Инфлацията в еврозоната скочи до 3,8% – доходностите и еврото под натиск

Последна актуализация: 02.10.2026

Годишната инфлация в еврозоната се ускори през септември до 3,8% от 3,2% през август, показва флаш оценката на Евростат, а почти целият скок идва от енергията. Данните излизат след ден, в който германската 10-годишна доходност мина над 3,6% в хода на сесията, а еврото падна до 1,125 долара.

Инфлация 3,8% – енергията носи почти целия скок

Евростат публикува на 2 октомври флаш оценката за септември: годишната инфлация в еврозоната, измерена с ХИПЦ, е 3,8% при окончателни 3,2% за август. Това е ускорение с 0,6 процентни пункта само за месец и резултат над очакванията на пазара.

На месечна база цените са се повишили с 0,6%, а енергията сама е поскъпнала с 3,9% спрямо август. Годишният темп при енергията стигна 18,8% от 14,3% месец по-рано.

Останалата част от потребителската кошница се движи много по-бавно. Базисната инфлация, която изключва енергията, храните, алкохола и тютюна, се покачи едва до 2,5% от 2,4%, а услугите – до 3,2% от 3,0%.

Храните, алкохолът и тютюнът са на 1,4% при 1,1% през август, а промишлените стоки без енергия дори забавиха темпа до 1,1% от 1,2%. За България Евростат дава в същата публикация оценка от 5,6% – същото ниво, което НСИ отчете по ХИПЦ ден по-рано.

Националните данни вече подсказваха посоката, както показахме в анализа на инфлацията в Германия и Италия от 1 октомври. Сега картината за целия валутен съюз е ясна: натискът е концентриран в енергията, а не се е разпространил в цялата икономика.

Пълните данни за септември предстоят на 16 октомври. Дотогава флаш оценката остава основният ориентир за ЕЦБ, чието следващо решение е насрочено за 29 октомври.

Глобалната разпродажба на дълг – германските ДЦК над 3,6%

Инфлационните данни идват след сесия, в която държавният дълг поевтиня почти навсякъде едновременно, а доходностите скочиха. В четвъртък доходността по германските 10-годишни ДЦК мина над 3,6% в хода на сесията – най-високо ниво от 2008–2009 г., преди да се върне към около 3,5% в петък сутринта.

Франция е под още по-силен натиск: 10-годишната ѝ доходност се повиши с 8 базисни пункта до 4,925%, а разликата спрямо Германия е около 130 базисни пункта. Италианската доходност скочи с 10 базисни пункта до 4,706%, британската – с 5 базисни пункта до 5,483%, а японската стигна връх от средата на 90-те години.

В Париж бюджетният спор е допълнителен фактор за натиска. Правителството подготвя консолидация от около 54 млрд. EUR, за да свали дефицита до 5% от БВП през 2027 г. от 5,4% тази година.

Причината за общото движение не е един лош отчет, а сбор от фактори. Инфлацията е над целите, големите централни банки вдигат лихвите, а правителствата не показват политическа воля да се справят с дефицитите.

Институтът за международни финанси (IIF) обобщава, че големите икономики вече имат трайно големи дефицити и растящи лихвени разходи. Досега такива проблеми се свързваха основно с развиващите се пазари.

Отвъд океана 10-годишната доходност на САЩ мина над 5,3% в хода на сесията – ниво, невиждано от 2002 г. Тя обаче затвори на 5,24%, с 5 базисни пункта под нивото от сряда.

Парадоксът с еврото – по-високи доходности, по-слаба валута

Според икономическата теория по-високите доходности в еврозоната би трябвало да привличат капитал и да вдигат еврото. Случва се обратното: в петък сутринта курсът беше около 1,1250 долара, а фиксингът на ЕЦБ от четвъртък – 1,1298, най-ниското ниво от края на май 2025 г.

По фиксингите на ЕЦБ еврото е поевтиняло с 0,92% от миналия петък досега и с 3,85% от началото на годината, когато беше на 1,1750 долара. Погледнато от другата страна, доларът е поскъпнал с около 4,0% спрямо еврото от началото на 2026 г.

