Кредитите растат по-бързо от спестяванията – данните на БНБ

Последна актуализация: 07.08.2026

Домакинствата в България дължат вече над 31,5 млрд евро на банките. За една година този размер е нараснал с 21%, докато спестяванията се увеличават с 18,6% – разлика, която за първи път от няколко години е устойчива, а не еднократна.

Какво показват числата на БНБ

За последните дванадесет месеца кредитите на домакинствата са се увеличили с около 5,5 млрд евро. Близо 60% от тази сума са жилищни заеми, което е логично при сегашните нива на лихвите.

Потребителското кредитиране расте по-бавно – 14,8% на годишна база до 11,8 млрд евро. То обаче е с чувствително по-висока лихва и затова тежи повече върху месечния бюджет на домакинството.

Депозитите също растат солидно. Спестяванията на домакинствата достигат 56,473 млрд евро, което е с 18,6% повече спрямо юни 2025 г.

Защо разликата от няколко процентни пункта има значение

На пръв поглед 21% срещу 18,6% изглежда като дребна разлика. В абсолютни стойности обаче спестяванията все още са почти двойно повече от дълга, така че сравнението на темповете е подвеждащо само по себе си.

По-важното е кой натрупва какво. От практиката в банковия клон знам, че спестяванията са концентрирани при по-възрастните клиенти, а новите кредити се теглят от домакинства между 28 и 45 години.

Тоест двете числа описват два различни сегмента. Групата, която дължи, не е същата като групата, която спестява – и това е рискът, който агрегираната статистика скрива.

Ефектът от евентуално повишение през септември

Основната лихва на ЕЦБ е 2,15% и пазарът оценява около 70% вероятност за повишение с 25 базисни пункта през септември. Средната лихва по новите жилищни кредити у нас е около 2,46%.

При кредит от 150 000 евро за 25 години повишение от четвърт процентен пункт означава около 18–20 евро повече месечна вноска. Само по себе си това не разстройва семеен бюджет.

Проблемът е кумулативният ефект. Две или три такива стъпки в рамките на година вече оскъпяват вноската с 50–60 евро месечно, а при потребителските кредити реакцията е по-бърза и по-силна.

Подробностите за движението на лихвите по видове кредити разгледахме в анализа на юнската статистика на БНБ.

Двата реда от договора, които определят всичко

Преди септемврийското заседание два реда от кредитния договор дават почти цялата картина. Първият показва дали лихвата е фиксирана или променлива, вторият – към какъв индекс е обвързана.

Голяма част от жилищните кредити в България са с фиксиран период от 3 до 5 години, след което минават на променлива лихва. Ако този период изтича през следващите месеци, промяната се усеща наведнъж, а не постепенно.

• Датата, на която изтича фиксираният период по договора.
• Надбавката над референтния индекс – тя обикновено не се променя.
• Разликата между текущата вноска и вноската при лихва с 0,5 процентни пункта по-висока.
• Наличието на такса за предсрочно погасяване след петата година.

Четирите позиции, които описват риска по един жилищен кредит, са конкретни и се намират в първите страници на договора.

Възможностите за смяна на условията преди септември описахме в прегледа на юлските лихви.

При спестяванията

Лихвите по депозитите се движат по-бавно от тези по кредитите. Това е нормално поведение на банковата система и не е специфично за България.

При инфлация от 4,4% реалната доходност на повечето срочни депозити остава отрицателна. Темата за реалната стойност на спестяванията разгледахме в отделен материал, а сравнението на условията по видове влогове е обобщено в страницата за банкови депозити.