Австралия вдигна до 4,60% – Euribor 12M на 3,379%, ЕЦБ не бърза

Последна актуализация: 29.09.2026

Резервната банка на Австралия вдигна целевата си ставка до 4,60% във вторник, 29 септември, като изрично посочи по-скъпата енергия и готовност за още стъпки. ЕЦБ остава на „средния път“, но 12-месечният Euribor вече стигна 3,379% и пазарът на практика затяга условията за кредитополучателите вместо нея.

Австралия вдига за четвърти път – енергията като основен мотив

Резервната банка на Австралия (RBA) повиши целевата си ставка с 25 базисни пункта до 4,60%. Това е четвъртото повишение през 2026 г., а по данни на CommBank лихвата вече е на най-високото си ниво от около 15 години.

Мотивите в изявлението са недвусмислени: инфлацията остава висока, а част от рисковете за по-висока инфлация вече са се материализирали. Конфликтът в Близкия изток се е разширил и енергийните цени са „много по-високи“ от заложените в августовските прогнози на банката.

Бордът отбелязва и нещо, което централните банки обикновено признават неохотно – по-скъпото гориво частично се прехвърля в цените на други стоки и услуги. Именно този вторичен ефект превръща един енергиен шок в по-широк инфлационен проблем.

Насоката остава ястребова: Бордът ще направи необходимото, „включително по-нататъшно повишение на ставката, ако е нужно“. В същото време самата банка признава, че растежът се забавя, потреблението отслабва, а цените на жилищата падат в повечето столици.

Тази комбинация е важна за тълкуването на решението. RBA затяга политиката въпреки охлаждането на икономиката, което показва, че приоритетът е да не допусне инфлационните очаквания да се откъснат от целта.

Ястребовият лагер – Австралия, Норвегия и Фед

Австралия не е изключение, а част от група централни банки, които отговарят на енергийния шок с по-високи лихви. На 24 септември Norges Bank вдигна ставката си с 25 б.т. до 4,50% – решение, което разгледахме в прегледа ни на лихвените решения в Норвегия, Швеция и Швейцария.

Фед вече повиши коридора си до 3,75–4,00% на 16 септември. Пазарът оценява вероятността за още едно повишение на заседанието, което завършва на 28 октомври, на около 70%.

Облигационният пазар в САЩ отразява същата преоценка. В понеделник 2-годишната доходност на щатските ДЦК се повиши с 11 б.т. до 4,92%, а 10-годишната достигна 5,24% по официалната крива на US Treasury – най-високо ниво от 2007 г.

Общият знаменател на тези банки е, че приемат енергийния шок като риск за инфлационните очаквания, а не като временно смущение. Реакцията им е да затегнат политиката, преди поскъпването на горивата да се пренесе трайно в заплатите и услугите.

ЕЦБ на „средния път“ – аргументите на Лагард

ЕЦБ стои на другия полюс. Депозитната ставка е 2,50% от 16 септември, ставката по основните операции е 2,65%, а по пределното кредитиране – 2,90%.

В понеделник, 28 септември, председателят на ЕЦБ Кристин Лагард заяви пред комисията по икономически и парични въпроси на Европейския парламент, че банката остава на „средния път“ и смята „премерения отговор“ за подходящ. Тя призна, че инфлационната перспектива за 2027 и 2028 г. е по-висока, отколкото се очакваше преди няколко месеца, главно заради енергията.

Според Лагард „засега няма признаци“, че инфлацията се вкоренява. Тя не вижда доказателства, че енергията вдига заплатите – компенсацията на наето лице в еврозоната се е забавила до 3,3% през второто тримесечие от 3,6% през първото.

Третият аргумент е най-интересен за кредитополучателите. По думите на Лагард дългосрочните лихви са се повишили осезаемо след септемврийското заседание, което ще забави растежа и ще ограничи пренасянето на енергийния шок повече от заложеното в септемврийските прогнози.

С други думи, ЕЦБ смята, че пазарът вече е свършил част от работата ѝ. Окончателната годишна инфлация в еврозоната за август е 3,2%, а в България ХИПЦ е 5,0% – картина, която разгледахме подробно в анализа ни на цените на храните и транспорта.

Euribor прави работата вместо ЕЦБ

Докато ЕЦБ говори за „премерен отговор“, пазарът на междубанкови лихви се движи сам. Последният наличен фиксинг на 12-месечния Euribor е от петък, 25 септември, и е 3,379% – с 0,07 пр. п. повече от 3,308% ден по-рано.

Това е най-високата стойност сред септемврийските фиксинги. Спрямо 1 септември (3,029%) ръстът е 0,35 пр. п., а спрямо 2 януари 2026 г. (2,245%) – 1,13 пр. п.

Най-краткият срок се движи по-спокойно. 3-месечният Euribor е 2,607% – почти без промяна за седмицата и близо до депозитната ставка на ЕЦБ, докато 6-месечният също се повиши, до 3,070%.

Разликата между 12-месечния Euribor и депозитната ставка е около 0,88 пр. п. Тази надбавка отразява цената на очакваните повишения: колкото по-дълъг е срокът, толкова повече от бъдещата политика е вече заложено в цените.

Натискът идва и отвъд Атлантика. Разликата между средата на коридора на Фед (3,875%) и депозитната ставка на ЕЦБ е 1,375 пр. п., а при горната граница – 1,50 пр. п.

Тази разлика подкрепя долара и отслабва еврото, което е близо до тримесечно дъно спрямо щатската валута при курс 1,1357. Както отбелязахме в анализа ни на EUR/USD и разминаването между Фед и ЕЦБ, по-слабото евро само по себе си оскъпява вноса на енергия, котирана в долари.

Какво означава това за кредитополучателите в България

За българския кредитополучател решението на ЕЦБ на 29 октомври има по-малко значение, отколкото изглежда. По-важно е какво пазарът вече прави с лихвите, по които банките привличат средства и определят цената на кредитите.

По данни на БНБ средната лихва по новите жилищни кредити през август е 2,42% при ГПР 2,81%. Тези данни обаче са отпреди септемврийския скок на Euribor, така че не отразяват последното поскъпване на пазарните лихви.

Част от ипотеките в България са обвързани с Euribor, а други – с референтни лихви, които определят самите банки. При първите движението на 12-месечния индекс се пренася по-пряко, обикновено при следващото договорно преизчисление на лихвата.

При вторите ефектът зависи от политиката на конкретната банка и от цената на депозитите ѝ. В двата случая разликата между пазарните лихви и средната лихва по ипотеките е показател, който си струва да се следи през следващите месеци.

Решението на RBA няма пряко влияние върху България. То обаче потвърждава, че енергийният шок се разглежда като инфлационен риск от все повече централни банки, което поддържа високи дългосрочните доходности по света.

Датите, които ще проверят тезата

Следващите дни носят няколко публикации, които могат да променят очакванията. В сряда, 30 септември, излиза индексът PCE за август в САЩ – ключовият инфлационен показател за Фед.

В същия ден ЕЦБ провежда непарично заседание на Управителния съвет, което не е решение за лихвите. В петък, 2 октомври, Евростат публикува флаш оценката на ХИПЦ за септември в еврозоната, а в САЩ излизат данните за заетостта.

Решението на Фед е в сряда, 28 октомври, а на ЕЦБ – в четвъртък, 29 октомври. Дотогава Euribor остава по-бързият измерител на очакванията от самата ЕЦБ.