Първото обяснение е разликата в доходностите. Американските 10-годишни ДЦК носят 5,24% срещу около 3,5% за германските – разлика от около 1,7 процентни пункта в полза на долара.

Второто е петролът. Декемврийският контракт на Brent се върна над 100 USD със сетълмент 102,31 в четвъртък, а тъй като еврозоната е нетен вносител на енергия, по-скъпият петрол в долари влошава търговския ѝ баланс.

Третото е темпото на централните банки. Фед държи коридор от 3,75–4,00% след повишението от 16 септември, а депозитната ставка на ЕЦБ е 2,50%, така че разликата по средата на коридора е 1,375 процентни пункта, а пазарът очаква ЕЦБ да действа по-бавно от Фед.

Как доларът и доходностите по дългосрочните американски ДЦК се движат в една посока, проследихме в материала за 30-годишните американски ДЦК и курса долар–евро. Новото след четвъртък е, че и европейските доходности се качват, без това да помага на валутата.

Флаш инфлацията добавя още един елемент към тази картина. Когато ускорението идва от внос на по-скъпа енергия, то по-скоро обременява икономиката, отколкото да подкрепя валутата.

ЕЦБ и Euribor – пазарът изпреварва решението

ЕЦБ повиши депозитната ставка до 2,50% на 10 септември, а следващото ѝ решение предстои на 29 октомври. Инфлация от 3,8% при цел от 2% увеличава натиска върху Управителния съвет, но базисният темп от 2,5% дава аргумент и на по-предпазливите му членове.

Изабел Шнабел от Изпълнителния съвет на ЕЦБ вече описа банката като предпазлива, докато войната между САЩ и Иран навлиза в осмия си месец. Пазарът очаква поне още едно повишение до края на годината.

Пазарът на междубанкови заеми вече е изпреварил решенията. 12-месечният Euribor беше 3,329% на 30 септември – с 0,30 процентни пункта повече от началото на месеца и с 1,08 процентни пункта над нивото от 2 януари.

Шестмесечният и тримесечният срок също са над депозитната ставка: 6-месечният Euribor е 3,074%, 3-месечният – 2,617%, а 1-месечният е 2,496% – точно под нея. Повече за движението на Euribor около предишните решения на ЕЦБ – в прегледа ни на лихвите в Австралия и на ЕЦБ от 29 септември.

За кредитополучателите в България това има значение, защото част от кредитите с плаваща лихва – най-вече фирмените и някои ипотечни – е обвързана с Euribor, а повечето жилищни следват референтни индекси на банките, които се базират на лихвите по депозитите и реагират със закъснение. Средната лихва по новите жилищни кредити беше 2,42% през август по статистиката на БНБ, а следващите данни излизат на 27 октомври.

Какво означава това за държавата и спестителите

Глобалното поскъпване на дълга засяга и българската държава. По-високите доходности оскъпяват новото заемане точно когато се подготвя бюджет 2027 с цел за дефицит до 3% от БВП, а рамката трябва да бъде представена пред Европейската комисия до 15 октомври.

За спестителите ефектът е двояк. Облигационните фондове и ETF в евро губят стойност, когато доходностите скачат, защото по-старите книжа с по-ниски купони поевтиняват, но новите покупки вече носят по-висока доходност.

Мястото на облигациите спрямо акциите и депозитите в дългосрочен план описваме в ръководството ни за инвестиции. Колкото по-дълъг е срокът на една облигация, толкова по-силно реагира цената ѝ на всяка промяна в лихвите.

За притежателите на активи в долари по-слабото евро действа като буфер. Спадът на еврото с 3,85% от началото на годината означава, че същата доларова сума се равнява на повече евро, отколкото през януари.

Обратната страна е вносът. Петролът и горивата се плащат в долари, затова слабото евро прави енергията по-скъпа за европейските купувачи и поддържа точно компонента, който изтласка инфлацията до 3,8%.

Следващите ориентири са окончателните данни за инфлацията в еврозоната на 16 октомври и решението на ЕЦБ на 29 октомври. До тях ключовият въпрос е дали енергията ще продължи да тегли общия индекс нагоре, или базисната инфлация ще започне да я догонва.