Малките банки дават до 3% по депозит, големите – под 0,35%

Последна актуализация: 14.08.2026

Разликата между лихвите по депозити в българските банки вече се измерва в пъти, а не в десети от процента. Големите играчи предлагат между 0,05% и 0,35% годишно, докато по-малките и дигиталните стигат до 3%. Причината не е щедрост, а битка за влогове след влизането в еврозоната.

Каква е картината на пазара в момента

След присъединяването към еврозоната от 1 януари 2026 г. големите традиционни банки запазиха ниските си лихви по влогове. Диапазонът им е между 0,05% и 0,35% годишно, което на практика означава символично олихвяване.

По-малките и дигиталните институции тръгнаха в обратната посока. Bigbank предлага до 2,30%, D Bank – до 2,10% в евро, а TBI Bank стига до 2,50%, но за влог в щатски долари.

Между двете групи стои Fibank с приблизително 0,50% до 1,00%. Разликата между най-ниската и най-високата оферта е над 2 процентни пункта.

Защо малките банки плащат повече

Големите банки в България разполагат с най-голямата база от влогове и нямат нужда да я разширяват с цената на по-висок разход за лихви. Депозитите при тях идват заедно с разплащателната сметка и заплатата.

Малките и дигиталните нямат тази инерция. За тях по-високата лихва е основният инструмент за привличане на ресурс, с който да финансират кредитирането си.

Има и втора причина, свързана с кредитния цикъл. Кредитите за домакинства растат по-бързо от спестяванията – около 21% срещу 18,6% на годишна база, както показаха данните на БНБ.

Когато кредитният портфейл расте по-бързо от депозитната база, банката трябва да плати за ресурс. За малките институции това означава да наддават над средното за пазара.

Какво остава след инфлацията

Номиналната лихва е само половината от сметката. Хармонизираната инфлация у нас беше 4,4% през юли при 2,9% за еврозоната – разликата има структурни причини.

При депозит с 0,20% годишно и инфлация от 4,4% реалната загуба на покупателна способност е около 4,2 процентни пункта. При 2,30% загубата се свива до около 2,1 пункта.

Тоест по-високата лихва не превръща депозита в печеливш инструмент – тя просто намалява скоростта, с която спестяването губи стойност. Средната лихва по нови срочни депозити от 1,57% през юни беше първият видим ефект от еврото.

Какво заслужава внимание при сравнението

Първото е валутата. Оферта от 2,50% в щатски долари не е съпоставима с 2,10% в евро – при влог в долари към лихвата се добавя валутен риск, който може да изяде цялата разлика.

Второто е срокът и условията за предсрочно теглене. Част от най-високите лихви важат за срок от 24 или 36 месеца, а предсрочното прекратяване обикновено връща олихвяването до нивото на разплащателна сметка.

Третото са ограниченията за нови пари. Промоционалните проценти често се прилагат само върху средства, които не са били в същата банка през последните месеци.

Четвъртото са таксите. Месечна такса за обслужване на сметка от няколко евро може да неутрализира лихвената разлика при по-малка сума – механиката е описана подробно на страницата за банковите депозити.

Какво може да промени картината до края на годината

ЕЦБ заседава на 10 септември и пазарите очакват повишение на депозитната лихва от 2,25% на 2,50%. По-високата база обикновено се пренася към влоговете, но със закъснение от няколко месеца.

Пренасянето при кредитите е по-бързо от пренасянето при депозитите – това е обичайната асиметрия на банковия пазар. За вложителя това означава, че ефектът от септемврийското решение ще се вижда в офертите чак към края на годината.

Вторият фактор е конкуренцията. Ако големите банки решат да отговорят на офертите на малките, диапазонът ще се свие отгоре надолу, а не отдолу нагоре.