Валутният ефект при ETF – защо доларовата доходност не е вашата

Последна актуализация: 28.08.2026

S&P 500 добави 12,1% от началото на годината и затвори при 7 675,70 пункта, но доларовият индекс загуби 0,8% само от началото на август. За инвеститор, който мери всичко в евро от 1 януари 2026 г., това са две различни числа.

Три валути живеят в един фонд

Един индексен фонд върху американския пазар носи поне три валути в себе си и те рядко съвпадат. Първата е валутата на активите – акциите в S&P 500 се търгуват и печелят в долари, независимо къде е купен дялът и от кого. Втората е валутата на котиране, тоест валутата, в която дялът се показва на конкретна европейска борса. Един и същ фонд може да е листнат в долари на едно място и в евро на друго, без нищо в състава му да се промени. Третата е валутата на отчитане – тази, в която фондът води счетоводството си и публикува нетната стойност на активите. Тя също е административен избор, не експозиция.

Практическият извод е неудобен за мнозина. Смяната на валутата на котиране или на отчитане не премахва валутния риск. Ако активите са американски, носителят на риска остава доларът, дори когато на екрана пише EUR и брокерът показва салдото в евро. Единственото, което наистина променя експозицията, е хеджиращ механизъм вътре в самия клас дялове. Всичко останало е въпрос на визуализация, а визуализацията не променя резултата.

Защо доларовата доходност не е вашата доходност

Числото, което се цитира навсякъде, е доларово. Индексът затвори при 7 675,70 пункта, върхът от 13 август при 7 798,99 пункта остава на 1,6% разстояние, а рекордното тримесечие на NVIDIA с приходи от 96,2 млрд. USD даде основната част от инерцията. Това обаче е доходността на американски инвеститор, чиито разходи също са в долари.

Българският инвеститор от началото на тази година живее в евро. Заплатата, наемът, сметките и данъците му са в евро, а инфлацията, която го засяга, е 4,5% на годишна база. За него крайният резултат е произведение от две неща – движението на индекса и движението на курса. Когато доларът отслабва, второто число яде от първото. Спад от 0,8% на доларовия индекс само за август не изглежда драматично на екрана, но темата е водеща точно защото не е еднократна: речта на Кевин Уорш в Джаксън Хоул днес и очакваният базов PCE от 3,2% държат въпроса за посоката на долара отворен, докато заседанието на Фед е след около три седмици.

Разликата се натрупва тихо. Поредица от месеци с по един процент отрицателен валутен принос превръща двуцифрена брутна доходност в чувствително по-скромна нетна. Обратното също е вярно – силен долар добавя доходност, за която инвеститорът не е направил нищо.

Хеджирането е разход, а не застраховка

Хеджираният клас дялове не е безплатна защита. Той се изгражда чрез валутни форуърди, които се подновяват периодично, и цената им зависи от лихвената разлика между двете валути. В момента тази разлика е широка – лихвата на Фед е в диапазона 3,50–3,75%, а депозитната лихва на ЕЦБ стои на 2,25% от юни. Тази разлика не е абстракция, тя се плаща от резултата на фонда всяка година.

Логиката е проста, макар да звучи неприятно. При слаб долар хеджът връща разхода си, защото спестява по-голяма загуба от курса. При силен долар същият хедж отрязва печалба, която инвеститорът иначе щеше да получи, и отгоре на това му струва пари. Тоест хеджирането не намалява риска, а го заменя с друг – риска инвеститорът да се окаже от грешната страна на валутното движение. Изборът между хеджиран и нехеджиран клас е избор на това какъв вид грешка е по-поносима, не избор между риск и сигурност.

Златото показва същото разминаване

Суровините правят ефекта видим без никакви изчисления. Златото се котира при 4 645,80 USD за унция, а същата унция е 3 982,68 EUR. Това е един и същ метал, едно и също количество, две различни числа за две различни валути на отчитане.

Инвеститор, който следи златото по доларовата котировка, вижда една картина, а по банковото си извлечение – друга. Същото важи и за Брент при 86,87 USD за барел, което е около 74,47 EUR. Не курсът е грешката, а навикът да се чете чуждата котировка като собствен резултат. При златото това е особено подвеждащо, защото металът традиционно се възприема като защита, а част от защитата в доларово изражение се оказва просто валутен ефект.

Алтернативата, която прави темата важна

Ако депозитът вършеше работа, валутният ефект щеше да е академичен въпрос. Срочният депозит на домакинство в България носи 1,57%, при по-широко цитирана средна доходност около 2,2% и еврозонска средна от 2,09%. Инфлацията е 4,5% на годишна база, а средногодишната за последните дванадесет месеца е 5,1%.

Сметката е ясна и няма как да бъде разкрасена. При 1,57% и инфлация 4,5% реалната доходност е дълбоко отрицателна, а дори по-щедрите 2,2% не покриват и половината от обезценката. Точно този дефицит бута спестителите към пазари, чиито числа обаче са в чужда валута – разминаване, което разгледахме и в анализа за реалната доходност на спестяванията. Валутният въпрос не е дребен детайл в тази картина, а част от самата сметка.

Как една и съща доходност изглежда различно

Таблицата по-долу подрежда типовете експозиция според това какво реално движи резултата. Числата в първата колона са едни и същи за всички, но пътят до крайния резултат е различен.

Изводът не е кой ред е по-добър, защото това зависи от хоризонта и от валутата, в която човек харчи. Изводът е, че сравнението на два фонда по брутна доходност без уточняване на валутата е сравнение на различни неща. Основните структурни разлики между класовете дялове разглеждаме подробно в раздела ни за борсово търгувани фондове.