Дефицитът е 1,7% към юли – но целта за годината остава 5,7%
Последна актуализация:
Бюджетният дефицит се свива до 1,7% от БВП към края на юли срещу 1,9% месец по-рано. Причината не е разходна дисциплина, а еднократно плащане от Брюксел.
Планът за цялата година остава дефицит от 5,7% от БВП. Разликата между двете числа е основната фискална загадка на второто полугодие.
- Дефицитът към края на юли е 1,7% от БВП спрямо 1,9% през юни.
- В абсолютна стойност превишението на разходите е 2,2 млрд евро.
- За месец сумата намалява с около 0,2 млрд евро.
- В последния ден на юли постъпи четвъртото плащане по ПВУ – близо 900 млн евро.
- Планът за 2026 г. предвижда дефицит от 5,7% от БВП.
Какво точно се промени през юли
Превишението на разходите над приходите в консолидираната фискална програма достига 2,2 млрд евро към 31 юли. Спрямо края на юни сумата се свива с около 0,2 млрд евро, което е рядко явление за средата на годината.
Обичайната сезонност работи в обратна посока – дефицитът се разширява от март нататък и се ускорява през последното тримесечие. Този месец изключението има конкретно име.
В последния ден на юли по сметките влезе четвъртото плащане по Плана за възстановяване и устойчивост в размер на близо 900 млн евро. Без него дефицитът щеше да се разшири, а не да се стесни.
| Показател | Към 31 юли 2026 | План за цялата година |
|---|---|---|
| Дефицит спрямо БВП | 1,7% | 5,7% |
| Дефицит в абсолютна стойност | 2,2 млрд евро | около 7,4 млрд евро |
| Нов дълг | текущо усвояване | до 10,1 млрд евро |
Аритметиката на второто полугодие
Ако 2,2 млрд евро отговарят на 1,7% от БВП, целият брутен продукт за 2026 г. се оценява на около 129 млрд евро. При това ниво заложеният дефицит от 5,7% означава близо 7,4 млрд евро за цялата година.
Остават пет месеца, в които трябва да се натрупат още около 5,2 млрд евро дефицит. Това е повече от два пъти по-голяма сума от натрупаната за първите седем месеца.
Има две възможни обяснения и те водят до много различни последствия. Или разходите наистина ще се ускорят рязко през последното тримесечие, или планът за 5,7% е бил заложен с голям запас и изпълнението ще излезе по-добро.
Както отбелязахме в анализа на разчетите за 2026 г., капиталовите разходи и отбранителните поръчки са двата компонента с най-голяма тежест в тази сметка.
Защо еднократните приходи изкривяват картината
Плащанията по ПВУ са европейски средства, обвързани с изпълнението на конкретни реформи. Те влизат в бюджета като приход, но не отразяват никакво подобрение в данъчните постъпления или в контрола върху разходите.
Проблемът е, че тези потоци са неравномерни. Едно плащане може да измести месечния резултат с половин процентен пункт от БВП и да създаде впечатление за фискален обрат, който не съществува.
По-надеждният измерител е първичното салдо без еднократните европейски трансфери. По него тенденцията от началото на годината продължава да се влошава, независимо от юлското число.
Има и втори технически ефект, който често се пропуска. Средствата по ПВУ финансират разходи, които вече са направени в предходни месеци, така че приходът и разходът попадат в различни отчетни периоди.
Затова месечните данни за дефицита имат смисъл главно на натрупана база и в сравнение със същия период на предходната година. Изводите само от разликата между два поредни месеца почти винаги излизат подвеждащи.
Връзката с инфлацията и еврозоната
Фискалната политика влияе върху инфлацията чрез търсенето. По-високите публични разходи в края на годината подхранват потреблението точно когато инфлацията у нас е 4,4% при 2,9% в еврозоната.
Тази разлика от 1,5 процентни пункта вече е предмет на коментари в Брюксел и Франкфурт. За страна в еврозоната фискалната експанзия е един от малкото останали инструменти, но и един от най-внимателно наблюдаваните.
Икономическият фон засега помага. Растежът на еврозоната от 0,4% през второто тримесечие подкрепя външното търсене и съответно данъчната база.
Какво да следят домакинствата и бизнесът
За домакинствата пряката връзка е през инфлацията и през лихвите по спестяванията. Голяма емисия държавен дълг в края на годината обикновено вдига доходността на ДЦК, което постепенно се пренася и към депозитните оферти.
За бизнеса важни са графикът на плащанията по обществените поръчки и евентуалните промени в данъчното облагане. Дефицит над 5% от БВП рядко минава без дискусия за нови приходни мерки.
Полезен ориентир е и структурата на приходите. Ако постъпленията от ДДС и от осигуровки растат по-бързо от номиналния БВП, приходната част издържа и без европейски трансфери.
Обратното също важи. При забавяне на потреблението приходната страна се свива първа, а разходните ангажименти остават непроменени.
Следващият ориентир е отчетът към края на август. Ако тогава дефицитът се разшири над 2,5 млрд евро, това ще потвърди, че юлското подобрение е било изцяло технически ефект.
Често задавани въпроси
Защо дефицитът намалява, ако разходите растат?
Реалистичен ли е планът за 5,7% дефицит?
Как рекордният нов дълг се отразява на гражданите?
⚠ Съдържанието на FinansovSuvet.com е с образователен и информационен характер. Не го приемайте като персонална препоръка за вашите финанси.
