Средната заплата 1 444 EUR – ръстът се забавя, какво остава след инфлацията

Последна актуализация: 13.08.2026

Средната брутна заплата в България достигна 1 444 EUR през второто тримесечие на 2026 г. по предварителни данни на НСИ. Годишният ръст е 9,8%, но спрямо първото тримесечие увеличението е само 2,6%. Забавянето идва точно когато инфлацията у нас се задържа на 4,4%.

Какво точно показват данните на НСИ

Националният статистически институт публикува предварителните данни на 12 август 2026 г. Сумата от 1 444 EUR е средна за трите месеца на второто тримесечие.

Месечната картина обаче е низходяща: 1 476 EUR през април, 1 434 EUR през май и 1 421 EUR през юни. Април е изкривен от изплащането на годишни бонуси, така че юнската стойност е по-близо до устойчивото ниво.

Годишният ръст от 9,8% изглежда силен, но е по-нисък от темповете, с които българският пазар на труда свикна през последните три години. Тримесечният ръст от 2,6% е практическото доказателство, че ускорението свършва.

Реалният ръст – какво остава след 4,4% инфлация

Номиналният ръст сам по себе си не казва нищо за покупателната способност. Значение има разликата между него и поскъпването на стоките и услугите.

При годишна инфлация от 4,4% през юли реалният ръст на средната заплата е около 5,2%. Това все още е положително число, но е наполовина по-малко от номиналния ръст, който попада в заглавията.

За домакинството сметката е още по-конкретна. От 1 444 EUR брутно остават приблизително 1 120 EUR нето след осигуровки и данък върху доходите – и точно тази сума трябва да покрие сметките за ток, наем и храна.

Секторите – разликата между върха и дъното е 3,4 пъти

Средната заплата е статистическа абстракция, зад която стоят много различни реалности. Разликата между най-високо и най-ниско платения сектор остава над три пъти.

Таблицата по-долу сравнява средните брутни възнаграждения за второто тримесечие спрямо средното за страната.

По темп на увеличение спрямо първото тримесечие водят добивната промишленост с 14,8%, строителството с 6,5% и образованието с 6,3%. На годишна база най-бързо растат възнагражденията в добивната промишленост – с около 24% – и в селското и горското стопанство с 19,5%.

Тези числа означават, че догонването се случва в долната част на скалата, а не на върха. IT секторът задържа абсолютния връх, но вече не е двигателят на ръста.

Частният срещу публичния сектор – 11,5% срещу 4,8%

Разликата в темповете между двата сектора е най-показателният детайл в тази статистика. Частните работодатели вдигат заплатите с 11,5% на годишна база, докато публичният сектор остава на 4,8%.

За администрацията това означава реален ръст от порядъка на 0,4% – тоест на практика замразени доходи след инфлацията. Бюджетната рамка за 2027 г. ще определи дали разликата ще се стеснява или ще се задълбочава.

Паралелно броят на наетите намалява – с 0,7% на годишна база, или около 16 700 души по-малко спрямо юни 2025 г. Преработващата промишленост губи близо 19 400 работни места, а здравеопазването и социалните дейности добавят 10 800.

Защо инфлацията у нас остава по-висока от еврозоната

Инфлацията у нас се забави до 4,4% през юли от 5,4% през юни, но остава чувствително над средното за еврозоната от 2,9%. Тази разлика е причината реалният ръст на доходите да се стопява по-бързо у нас.

Поскъпването е концентрирано в услугите. През юли най-много се вдигат цените в „Развлечения, спорт и култура“ с 11,5%, следвани от ресторантите и хотелите с 2,3% и жилищните разходи с 2,0%.

Разгледахме подробно откъде идва разликата с еврозоната, а конкретните пера в потребителската кошница са в анализа какво поскъпна най-много през юли.

Къде отиват парите, когато ръстът се забави

Забавящият се ръст на доходите променя сметките и при спестяването, и при дълга. И двете страни на домакинския баланс реагират на едно и също число – инфлацията.

При спестяванията картината е неблагоприятна. Средната лихва по новите срочни депозити при 1,57% означава реална загуба от около 2,7% годишно при инфлация 4,4% – депозитът пази номинала, но не и покупателната способност.

При дълга ефектът е обратен, но краткотраен. Потребителският дълг вече е 11,8 млрд. EUR, а очакваното решение на ЕЦБ през септември може да оскъпи плаващите лихви точно когато ръстът на заплатите се забавя.

Какво следва до края на 2026 г.

Три числа ще определят реалния доход на българското домакинство през следващите месеци. Първото е дали инфлацията ще продължи надолу от 4,4% след силното забавяне през юли.

Второто е решението на ЕЦБ на 10 септември – пазарите оценяват вероятност от около 79% за повишение с 25 базисни точки. Третото е бюджетът за 2027 г. и това дали публичният сектор ще навакса изоставането от 11,5-процентния ръст в частния.

Ако номиналният ръст слезе към 5–6%, а инфлацията остане около 4%, реалният ръст на доходите на практика изчезва. Това е сценарият, за който домакинският бюджет трябва да се подготви сега, а не когато настъпи.