Дефицит 3 млрд. EUR към август – защо 15 октомври е датата

Последна актуализация: 02.09.2026

Министерството на финансите очаква дефицитът по консолидираната фискална програма да достигне 3 млрд. EUR към края на август – 2,4% от прогнозния брутен вътрешен продукт. За месец дупката се разшири с около 800 млн. EUR. Заложеното в бюджета за цялата година обаче е близо два пъти и половина повече.

Какво показват предварителните данни

Предварителната оценка на финансовото министерство излезе в началото на септември и е първата, която обхваща целия август. Тя показва приходи от 30,1 млрд. EUR и разходи от 33,1 млрд. EUR.

Месец по-рано картината изглеждаше по-добре. Към края на юли дефицитът беше 2,2 млрд. EUR, или 1,8% от БВП, защото в последния ден на месеца влезе четвъртото плащане по Плана за възстановяване и устойчивост от близо 900 млн. EUR.

Скокът за един месец не е случаен. Крайният срок за допустимост на разходите по Плана за възстановяване и устойчивост беше 31 август, което концентрира големи плащания в рамките на няколко седмици.

Приходите растат бързо – разходите не изостават

Приходната част се държи добре. Постъпленията са с 3,2 млрд. EUR, или 11,9%, над същия период на 2025 г. – ръст, който върви заедно с вътрешното търсене и по-високите заплати.

Проблемът е от другата страна. Разходите са 33,1 млрд. EUR срещу 29,6 млрд. EUR година по-рано, тоест плюс 3,5 млрд. EUR.

Ефектът е аритметичен и много ясен: когато и двете страни растат с около 12%, но разходната база е по-голяма, разликата между тях се разширява сама по себе си. Затова дефицитът за същия период на миналата година е бил около 2,7 млрд. EUR, а сега е 3 млрд. EUR.

Тази динамика допълва картината, която описахме в анализа за растежа от 2,7% и свиващия се износ. Икономиката се държи на вътрешно търсене, а бюджетът е един от моторите му.

Защо два различни процента описват една и съща година

В публичния разговор се въртят два числа за 2026 г. – 5,7% дефицит по бюджета и 4,1% в прогнозата на Европейската комисия. Те не се изключват взаимно.

Бюджетният разчет е на касова основа: брои се какво реално е платено и постъпило в хазната. Прогнозата на Комисията е на начислена основа по методологията ESA 2010, която отнася приходите и разходите към периода, за който се отнасят, а не към момента на плащането.

Практическото следствие е, че двете числа не бива да се сравняват директно, нито да се слагат в една таблица без етикет. Общото между тях е само посоката – и в двата случая резултатът е над европейския праг от 3%.

15 октомври – срокът, който променя разговора

България вече е в процедура при прекомерен дефицит. Европейската комисия публикува доклада си в началото на юни, а през юли финансовите министри на ЕС гласуваха официалното ѝ откриване.

Процедурата не е глоба, а график. Тя фиксира таван на растежа на нетните разходи – за 2026 г. той е 4,2% – и изисква страната да отчете предприети мерки.

Срокът за това е 15 октомври 2026 г. Той пада точно в периода, в който се пише бюджетът за следващата година, така че двата документа неизбежно ще се четат заедно.

Какво означава това за вашите пари

Първата връзка е през инфлацията. Бюджет, който налива средства във вътрешното търсене, поддържа цените по-високи за по-дълго – а България вече е трета в еврозоната с 4,4% годишна инфлация при 2,9% средно за валутния съюз.

Втората е през лихвите. Първата година в еврозоната премахна валутния риск, но не и цената на парите: тя се определя от Европейската централна банка и от EURIBOR, а не от София.

Тук е и най-практичният извод за домакинствата. Ако заседанието на ЕЦБ на 10 септември доведе до повишение до 2,50%, ефектът върху вноската идва през пазара, който вече е на 2,57% при тримесечния EURIBOR.

Третата връзка е най-бавна, но и най-сигурна. Всяка корекция на дефицита в крайна сметка минава или през приходите, или през разходите – от данъчни ставки и осигурителни прагове до темпа на растеж на минималната заплата и на публичните възнаграждения.

Какво да следим оттук нататък

Три неща ще определят как ще изглежда картината в края на годината. Първото е септемврийският отчет – той ще покаже дали августовският скок е еднократен ефект от крайния срок по Плана за възстановяване, или начало на тенденция.

Второто е съдържанието на плана, който правителството ще представи до 15 октомври. Разликата между списък с намерения и конкретни мерки с числа е това, което Комисията оценява.

Третото е проектобюджетът за 2027 г. и заложената в него траектория. Ако той не показва връщане към прага от 3%, разговорът от фискален се превръща в разговор за цената на дълга.