Депозит 2,2% срещу инфлация 4,5% – реалната сметка

Последна актуализация: 24.08.2026

Инфлацията в България е 4,5% на годишна база, а депозитната лихва на ЕЦБ – 2,25%. Разликата от над два процентни пункта не е абстрактна – тя е сумата, която спестяванията губят всяка година, докато стоят в банката.

Как изглежда сметката в числа

Реалната доходност е номиналната лихва минус инфлацията. Изчислението е елементарно, но резултатът рядко се вижда в рекламните оферти.

При депозит с лихва около 2,2% и инфлация от 4,5% реалната доходност е приблизително минус 2,3% годишно. Това означава загуба, а не печалба.

Сметнато в пари – 10 000 евро на срочен депозит за една година носят около 220 евро лихва, но същата сума купува стоки за около 450 евро по-малко от преди година – нетната загуба е около 230 евро.

Ефектът се натрупва. При три години при същите условия натрупаната загуба на покупателна способност е около 690 евро от първоначалната сума.

Защо еврото не реши проблема

Очакването преди 1 януари 2026 г. беше, че еврото ще донесе по-високи лихви по депозитите. То се сбъдна, но само отчасти.

Лихвите по нови срочни депозити за домакинства наистина растат всеки месец през първото полугодие. Проблемът е, че тръгнаха от почти нулева база.

В същото време инфлацията в България остава сред най-високите в еврозоната. Разгледахме тази разлика в анализа за хармонизираната инфлация от 4,4% и третото място в еврозоната.

Резултатът е неприятен парадокс. Лихвите се качват, но не достатъчно бързо, за да настигнат цените.

Разликите между банките са по-големи от разликата с инфлацията

Средните стойности крият големи разлики. Между най-щедрата и най-слабата оферта на пазара разликата стига до цял процентен пункт.

За 20 000 евро това е около 200 евро годишно – при абсолютно същия риск и същата гаранция по депозитите.

Затова сравняването си струва повече от прехвърлянето в по-екзотични продукти. Актуален преглед на условията поддържаме в раздела за банковите депозити.

БНБ публикува лихвената статистика за юли на 27 август. Тя е най-точният ориентир за това докъде е стигнал пазарът.

Алтернативите също имат цена

При отрицателна реална доходност част от спестителите гледат към други активи. Всеки от тях носи различен профил на риск.

Златото поскъпна до 4 654,66 USD за унция и от началото на годината се движи силно нагоре. То обаче няма купон, а поскъпването е реакция на дълговия пазар, не гарантирана доходност.

Държавните ценни книжа и облигационните фондове дават предвидим паричен поток, но носят лихвен риск. При покачващи се доходности цената на вече закупените книжа пада.

Важното е, че сравнението не е между „депозит“ и „печалба“, а между различни видове риск. Депозитът поема инфлационен риск, а всичко останало добавя и пазарен.

Практическата страна – ликвидност и такси

Реалната доходност се влияе и от разходите, които обикновено остават извън сметката. Такси за поддръжка, за преводи и за теглене намаляват нетния резултат.

Тук има и добра новина. Незабавните преводи в евро вече поевтиняват – проследихме темата в анализа за цената на моменталния превод в еврозоната.

Другият практически въпрос е срочността. Дългият депозит носи по-висока лихва, но блокира средствата в момент, в който лихвената среда още се движи.

При очакване за възможно повишение на ЕЦБ през есента разпределянето на депозитите на няколко падежа е техника за управление на този риск, а не прогноза за пазара.

Какво да очакваме до края на годината

Базовият сценарий е бавно свиване на отрицателната реална доходност. Инфлацията се забавя от 5,4% през юни до 4,5% през юли, а депозитните лихви продължават да растат.

Изравняване през 2026 г. обаче е малко вероятно. За да стане това, инфлацията трябва да падне под 2,5%, а нищо в текущите данни не сочи натам.

Рискът е и в обратната посока. Петролът около 91 USD за барел и енергийните цени в еврозоната могат да върнат инфлацията нагоре през четвъртото тримесечие.

Мнението ни е, че за 2026 и 2027 г. реалистичното очакване е депозитът да запазва част от стойността, а не да я увеличава. Това не го прави безполезен – прави го инструмент за ликвидност, а не за доходност.