Втората пенсия – от 1 септември всеки избира колко риск да поеме

Последна актуализация: 14.08.2026

От 1 септември до 30 ноември осигурените в универсален пенсионен фонд ще могат да подадат заявление за избор на подфонд. Комисията за финансов надзор вече прие подзаконовите актове за старта на мултифондовата система. За първи път вноската от 5% ще се управлява според избран рисков профил, а не по един общ модел.

Какво се променя от септември

Универсалният пенсионен фонд е вторият стълб на пенсионната система – в него постъпва вноска от 5% от осигурителния доход за родените след 31 декември 1959 г. Досега тези средства се управляваха по един общ инвестиционен модел за всички осигурени.

Мултифондовата система разделя всеки универсален фонд на три подфонда с различен рисков профил. Осигуреното лице подава заявление до дружеството, което управлява фонда му.

Комисията за финансов надзор прие подзаконовата уредба, с което практическият старт е обезпечен. Прозорецът за подаване на заявления е от 1 септември до 30 ноември 2026 г.

Преди избора дружествата предлагат доброволен въпросник за оценка на рисковия профил и препоръчват подходящ подфонд. Препоръката не е задължителна.

Трите подфонда и разликата между тях

Динамичният подфонд е с най-висока експозиция към пазарен риск – до 90% от средствата могат да бъдат в акции и книжа с променлив доход. Той е предвиден за осигурени с дълъг хоризонт до пенсиониране.

Балансираният стои по средата, а консервативният поставя акцент върху инструменти с фиксиран доход и по-ниска амплитуда. Той е и задължителен за всички осигурени през последните три години преди пенсиониране.

Разликата не е само в очакваната доходност. Тя е и в амплитудата – динамичният подфонд може да покаже отрицателен резултат в отделни години, което при кратък хоризонт е реален проблем.

Промяна има и в таксите. При динамичния и балансирания подфонд част от инвестиционната такса ще бъде фиксирана, а останалата – обвързана с постигнатия резултат.

Защо хоризонтът решава почти всичко

Основният аргумент за поемане на пазарен риск в пенсионно спестяване е времето. При 25 или 30 години до пенсиониране отделната слаба година губи тежестта си в дългия период.

При 5 или 8 години картината е различна. Там една сериозна корекция може да не бъде наваксана преди момента на изплащане, а време за възстановяване практически няма.

Затова правилото за задължително прехвърляне в консервативен подфонд три години преди пенсиониране има ясна логика. То защитава натрупаното точно в периода, в който то не може да се възстанови.

Практическият извод е, че решението зависи повече от годините до пенсиониране, отколкото от прогнозите за пазарите през следващата година.

Какъв е контекстът у нас

Между 70% и 75% от активите на пенсионните фондове в България са инвестирани извън страната. Една от заявените цели на реформата е част от тези средства да намерят приложение в местни инфраструктурни, енергийни и екологични проекти.

Вторият елемент е доходността на първия стълб. Пенсиите от Държавното обществено осигуряване се увеличиха със 7,8% през август, но инфлацията изяде част от увеличението.

Третият е покупателната способност днес. При средна заплата от 1 444 EUR и поскъпване в основни пера от кошницата вноската от 5% остава единственото систематично дългосрочно спестяване за голяма част от осигурените.

Забавящият се темп на растеж на заплатите, който разгледахме отделно, прави управлението на вече натрупаното по-важно от очакванията за бъдещи вноски.

Какво предстои до 30 ноември

Дружествата ще започнат да изпращат информация и въпросници към осигурените лица през септември. Материалите ще съдържат описание на трите подфонда и препоръка на база рисковия профил.

Заявлението се подава до дружеството, което управлява универсалния фонд, а не до Националния осигурителен институт. Проверката кое е дружеството става чрез справката за осигурителния статус.

Срокът е тримесечен и не се очаква да бъде удължаван. За осигурените с дълъг хоризонт това е първата възможност да променят начина, по който се управлява втората им пенсия.