КЗП проверява банковите такси – 2 месеца срок и предложен таван 20% за бързите кредити

Последна актуализация: 10.10.2026

КЗП започна на 9 октомври проверка на таксите във всички банки и иска обосновка за всяко поскъпване от началото на 2025 г. Същия ден управляващите предложиха таван от 20% за разходите по малките бързи кредити през първия месец.

Двете новини засягат едни и същи домакинства, а най-силното право на клиента отдавна е записано в закона.

Какво точно проверява КЗП – и какво не може да нареди

Проверката на Комисията за защита на потребителите (КЗП) започна в петък, 9 октомври, и обхваща всички банки в страната. Инспекторите искат данни за размера на таксите и за всяко увеличение от 1 януари 2025 г. до момента на проверката, а при поскъпване – икономическа обосновка.

В обхвата са услугите, които почти всеки ползва – откриване и поддържане на разплащателна сметка, теглене и внасяне на пари на банкомат и на каса, преводи, дебитни и кредитни карти. Отделно комисията ще провери месечните такси по пакетните планове на банките.

Комисията, оглавявана от Мая Манолова, предвижда да обяви резултатите в последната седмица на октомври – това е заявен срок, а не гаранция. В съобщението ѝ няма нито дума за санкции, за конкретни банки или за връщане на вече платени такси.

Обяснението е, че цените на банковите услуги у нас по правило не се определят от държавата. Законът урежда как се обявява едно поскъпване, а не колко голямо може да бъде, затова „необосновано“ звучи силно, но не означава непременно „незаконно“.

Проверката идва в седмиците, в които се обсъждат данъчните мерки в проектобюджета за 2027 г., и банките се оказват под натиск от две посоки едновременно.

Двата месеца, в които клиентът е на ход – мълчанието е съгласие

Най-полезното правило в цялата история е старо и не зависи от никаква проверка. Законът за платежните услуги и платежните системи позволява на банката да променя тарифата си едностранно, но я задължава да уведоми клиента най-малко два месеца преди новите цени да влязат в сила.

В този срок клиентът може да прекрати договора незабавно и без да плаща за това. Условието е да го направи преди датата на новите такси.

Ако не възрази писмено и не закрие сметката, законът приема, че е съгласен, и новата такса започва да се удържа. Точно тук клиентите губят предимството си, защото уведомлението лесно остава непрочетено в електронното банкиране.

Два месеца са достатъчни, за да се прегледат тарифите на две-три банки. Същият навик помага и при спестяванията – сравнението ни на банковите депозити показва колко различни могат да бъдат условията за едни и същи пари.

Кога поскъпнаха таксите – по-значимите увеличения са отпреди еврото

Удобното обяснение е, че банките са се възползвали от смяната на валутата. Наличното сравнение не го потвърждава.

Асоциация „Активни потребители“ сравни в края на януари 2026 г. седем основни такси към три дати – декември 2023 г., юни 2025 г. и 1 януари 2026 г. Месечната такса за сметка без карта е поскъпнала спрямо края на 2023 г. във всички банки с изключение на пет.

По-важното е кога се е случило това. Според сравнението по-значимите увеличения са отпреди юни 2025 г., тоест преди окончателното решение за еврото, и асоциацията заключава, че новата валута не е непосредствената причина.

Оттук идва и слабото място на проверката. Периодът ѝ започва на 1 януари 2025 г., а сравнението на асоциацията тръгва от декември 2023 г. – каквото е поскъпнало през 2024 г., остава извън проверката.

Същото сравнение показва колко струват дребните навици. Тегленето от банкомат на друга банка обикновено струва между 0,50 и 2 EUR, а при минимална такса десет тегления по 20 EUR излизат до десет пъти по-скъпо от едно теглене на 200 EUR.

Колко тежи една такса, личи при сравнение с лихвата. Средният процент по новите срочни депозити на домакинствата в евро беше 1,38% през август по данни на БНБ, което при 2 000 EUR прави 27,60 EUR за година.

Хипотетична месечна такса от 2 EUR по разплащателна сметка би отнела 24 EUR за същата година – това е наш условен пример, а не тарифа на конкретна банка. Той допълва анализа ни за това колко носят спестяванията при лихва 1,38%.

