Новата формула за минималната заплата – какво се променя

Последна актуализация: 17.08.2026

Правителството и социалните партньори се разбраха за критериите, по които ще се определя минималната заплата от 2027 г. Самата формула трябва да е готова до края на август, а конкретният размер – до края на септември.

За 2026 г. нищо не се променя. Минималното възнаграждение остава 620 EUR.

Какво точно беше договорено

Първият кръг преговори в Министерството на финансите приключи с рядко за тази тема съгласие. И работодателите, и синдикатите приеха, че механизмът трябва да остане законово определен, а не да се решава политически всяка есен.

Разликата спрямо днес е в набора от показатели. Сега базата е обвързана основно със средната брутна работна заплата, а новият вариант разширява критериите.

Рамката не е измислена у нас. Тя следва европейската директива за адекватни минимални работни заплати и Конвенция 131 на Международната организация на труда, които изискват прозрачни и предвидими критерии.

Практически това означава, че към сметката влизат покупателната способност, общото ниво на заплатите, производителността на труда и темпът на инфлация. Всеки от тези елементи дърпа в различна посока.

Защо цифрата ще е по-висока

Каквато и формула да излезе, посоката е ясна. Средната брутна заплата достигна 1 444 EUR през второто тримесечие, а всеки механизъм, обвързан с нея, ще даде по-висока стойност от 620 EUR.

Действащото правило вече би довело до число около 700 EUR за 2027 г. Точната стойност зависи от периода, който се взема за база, но порядъкът е такъв.

Тук е и същинският спор. Работодателите настояват производителността да тежи повече от механичното следване на средната заплата, защото в част от секторите ръстът на възнагражденията изпреварва ръста на продукцията.

Синдикатите държат на инфлацията и на покупателната способност. При поскъпване от 4,4% и по-бърз ръст при храните това е разбираема позиция.

Кого засяга наистина

Пряко минималната заплата определя дохода на около една десета от заетите. Косвеният ефект обаче е много по-широк и това често се пропуска в дебата.

Минималният осигурителен доход по професии се движи заедно с нея. С нея са обвързани част от обезщетенията, някои санкции и таванът на редица социални плащания.

Има и фискален канал. Ръстът на минималното възнаграждение вдига разходите за заплати в публичния сектор, а дефицитът е 1,7% към юли при годишна цел от 5,7%.

Затова решението за размера не е само социално. То е и бюджетно, което обяснява защо преговорите се водят във финансовото, а не само в социалното министерство.

Скритият риск на автоматичната формула

Автоматичните механизми имат едно очевидно предимство – предвидимост. Работодателят може да планира разходите си, а работникът знае какво го чака.

Имат и един неочевиден недостатък. Формула, обвързана с миналогодишни данни, реагира със закъснение и в лош момент може да усили цикъла вместо да го изглади.

Пример: ако инфлацията се забави рязко през 2027 г., а формулата все още отчита 4,4% от 2026 г., се получава реален ръст на разходите за труд точно когато икономиката се охлажда. Обратното също е вярно.

Моят прочит след години работа с малки фирми: рискът не е в размера, а в скоростта на промяната. Стъпка от 15% за една година боли повече от две стъпки по 8%, дори когато крайното число е същото.

Какво значи това за домакинския бюджет

За домакинство на минимална заплата планирането има смисъл да започне през септември, а не през декември. Тогава ще е ясен и размерът, и датата, от която влиза в сила.

За хората с доход около и малко над минималния ефектът е двоен. Първо идва номиналното увеличение, а после – натискът нагоре по цялата стълбица на заплатите в същата фирма.

Тази втора вълна обаче не е гарантирана и почти никога не е пълна. Затова реалистичното очакване е повишението да покрие инфлацията, но не да я изпревари значително.

И една практична бележка за календара. Септември носи две решения наведнъж – размерът на минималната заплата и изборът на подфонд за втората пенсия, а второто има далеч по-дълъг ефект върху дохода.