EUR/USD на 1,1378 – Фед и ЕЦБ вдигат, но пазарът е на страната на долара

Последна актуализация: 28.09.2026

Курсът EUR/USD е на 1,1378 в понеделник сутринта – на практика без промяна спрямо петък, но доларът остава близо до двумесечен връх. И Фед, и ЕЦБ вдигат лихвите, ала по-скъпият петрол след отказа на Тръмп за Ормуз насочва очакванията към още затягане именно в САЩ.

Курсът е почти без промяна, но доларът държи позициите си

Сутрешното ниво от 1,1378 долара за евро е само с няколко пипса под петъчните 1,1384. Самото движение е незначително – по-важно е, че доларът не отстъпва от зоната на двумесечния си връх.

Преди по-малко от две седмици еврото се търгуваше около 1,147–1,148 долара. Както показахме в анализа за еврото на 1,1478 и спестяванията в Берлин и Париж, тогава фокусът беше върху европейската страна на курса.

Оттогава картината се обърна в полза на американската валута. Причината не е в една конкретна новина от понеделник, а в натрупването на няколко фактора, които работят в една посока.

Историята и дългосрочните нива на двойката са събрани на страницата с актуалния курс на еврото към долара. Тук се спираме на това защо двете централни банки, въпреки че и двете затягат, не влияят еднакво на курса.

Петролът и доходностите накланят везните към Фед

В петък на Общото събрание на ООН Иран представи рамка за отваряне на Ормузкия проток, а през уикенда Тръмп я отхвърли. Преговорите са в задънена улица, макар американският президент да очаква разговорите да продължат тази седмица.

Петролът реагира веднага. Brent изтри целия си петъчен спад и е на 107,70 долара за барел, или около 94,66 евро – с 3,24% над петъчното затваряне от 104,32 долара.

По-скъпата енергия означава по-устойчива инфлация, а оттам и по-ястребов Фед. Пазарът оценява вероятността за ново повишение на 28 октомври на около две трети, след като на 16 септември ставката вече беше вдигната до 3,75–4,00%.

Подробности за онова решение и за очакванията на самите членове на комитета описахме в разбора на единодушното решение на Фед и новата точкова диаграма.

Доходността на 10-годишните щатски ДЦК беше 5,17% в петък по официалната крива на Министерството на финансите на САЩ. В понеделник сутринта пазарното ниво е около 5,2% – най-високо от 2007 г.

Бет Хамак от Фед в Кливланд обясни в петък ръста на дългосрочните доходности с по-силен растеж, опасения за държавния дълг и очаквания за още повишения. Според нея движението е в реалните лихви, а не в инфлационните очаквания.

Двугодишната доходност, която най-пряко отразява очакванията за основната лихва, завърши петъка на 4,81%. Когато късият край на кривата в САЩ носи толкова по-висока доходност от европейския, капиталът има ясен стимул да държи долари.

ЕЦБ на 2,50% – ново повишение през октомври не е изключено

От другата страна на Атлантика ЕЦБ също е в цикъл на повишения. Депозитната ставка е 2,50% от 16 септември, а следващото заседание по паричната политика завършва с решение в четвъртък, 29 октомври.

Представители на банката не изключват ново повишение още през октомври. Самата инфлация дава аргументи за това – в еврозоната тя е 3,2% на годишна база за август по окончателните данни на Евростат, при 3,3% по флаш оценката и 2,9% през юли.

Структурата обаче е различна от американската. Енергията поскъпва с 14,3% на годишна база, докато услугите са на 3,0%, а базисната инфлация по флаш оценката е 2,4%.

С други думи, в еврозоната натискът идва основно отвън, през горивата и енергията. За централна банка това е по-неудобен вид инфлация, защото по-високите лихви не произвеждат повече петрол, а само охлаждат търсенето.

В България хармонизираната инфлация за август е 5,0% – осезаемо над средното за еврозоната. Това не променя решенията във Франкфурт, но показва колко различно се усеща един и същ енергиен шок в отделните страни.

Кристин Лагард говори в понеделник пред икономическата комисия на Европейския парламент. Сигналите от нея ще са първият нов ориентир за ЕЦБ тази седмица.

Лихвената разлика в цифри

Разликата между двете централни банки остава 1,375 процентни пункта. Изчисляваме я като средата на коридора на Фед (3,875%) минус депозитната ставка на ЕЦБ (2,50%); спрямо горната граница от 4,00% тя е 1,50 пр. п.

Същата разлика от 1,375 пр. п. отчетохме и в материала за EUR/USD на 1,1473 и доларовите ETF-и. Разликата в основните ставки не е мръднала, но курсът е по-нисък – пазарът гледа напред, към следващите ходове.

Euribor показва, че европейските пазарни лихви също не стоят на едно място. По последния наличен фиксинг от 24 септември 12-месечният Euribor е 3,308%, леко под 3,331% ден по-рано, а 3-месечният е 2,614%.

Шестмесечният Euribor е на 3,013%. Спрямо депозитната ставка от 2,50% кривата вече отразява поне още едно повишение от ЕЦБ в рамките на година.

Седмицата на двата теста

Всяка страна на курса получава по един важен тест в следващите дни. В сряда, 30 септември, в 15:30 ч. българско време излизат личните доходи и разходи в САЩ за август заедно с индекса PCE – предпочитаната от Фед мярка за инфлацията.

В петък, 2 октомври, Евростат публикува флаш оценката на инфлацията в еврозоната за септември. Същия ден в 15:30 ч. излиза докладът за заетостта в САЩ, след като през август бяха добавени 162 хил. работни места при безработица от 4,1%.

Логиката на тези два теста е проста. Ако енергийният шок проличи в данните само от едната страна на Атлантика, очакванията за съответната централна банка ще се преразпределят, а курсът ще го отрази.

Американските потребители вече усещат натиска. Финалният Мичигански индекс за септември е 48,1, а очакваната инфлация за една година се покачи до 4,6% от 4,0%.

Нито една от тези стойности не е прогноза за самите данни от седмицата. Те само очертават фона, на който пазарът ще тълкува новите числа.

Какво означава силният долар за спестителя в евро

За инвеститор, който държи доларови активи и смята доходността си в евро, по-силният долар действа като допълнителен плюс. Един и същ доларов ETF струва повече в евро, когато курсът EUR/USD слиза.

Обратната страна е, че валутният ефект действа и в двете посоки. Ако еврото възстанови позициите си, част от печалбата в долари се стопява при превръщането в евро.

Фондовете с валутно хеджиране неутрализират този ефект, но не безплатно. Цената на хеджирането приблизително съответства на разликата в краткосрочните лихви между САЩ и еврозоната, така че при по-голяма лихвена разлика то струва повече.

За кредитополучателите в България картината е друга. Ипотеките у нас са обвързани с Euribor или с вътрешни индекси в евро, затова доларът ги засяга само косвено – през цената на горивата и през инфлацията.

Реалната връзка минава през петрола, който се търгува в долари. Когато доларът е силен, а Brent поскъпва, вносът на енергия поскъпва по две линии за икономиката в евро.