Инфлацията 4,4% е средна стойност, която никой не плаща – вашата лична сметка

Последна актуализация: 31.08.2026

Инфлацията в България е 4,4% на годишна база и това е третият най-висок резултат в еврозоната. Числото обаче е средна стойност от кошница, каквато никое реално домакинство не купува – храната поевтинява с 1%, а транспортът поскъпва с 14,5%. Разликата между двете определя дали лично вашата инфлация е под или далеч над обявената.

Защо 4,4% не е вашата инфлация

Официалният индекс претегля стотици стоки и услуги по средното потребление на всички домакинства. Никое конкретно семейство обаче не харчи по средното.

Двата крайни компонента тази година се движат в противоположни посоки. Храната е с 1% по-евтина от преди година, докато транспортът е с 14,5% по-скъп.

Това означава, че една и съща официална цифра описва две много различни реалности. Разгледахме механиката подробно в анализа за личната инфлация.

Три домакинства, три различни сметки

Най-лесният начин да се види разликата е чрез примери. Таблицата по-долу е илюстративна и показва посоката спрямо официалните 4,4%, а не замества методика.

Домакинство без автомобил, което харчи най-голямата част от дохода си за храна, тази година е сред печелившите. Поевтиняването на храната работи точно в негова полза.

Обратното важи за семейство, което пътува ежедневно. При 14,5% ръст в транспорта разликата спрямо официалните 4,4% се натрупва бързо.

Петролът връща натиска точно сега

Brent проби 90 USD за барел след удара по остров Ларак в неделя и е при 90,64 USD. А95 у нас е при 1,58 EUR за литър, а дизелът – при 1,83 EUR.

Транспортният компонент не е самостоятелен разход. Дизелът влиза в цената на всеки превозен товар, а оттам и в цената на храната по рафта след няколко месеца.

Защо това е рискова премия, а не физически дефицит, и колко от цената на колонката всъщност следва борсата, разписахме в днешния анализ на петрола.

Какво остава от депозита при 1,57%

Средната лихва по срочен депозит на домакинство е 1,57%, а най-добрите оферти на пазара достигат около 2,2%. Инфлацията е 4,4%.

Аритметиката е неумолима. При средната лихва реалната доходност е около минус 2,8 процентни пункта, а дори при най-добрата оферта остава около минус 2,2 пункта.

Лихвата в средната колона е при средните 1,57%, а дясната показва нетния ефект след приспадането ѝ. Това е реалната цена на държането на пари в брой или на нисколихвен влог през тази година.

Пълната сметка за реалната доходност на спестяванията направихме в отделен анализ. Изводът тогава беше същият и оттогава инфлацията не се е върнала към целта.

Защо банките няма да платят повече

Разликата между 1,57% у нас и 2,09% средно за еврозоната не е случайна. Българските банки имат излишък от евтини местни депозити и нямат нужда да се конкурират за нови влогове.

Затова разликата между средната и най-добрата оферта е около 63 базисни точки – достатъчно, за да си струва сравнението, но не достатъчно, за да реши проблема с инфлацията.

Актуалните условия и праговете по различните продукти следим на страницата за банковите депозити. Тя остава отправната точка за всеки, който сравнява оферти.

Какво реално може да се направи

Първото е диагностика, не действие. Личната инфлация се изчислява от собствената сметка за последните три месеца, а не от новините.

Второто е разграничаване на резерва от спестяванията. Аварийният резерв има смисъл да е ликвиден дори при отрицателна реална доходност, защото функцията му не е доходност.

Третото е сравнение. Разликата между 1,57% и 2,2% е около 63 базисни точки годишно, което при 25 000 EUR прави близо 158 EUR разлика – без промяна в риска.

Инфлацията в еврозоната е 2,9% средно, а България е трета по темп. Изравняването с европейските нива е въпрос на години, не на тримесечия – и това е хоризонтът, с който е разумно да планирате.