евро на човек, което поставя България на 36-о място от 57 държави. Това число обаче е средна стойност и не описва типичния вложител.

Данните на БНБ, цитирани в медиите, показват силна концентрация. Около 4,8–5 млн. сметки – над 55% от всички – са с наличност до 500 евро, средно около 100 евро, и заедно държат около 1% от общата сума.

Сметките до 2 500 евро са средно около 700 евро и заедно със сметките до 500 евро представляват около 75% от броя на влоговете. В другия край около 300 000 сметки над 25 000 евро – около 3–4% от броя – държат около половината от всички пари.

Това променя значението на реалната загуба за различните вложители. За голям вложител 4% годишно са стотици или хиляди евро, а за домакинство със 100 евро в сметката проблемът не е лихвата, а липсата на буфер изобщо.

Именно затова мерки като целевата помощ за отопление от 321,95 евро са толкова важни за част от семействата. При малка наличност един сезонен разход е достатъчен, за да изчерпи спестяванията.

Другата страна на баланса – дълговете растат с 18%

Паралелно със спестяванията растат и задълженията. Според доклада на Allianz те са се увеличили с 18,1% през 2025 г. до около 37,2 млрд. евро – най-бързият ръст сред всички държави в доклада след Турция.

Данните на БНБ дават по-актуална, но различна база. Към август 2026 г. кредитите на домакинствата са 32,637 млрд. евро, с 20,8% повече на годишна база, а жилищните кредити растат с 25,2% до 19,328 млрд. евро.

Двете числа не бива да се сравняват пряко – Allianz описва всички задължения към края на 2025 г., а БНБ отчита банковите кредити към август 2026 г. И двете обаче показват една и съща посока: задълженията растат по-бързо от финансовите активи.

Голямата част от новия дълг отива в жилища, които за много семейства са основната форма на спестяване. Средната лихва по новите жилищни кредити е 2,42% за август, а защо жилищата поскъпват с 15,5% на годишна база и старите имоти изпреварват новите, разгледахме в анализа на данните на Евростат за жилищния пазар.

Така се очертава любопитна картина – при депозит с 1,38% и жилищен кредит с 2,42% инфлацията от 5,6% е над двете лихви. Това обяснява защо мнозина виждат в жилището защита срещу инфлацията, докато парите в банката губят стойност.

Какво да проверите в собствените си спестявания

Целта на този раздел не е да посочи правилно решение, а да изреди въпросите, които данните повдигат. Всеки отговор зависи от личната ситуация, сроковете и готовността за риск.

• Каква лихва носи сметката, на която реално стоят парите – разплащателна, срочна или с предизвестие.
• Колко месеца разходи покрива буферът (често използваният ориентир е 3–6 месеца) и каква част от парите е над него.
• Дали сумата във всяка отделна банка е в рамките на гаранцията от 100 000 евро на вложител.
• Каква е реалната лихва след инфлацията за периода, в който парите няма да са нужни.

Застраховките и пенсиите са втората по големина част от новите спестявания у нас – 20,8%. До края на ноември над 4,2 млн. осигурени във втория стълб могат да изберат подфонд – динамичен, балансиран или консервативен – преди старта на мултифондовете от началото на 2027 г.

При третия стълб вноските във фонд за доброволно пенсионно осигуряване дават данъчно облекчение до 10% от облагаемия доход. Как работи механизмът, обясняваме в страницата ни за доброволното пенсионно осигуряване.

Следващите ориентири вече са в календара. Окончателната инфлация за септември от НСИ предстои на 14 октомври, лихвената статистика на БНБ за септември – на 27 октомври, а решението на ЕЦБ – на 29 октомври.