Brent отново над 100 USD – декемврийският контракт +4,4% до 102,31

Последна актуализация: 02.10.2026

Само ден след като потоците от Персийския залив изглеждаха почти възстановени, петролът Brent отново прескочи 100 USD за барел. Декемврийският контракт поскъпна с 4,4% до 102,31 USD в четвъртък, а за европейския купувач скокът е още по-голям, защото еврото падна до най-ниското си ниво от май 2025 г.

Обратът в четвъртък – от около 97 до над 102 USD

Сутринта на 1 октомври декемврийският Brent се търгуваше около 96,9 USD за барел и нищо не подсказваше рязко движение. Следобедът обърна картината и контрактът приключи сесията на 102,31 USD при 98,03 USD в сряда – ръст с 4,28 USD, или 4,4%.

Американският WTI за ноември последва посоката, но по-умерено – с 2,7% до 92,87 USD. В петък сутринта Brent се задържа около 102 USD, тоест пазарът не изтри наведнъж поскъпването от предния ден.

Обратът е рязък и спрямо картината отпреди два дни. В анализа ни от 30 септември за потоците от Залива и горивата описахме как износът от региона почти се е върнал към предвоенните нива, а суровият петрол поевтинява.

Тази посока се оказа краткотрайна, без потоците реално да са намалели. Промени се не количеството петрол на пазара, а оценката на риска около него.

Пазарът плаща за липсващия буфер, а не за липсващи барели

Ако се гледат само физическите потоци, поскъпването трудно се обяснява. По оценка на Goldman Sachs, цитирана от Bloomberg и Rigzone, износът от Близкия изток е достигнал около 23 млн. барела на ден, което е близо до обичайните нива.

Проблемът е в запасите, които трябва да поемат всяко ново сътресение. Според BloombergNEF световните запаси са намалели с над 500 млн. барела от февруари насам.

При толкова малък буфер дори новини без реален ефект върху доставките вдигат цената. Пазарът вече не оценява само колко барела излизат от региона, а и колко лесно този поток може да бъде прекъснат отново.

Най-тясното място продължават да са горивата, а не суровият петрол. Китай отмени част от експорта си на горива за октомври, а Русия удължи забраната за износ на дизел до края на месеца.

Това личи и в разликата между двата основни сорта. Спредът между Brent и WTI се сви от 13–14 USD до около 7–9 USD според анализатори, цитирани от Rigzone, а в четвъртък беше около 9,4 USD.

Според Фил Флин от PRICE Futures Group проблемът вече е по-скоро в дизела, отколкото в суровия петрол. Иран пък, по данни на Bloomberg, не е натоварил суров петрол на танкери през септември.

Защо цената се движи от заглавията – преговори без сделка

Непосредственият повод за скока бяха съобщенията на Wall Street Journal, предадени от CNBC, за засилване на американското военно присъствие в региона. Пазарът ги прие като сигнал, че рискът от ново изостряне на конфликта между САЩ и Иран се връща в цената.

На дипломатическия фронт няма пробив. Иран е получил чрез посредници отговора на САЩ на своето предложение, но преговорите не напредват и сделка няма.

Така потоците се възстановяват без договореност, която да ги гарантира. Всяко възстановяване при тези условия остава обратимо и пазарът го отчита в цената.

Подобна чувствителност се видя и в края на септември. В прегледа ни от 28 септември за седмичния ръст на S&P 500 и Ормузкия проток проследихме как новините от региона движеха едновременно петрола и акциите.

Затова цената реагира по-силно на заглавия, отколкото на данни за доставките. Докато буферът е изтънял, механизмът остава същият.

По-слабото евро оскъпява барела за Европа

Петролът се търгува в долари, затова за европейския купувач значение има и курсът. EUR/USD беше около 1,1250 в петък сутринта, а референтният курс на ЕЦБ от четвъртък – 1,1298, е най-ниският от края на май 2025 г.

Сметнат по сетълмента и по референтния курс на ЕЦБ за същия ден, барелът Brent струва около 90,6 евро при около 86,3 евро в сряда. Поскъпването в евро е около 4,9% – ръстът от 4,4% в долари плюс около половин процентен пункт от по-слабото евро.

Двата ефекта се наслагват – по-скъп петрол и по-евтино евро. За вносителите на горива в еврозоната, включително в България, това означава по-висока сметка за всеки внесен барел, дори ако доларовата цена се стабилизира.

Таблицата обобщава движенията по инструменти. Всички проценти са дневни промени от сряда към четвъртък.

Колонката в България засега стои

На българските бензиностанции борсовият скок все още не се вижда. Към сутринта на 2 октомври бензинът А95 е 1,68 €/л, а дизелът – 1,91 €/л, без промяна спрямо предния ден по данни на fuelo.net.

Прехвърлянето от борсата към колонката обикновено става със закъснение от дни до седмици. Търговците работят с вече закупени количества и с цени на горивата на едро, а не директно с котировката на суровия петрол.

Автогазът е изключение, но по друга причина – той поевтиня от 0,67 до 0,61 €/л заради нулевия акциз от 1 октомври, а не заради петрола. Натискът от по-скъпата енергия върху цените вече личи и в ускорението на инфлацията до 5,6% през септември.

Ако по-високите нива на Brent и по-слабото евро се задържат, натискът върху цените на едро ще се засили. Доколко и кога той ще стигне до крайните цени, зависи от търговците и от посоката на котировките.

Какво следва – ОПЕК+ и прогнозите за годината

Следващото събитие, което пазарът следи, е онлайн срещата на ОПЕК+ в неделя, 4 октомври. Очакванията са квотите за ноември да останат без промяна.

Американската администрация за енергийна информация (EIA) в септемврийската си прогноза очаква Brent средно около 91 USD за барел за 2026 г. и около 73,7 USD за 2027 г. Нивата над 100 USD са доста над средната годишна прогноза, което подчертава ролята на рисковата премия в сегашната цена.

Дали тази премия ще се задържи, зависи основно от два фактора. Първият е дали преговорите между САЩ и Иран ще отбележат напредък, а вторият – дали световните запаси ще започнат да се възстановяват.