Минимална заплата 620 или 660 евро за 2027 г. – какво остава след инфлацията

Последна актуализация: 07.09.2026

Прогнозен размер на минималната работна заплата от 660 евро за 2027 г. фигурира в указанията на Министерството на финансите по бюджетната процедура. Реално в сила обаче остават 620 евро до изработването на нов механизъм. При инфлация от 5,1% разликата между двете числа определя дали доходът расте реално.

Прогнозен размер в бюджетна таблица – какво означава това

Указанията по бюджетната процедура са работен документ на Министерството на финансите, по който първостепенните разпоредители изготвят проектобюджетите си. В тях се записват технически допускания – стойности, върху които администрациите смятат разходите си за следващата година.

Точно такова допускане е числото 660 евро за 2027 г., оповестено на 27 август 2026 г. В същия документ за 2028 г. е записано 680 евро, за 2029 г. – 710 евро, а максималният осигурителен доход за 2027 г. е разчетен на 2400 евро.

Министерствата не могат да съставят разчет без такова число. Голяма част от плащанията в социалната система са обвързани с минималния размер, затова в таблицата задължително стои конкретна стойност дори когато решение още няма.

Разликата спрямо приет размер обаче е съществена. Прогнозната стойност служи за изчисляване на разходни тавани и осигурителни плащания, но сама по себе си не определя колко ще получава нает на минимална заплата през януари.

Защо 620 евро остават в сила – решението за нов механизъм

На 24 юли 2026 г. парламентът прие разпоредба, с която възложи изработването на нов механизъм за определяне на минималната работна заплата за страната. До приемането на промените размерът остава на нивото от 2026 г. – 620 евро.

Същата разпоредба отмени и автоматичния механизъм по чл. 244 от Кодекса на труда. По него минималната заплата за следващата година се определяше като 50% от средната брутна заплата за последните две тримесечия на предходната и първите две на текущата година.

Отмяната не е само процедурна стъпка. По отменената формула минималната заплата от 1 януари 2027 г. би била около 700 евро – с около 40 евро над прогнозното допускане на финансовото министерство и с около 80 евро над сега действащото ниво.

Подготовката на новия механизъм е възложена на Министерския съвет по предложение на финансовия и на социалния министър, а текстовете следва да се впишат в Кодекса на труда. Изричен краен срок в самата разпоредба не е записан.

През август правителството и социалните партньори договориха и показателите, по които новият модел ще определя размера. Те очертават рамката, в която ще се водят преговорите за 2027 г.

• покупателна способност на минималната заплата и издръжка на живот;
• общо равнище на работните заплати и тяхното разпределение;
• темп на растеж на работните заплати;
• дългосрочни тенденции в производителността на труда.

Договорено е и преоценяване на адекватността на модела на всеки четири години. Тоест на периодичен преглед подлежи самата методика, а не само конкретният размер за отделната година.

Номинално и реално – сметката при инфлация от 5,1%

Инфлацията в България се ускори до 5,1% на годишна база през август спрямо 4,4% през юли. Това е числото, спрямо което се измерва всяка промяна в доходите.

Реалната промяна се получава, като номиналният размер се съпостави с поскъпването за същия период. Ако доходът стои на място, а цените се качват, покупателната способност намалява, без нито едно число в платежния документ да се е променило.

При замразени 620 евро номиналната промяна е нула, а покупателната способност се свива с около 4,9% за година при това ниво на инфлация. Ръст до 660 евро означава 6,45% номинално, което при 5,1% инфлация оставя около 1,3% реално – тоест близо до нулата.

Четирите реда използват една и съща база за сравнение – годишната инфлация от 5,1% през август. Периодът на промяната при пенсиите е от 1 юли 2026 г., докато трите сценария за минималната заплата се отнасят за 2027 г.

Средната брутна заплата за второто тримесечие на 2026 г. е 1444 евро по данни на НСИ, с годишен ръст от 9,8%. Разстоянието между тази динамика и замразения минимален размер показва, че двата показателя се раздалечават.

Средната инфлация не съвпада и с личната – при различна структура на потреблението резултатът се разминава, както показва разбивката по пера от края на август. Транспортът е сред перата с най-осезаемо поскъпване през август, с 6,3% на месечна база и 22,4% на годишна база.

Същата аритметика важи и за спестяванията. Номиналната лихва по депозит се съпоставя с инфлацията – данък върху нея няма, както разглеждаме в разбора за облагането на спестяванията.

Пенсиите след 7,8% и новият график на НОИ

Пенсиите бяха осъвременени със 7,8% от 1 юли 2026 г. Спрямо августовската инфлация от 5,1% това означава реален ръст от около 2,6% към този момент.

Съпоставката обаче е моментна. Ако инфлацията се задържи на текущото ниво до следващото осъвременяване, натрупаното поскъпване ще свие част от тази разлика.

От септември Националният осигурителен институт прилага и нов график за изплащане. Ако 7-о или 20-о число падне в неработен ден, плащането започва предходния работен ден.

През септември 2026 г. изплащането чрез пощенските станции започна на 4 септември и приключва на 18 септември. Промяната засяга календара на плащанията, не техния размер.

Доходите в бюджетната рамка за 2027 г. – защо числата тежат

Разходите за доходи са най-голямото перо в консолидирания бюджет, затова прогнозните стойности имат значение дори когато не представляват решение. Всяко изменение в минималния размер се пренася върху осигурителни прагове, обезщетения и разходи в публичния сектор.

Фискалната рамка е тясна. Дефицитът по бюджет 2026 е 5,7% от брутния вътрешен продукт, а натрупаният дефицит към август е около 3 млрд. евро, както проследихме в прегледа на бюджетната процедура и срока 15 октомври.

За 2027 г. е заложен дефицит от 3,8% от БВП. Свиване с близо два процентни пункта се търси в година, в която размерът на минималната заплата още не е определен.

Оттук идва и значението на 15 октомври. До този момент разчетите се движат с прогнозни стойности, а след внасянето на проектобюджета числата за доходите започват да се обсъждат като конкретни разходни решения.