Енергията в еврозоната с 10% годишен ръст – защо това е наш проблем

Последна актуализация: 19.08.2026

Евростат публикува днес окончателните данни за инфлацията в еврозоната през юли. Общото число е 2,9%, но интересното е в разбивката – енергията поскъпва с 10% на годишна база. За България, която е с 4,4%, това не е дребна подробност, а основната част от сметката.

Разбивката, която обяснява всичко

Годишната инфлация в еврозоната се ускорява до 2,9% през юли от 2,8% през юни. Числото само по себе си изглежда безобидно и близо до целта на ЕЦБ.

Разбивката обаче показва друго. Енергията се качва до 10% годишен ръст при 8,5% през юни – това е най-бързо ускоряващият се компонент.

Услугите остават високо на 3,3% срещу 3,2% месец по-рано. Храните, алкохолът и тютюнът се забавят до 1,2% от 1,5%, а нехранителните промишлени стоки се качват леко до 0,9%.

Тоест дезинфлацията при стоките приключи, а енергията се върна като двигател. Точно това е комбинацията, която централните банкери не обичат.

Откъде идва скокът при енергията

Основната причина е на пазара на петрол. Brent се върна над 90 USD за барел, а базата за сравнение отпреди година беше ниска.

Ефектът е двоен и се разпределя неравномерно. Директният удар е в горивата на бензиностанцията, а индиректният влиза в тока, транспорта и в почти всяка производствена себестойност.

Затова поскъпването на петрола след провала с Иран не е новина само за суровинните пазари. То е новина за потребителската кошница след два до три месеца.

Вторият фактор е сезонен и по-скучен. Летните върхови натоварвания на електроенергийните системи в Южна Европа вдигат борсовите цени за месеците юли и август всяка година.

Защо българските 4,4% са различни

Хармонизираният индекс за България е 4,4% на годишна база през юли по данни на НСИ. Националният индекс на потребителските цени е 4,5%, а средната годишна инфлация е 5,1%.

Разликата от повече от процент и половина спрямо еврозоната не идва от енергията. Тя идва от услугите и от догонващия ефект на доходите.

Месечната картина го показва добре. Развлеченията, спортът и културата поскъпват с 11,6% за един месец, ресторантите и хотелите – с 2,3%, а жилищата и комуналните услуги – с 2%.

Обратното движение е при облеклото на минус 2,9% и при храните на минус 1%. Тоест поскъпва това, което се купува с излишък, а не това, което се купува по необходимост.

Какво значи това за ЕЦБ на 10 септември

Пазарите дават около 79% вероятност депозитната лихва да се качи от 2,25% на 2,50% на заседанието на 10 септември. Днешните данни не променят тази сметка, но я затвърждават.

Причината е в услугите. Енергията се движи от външни шокове и централната банка обикновено я гледа през пръсти, но 3,3% при услугите е вътрешно генерирана инфлация.

За България ефектът е директен и без филтър. От 1 януари 2026 г. живеем с лихвата на ЕЦБ, а не с решение на БНБ.

Това означава по-скъп нов жилищен кредит и малко по-добра лихва по депозит. Втората част идва по-бавно от първата – така работят банковите баланси навсякъде.

Моят прочит – проблемът не е числото, а съставът му

Ако инфлацията в еврозоната беше 2,9%, но с 1% енергия и 2% услуги, разговорът щеше да е за приключил цикъл. Съставът е обърнат и затова разговорът е друг.

Енергийният компонент има свойството да се пренася нататък. Той влиза в себестойността, оттам в цената на услугата, а услугите вече са на 3,3%.

Българският потребител го усеща по-рано и по-силно, защото делът на енергията и храните в кошницата тук е по-голям. Именно затова месечната разбивка на кошницата казва повече от годишното число.

Следващият тест е през септември – както за разликата между нашата и европейската инфлация, така и за решението на ЕЦБ. Дотогава пазарът на дълга вече преоценява, а дългият край в САЩ е на върха си от 2007 г.