Скритите 8% върху лихвата – реалната сметка на спестителя

Последна актуализация: 02.09.2026

Когато сравняваме доходността на депозита с инфлацията, обикновено използваме брутната лихва. Тя обаче не е парите, които влизат по сметката – банката удържа 8% данък още при изплащането. За спестителя това превръща и без това отрицателната реална доходност в малко по-лоша от обявената.

Каква е сметката в реални числа

Средният срочен депозит в България носи 1,57% годишно. При 10 000 EUR това са 157 EUR брутна лихва за година.

След удържането на 8% данък остават 144 EUR. Най-добрите оферти на пазара при 2,2% дават 220 EUR брутно и около 202 EUR нетно.

Ефективната нетна доходност на средния депозит слиза до около 1,44%. Разликата изглежда малка в абсолютна стойност, но променя знака на разговора за реалната доходност.

При годишна инфлация от 4,4% брутната реална доходност е около минус 2,8 процентни пункта. След данъка тя е близо минус 3 пункта – и това е числото, което домакинството реално усеща.

Данъчната карта на спестителя в България

Българският режим не облага всички доходи еднакво и точно тази асиметрия често остава извън сметката. Ставките са фиксирани и лесни за проверка.

Пълната картина, включително сроковете за деклариране, е описана в справочника ни за данъците върху инвестициите.

Освобождаването за регулираните пазари обхваща акциите, търгувани на българската борса и на европейските площадки, както и фондовете от типа UCITS, които се търгуват на тях.

Разликата между 0% и 8% не е техническа подробност. При еднаква брутна доходност два инструмента с различно облагане дават различен краен резултат – и колкото по-дълъг е хоризонтът, толкова по-голяма е разликата.

Ефектът е най-видим при дългите хоризонти. Върху сума от 10 000 EUR при 2% годишна доходност разликата между 0% и 8% облагане на дохода се натрупва до близо 200 EUR за десетилетие – без нито едно решение на инвеститора да се е променило.

Затова данъчният режим е част от избора на инструмент, а не последваща формалност. Той не прави един клас активи по-добър от друг, но променя праговете, при които сравнението има смисъл.

Защо това не е аргумент срещу депозита

Депозитът и борсово търгуваният фонд не решават един и същ проблем. Първият е ликвидност с гарантирана номинална стойност, вторият носи пазарен риск, включително риск от загуба на част от вложеното.

Гаранцията на влоговете покрива до 100 000 EUR на вложител в банка – защита, каквато нито един инвестиционен инструмент няма. Разгледахме обхвата ѝ в анализа за структурата на влоговете в България.

Данъчната разлика е аргумент за друго – за това къде стои границата между резервните пари и дългосрочните. Резервът има цена и тя се плаща с реална доходност под нулата.

Валутата и данъкът се смятат заедно

Има и втори слой, който често се пропуска. Доходността в долари не е доходността, която българският инвеститор прибира в евро.

Показахме механиката в анализа за валутния ефект при борсово търгуваните фондове. Данъкът се начислява върху резултата в евро, а не върху рекламираната доходност в чужда валута.

Същото важи и за втория стълб. Изборът на подфонд определя рисковия профил, а разликата между динамичния и консервативния се натрупва десетилетия наред без междинно данъчно събитие.

Какво се променя през следващите месеци

Първото е лихвената среда. Ако Европейската централна банка вдигне депозитната лихва до 2,50% на 10 септември, офертите по срочните депозити имат основание да се повишат – макар и с известно закъснение, както описахме в анализа за реалната доходност.

Второто е инфлацията. При 4,4% в България срещу 2,9% средно за еврозоната, дори осезаемо по-висока лихва по депозита няма да върне реалната доходност над нулата тази година.

Третото е календарът. Доходите от 2026 г. се декларират до 30 април 2027 г., а 5% отстъпка се ползва при подаване и плащане по електронен път до 31 март 2027 г.