Български 10-годишни ДЦК – спред към германските през април 2026

Последна актуализация: 28.04.2026

Четири месеца след приемането на еврото от България, доходностите по 10-годишните ДЦК остават осезаемо над тези в еврозоната. Спредът към германските държавни облигации (*Bund*) се движи около 80 пр.б., а последните аукциони на МФ показват как пазарът оценява българския риск след премахването на валутния компонент.

Текущата картина – около 3,7% на 10-годишните БГ ДЦК

По последни пазарни данни българската 10-годишна доходност се движи в диапазона 3,65–3,75%, докато германските 10-годишни облигации се търгуват около 2,87%. Разликата от приблизително 80–85 пр.б. е знаков индикатор за това как кредиторите оценяват българския суверенен риск след влизането в еврозоната.

За сравнение преди приемането на еврото спредът се движеше между 130 и 170 пр.б., като голяма част от него отразяваше валутния риск по лева. След като този компонент отпадна на 1 януари 2026 г., свиването беше относително бързо, но не толкова дълбоко, колкото някои анализатори очакваха.

Аукционите на МФ през 2026 г. – възходящ профил на доходността

Графикът на първичните аукциони от началото на годината очертава умерено повишение в средната доходност. Министерството на финансите проведе първата 10-годишна емисия още на 9 февруари 2026 г. при среднопретеглена годишна доходност от 3,84% и купон 3,50%.

На последвалия аукцион на 6 април 2026 г. за същата серия (BG 20 400 26 218) средната доходност вече възлезе на 4,18%, въпреки идентичния купон – т.е. инвеститорите искаха по-висока цена за заемния риск отколкото в началото на февруари. На 20 април 2026 г. на пазара се пласираха 5-годишни ДЦК за 150 млн. евро, което вдигна общия нов дълг за годината до около 1,2 млрд. евро.

ЕЦБ на 2,00% по депозитната ставка – защо БГ ДЦК не паднаха още

ЕЦБ задържа основните си лихви на заседанието от 19 март 2026 г.: депозитната ставка остана на 2,00%, основният рефинансиращ лихвен процент (MRO) на 2,15%, а пределното кредитиране на 2,40%. Тази разлика между нивото на ЕЦБ и доходността на 10-годишните БГ ДЦК отразява т.нар. „term premium“ – възнаграждението за по-дълъг матуритет – плюс остатъчен кредитен спред към еврозоната.

Кристин Лагард изтъкна, че по-високите енергийни разходи са повишили средната очаквана инфлация за 2026 г. до 2,6%, при цел от 2,0%. В този контекст пазарът не очаква бързи понижения, което поддържа дългия край на кривата на по-високи нива в цялата еврозона. По-широката рамка на присъединяването е разгледана подробно в нашия материал за ECB и българското евро.

Сравнителна таблица – BG, DE, FR, IT 10-годишни

За да поставим българските доходности в контекст, в таблицата по-долу са събрани последните стойности на четирите ключови 10-годишни криви в еврозоната към последните търговски сесии на април 2026 г. Нивата са индикативни, но добре отразяват кредитната йерархия на пазара.

Любопитно е, че България и Италия се търгуват на много близки нива, въпреки че италианският дълг е над 130% от БВП, докато българският е под 30%. Това отчасти отразява по-ниската ликвидност на българските емисии и по-малката база от международни инвеститори, още не напълно адаптирана към новия статус на страната като член на еврозоната.

Какво следва – фискална дисциплина и ликвидност

Ключовите фактори за по-нататъшна конвергенция към германските нива са два – фискална дисциплина в рамките на дефицит до 3% от БВП и постепенно разширяване на инвеститорската база, особено сред еврозоновите застрахователи и пенсионни фондове, които автоматично включват българския дълг в своите еврозонови портфейли. БНБ в публикациите си от началото на годината подчертава, че ликвидността на вторичния пазар постепенно нараства, но остава тънка спрямо пазари като испанския или нидерландския.

В средносрочен план аналитични оценки от началото на 2026 г. посочват „справедлива“ доходност за български 10-годишни ДЦК около 3,30–3,40%, при хипотеза за пълно ценообразуване на еврозоновия статут. Темпото на това движение зависи от качеството на публичните финанси, повторни емисии и интегрирането на българския дълг в основните индекси за държавен дълг на еврозоната. Въздействието върху лихвите по спестявания е разгледано в материалите за българската банкова система през 2026 г. и в обзора за банковите депозити.