Една пета от дохода на банките – защо таксите станаха чувствителна тема

Таксите не са второстепенен приход. За първото полугодие на 2026 г. нетният доход на банките от такси и комисиони е 452 млн. EUR – с 18 млн. EUR (около 4%) повече от година по-рано, а делът му е 19,5% от нетния им оперативен доход по данни на БНБ, цитирани от в. „Банкеръ“.

Печалбата на сектора за януари–август е 1,4 млрд. EUR, с 11,3% над същите осем месеца на 2025 г. Периодите са различни, но посоката е ясна – печалбата расте по-бързо от приходите от такси.

Към тази картина се добавя и предложеният данък от 33% върху свръхпечалбата. Опасението, което вестник „Марица“ свързва с проверката, е, че банките ще прехвърлят данъка върху клиентите чрез по-високи лихви по кредитите и съпътстващите ги такси.

Според мен КЗП няма как да докаже или да опровергае такова прехвърляне за около три седмици. Проверката обаче оставя писмена следа – всяка банка ще трябва да обясни защо е вдигнала дадена цена, а тези обяснения после могат да се сравняват.

Бързите кредити – предложен таван 20% за първия месец и нищожен договор без проверка

Втората новина от 9 октомври засяга хората, които плащат най-скъпо за заетите пари. „Прогресивна България“ обяви предложения между първо и второ четене на законопроекта за потребителския кредит, с които да се ограничат разходите по малките заеми.

Предложението е при кредити до две минимални работни заплати общите разходи през първия месец да не надхвърлят 20% от отпуснатата сума. Примерът, с който то беше представено, е заем от 1 000 EUR, по който за първия месец биха могли да се начислят най-много 200 EUR.

При минималната заплата от 620,20 евро за 2026 г. прагът би бил 1 240,40 EUR, а таванът за първия месец – най-много 248,08 EUR; сметката е наша. След това ограничението би нараствало постепенно до действащия таван – петкратния размер на законната лихва.

По-силната мярка според мен е друга. Договор, сключен без реална оценка на кредитоспособността, би се обявявал за нищожен, а длъжникът би връщал само главницата – без лихви и неустойки.

Останалите идеи са насочени към поведението на кредиторите.

• публичен регистър на неравноправните клаузи, воден от КЗП;
• при три или повече нарушения – искане до БНБ за заличаване на дружеството от регистъра на финансовите институции;
• забрана събирачите на дългове да търсят длъжниците между 20:00 и 8:00 ч.;
• никакъв нов кредит до 24 часа след загуба от хазарт;
• лихва за забава не по-висока от законната.

Има и възражения. Асоциацията за отговорно небанково кредитиране предупреди, че част от промените могат да изтласкат от пазара законно работещите фирми и да отворят място за нелегални лихвари.

Какво може да направи едно домакинство до края на октомври

Нито една от възможностите по-долу не зависи от комисията. Началото е в собствената сметка – годишният отчет за таксите, който банката е длъжна да предоставя, показва колко точно е платено за дванадесет месеца.

За семейство с жилищен заем изчислението е по-сложно, защото разплащателната сметка често е условие по договора за кредит. Затова таксата за поддръжка се добавя към всичко останало, описано в ръководството ни за таксите и разходите по ипотечен кредит.

Втората възможност е платежната сметка за основни операции. Всяка банка е длъжна да я предлага, а таксите по нея по закон трябва да са под средните за пазара, които БНБ обявява.

Третата е сравнението – БНБ поддържа страница за съпоставяне на таксите по платежни сметки. Сигнал до КЗП се подава на телефон 0700 111 22 или в приемната на ул. „Врабча“ 1 в София.

Защо двете теми се срещат в едни и същи домове, подсказва изследване, цитирано по Bloomberg TV Bulgaria на 9 октомври. Според него 58% от анкетираните плащат предимно в брой, 15% не ползват банкови услуги, а шест от десет нямат резерв за непредвидени разходи.

В публикацията не е посочено кой е провел проучването, затова числата са само ориентир. Домакинство без резерв обаче плаща и минималната такса на банкомата, и цената на бързия заем, а лихвите по новите ипотеки според БНБ са многократно под оскъпяването, допустимо при малките заеми.

Изводът ми е, че сама по себе си проверката едва ли ще върне и едно евро. Реалната защита срещу таксите е двумесечният срок, а при бързите кредити всичко зависи от второто четене, за което към 10 октомври няма обявена дата.