Износът от Залива – петрол на 98% от предвоенния, горива на 58%

Последна актуализация: 30.09.2026

Brent поевтиня във вторник с около 2% по цялата крива, а цените по българските бензиностанции не помръднаха за деня. Обяснението е в две числа на JPMorgan – износът на суров петрол от Близкия изток е на 98% от предвоенното ниво, а износът на горива е едва на 58%.

Brent на 96 USD – смяна на контракта, не срив

Който сравнява котировките на Brent в различни дни тази седмица, вижда рязко по-ниска цифра, но зад нея стои смяната на контракта, а не срив на пазара. Ноемврийският фючърс изтича на 30 септември и повечето платформи вече показват декемврийския.

Декемврийският контракт е на 96,36 USD, с 0,21% над вторнишкия си сетълмент от 96,16 USD. При курс 1,1335 долара за евро това са около 85,01 EUR за барел.

Реалното движение във вторник е далеч по-скромно. Декемврийският Brent загуби около 1,7%, а ноемврийският – около 2,6%, до приблизително 102,6 USD.

Разликата от около 6,4 долара между двата съседни контракта сама по себе си е показателна. Когато барелът за по-ранна доставка е по-скъп от този за по-късна, пазарът е в т.нар. бекуордейшън – купувачите плащат премия за петрол „веднага“.

Такава структура обикновено означава, че наличното предлагане е ограничено, дори когато очакванията за следващите месеци са по-спокойни. Премията не изчезна във вторник – просто цялата крива се измести малко надолу.

Същата смяна изкривява и спреда между Brent и американския WTI, който е на 89,65 USD. Разликата вече изглежда около 6,7 долара, но стесняването идва от различните месеци на доставка, а не от реално сближаване на двата сорта.

Суровият петрол се върна – 98% без сделка за Ормуз

Главната причина за вторнишкия спад е бележка на JPMorgan. Според банката 10-дневната средна на износа на суров петрол от Близкия изток е 17,5 млн. барела на ден, или 98% от нивото отпреди войната.

Потокът през Ормузкия проток почти се е върнал до върховете от края на юни – близо 13 млн. барела на ден. По оценката на JPMorgan това отразява готовността на индустрията да работи при риск, а не по-висока безопасност.

Износът се възстановява, въпреки че сделка няма и преговорите не напредват. Саудитска Арабия изпраща около 3,5 млн. барела на ден по тръбопровода Изток–Запад, около половината от капацитета му, а товаренето в пристанището Янбу е възстановено.

Goldman Sachs описва пазара като „приблизително балансиран през септември“. Банката оценява общия износ от Залива, включително недекларираните пратки, на 23,3 млн. барела на ден – колкото средното за 2025 г.

Вторият фактор е американски. Министерството на енергетиката на САЩ обяви покана за размяна на до 40 млн. барела от Стратегическия петролен резерв – по същество заем, който компаниите връщат по-късно с премия.

Офертите се приемат до 6 октомври, а доставките са предвидени за ноември и декември. Размяната е част от освобождаването на 172 млн. барела, координирано с Международната агенция по енергетика при общ ангажимент от 400 млн. барела.

Как новините около Ормуз движат не само петрола, но и благородните метали, проследихме в прегледа ни на златото, среброто и платината от 28 септември. Тогава металите поевтиняха, а във вторник и трите отскочиха.

Горивата изостават – защо 58% са по-важни за шофьора

Другата част от бележката на JPMorgan се цитира по-рядко, но е по-важна за българския шофьор. Износът на готови горива – дизел и бензин – от региона е само 3 млн. барела на ден, или 58% от предвоенното ниво.

С други думи, суровината тече почти нормално, а продуктите от нея – не. Затруднението се е преместило от добива и превоза на петрол към рафинирането и износа на горива.

Това има значение и за Европа, която традиционно допълва собственото си производство на дизел с внос. Когато предлагането на готови горива е ограничено, по-евтиният барел не се превръща автоматично в по-евтин литър.

Таблицата събира основните потоци от региона по оценките на JPMorgan и данните за саудитския тръбопровод. Разликата между първите два реда е същината на сегашната картина.

Закъснението, с което цените по колонките следват барела, разгледахме в по-ранния ни анализ на Brent и горивата. Сегашното разминаване е от друг характер – то не е въпрос на седмици, а на по-ограничено предлагане на готов продукт.

На теория рафинериите в Европа и Азия могат отчасти да компенсират, ако разполагат със свободен капацитет и подходящ суров петрол. Докато това не се случи, е възможно маржът на преработвателите да влияе на крайната цена повече от котировката на барела.

Колонката в България – без промяна за деня и транспорт с +21,5%

По данни на Fuelo цените по българските бензиностанции са без промяна спрямо предходния ден. А95 е на 1,68 €/л, дизелът – на 1,92 €/л, автогазът – на 0,69 €/л, а метанът – на 1,41 €/кг.

Спрямо 23 септември колонката все пак е поевтиняла с евроценти – дизелът от 1,96 на 1,92 €/л, А95 от 1,69 на 1,68 €/л – далеч по-малко от движението на барела. Разликата между дизела и бензина е 24 евроцента на литър и съответства на картината от Залива, където изостава износът именно на готовите горива.

За българския купувач има и валутна страна. Еврото е около 1,1335 долара, близо до най-слабото си ниво от края на юни, и това прави всеки барел малко по-скъп в евро, отколкото показва котировката в долари.

Цените на горивата вече се виждат и в инфлацията. По данни на НСИ транспортът е поскъпнал с 21,5% на годишна база през август при обща инфлация по ИПЦ от 5,1%.

Как се разпределя поскъпването между храните и транспорта, показахме в анализа на августовската инфлация. Транспортът остава един от основните двигатели на годишния темп.

Фактът, че барелът поевтинява по-бързо от колонката, не означава непременно по-осезаемо поевтиняване по бензиностанциите по-нататък. Докато износът на горива от региона не последва суровия петрол, връзката между двете цени остава отслабена.

Бюджетът и какво може да промени картината

Петролът е и фискален въпрос. Министерството на финансите е заложило в есенната си прогноза Brent средно по 90,9 USD за 2026 г. и 80,5 USD за 2027 г.

Декемврийският контракт на 96,36 USD е над двете допускания. Фискалният съвет вече отбеляза, че външните допускания на прогнозата не отговарят на сегашните пазарни нива.

Към затварянето във вторник Brent вървеше към трети пореден месечен ръст, въпреки спада в последните сесии. Това показва, че премията за риск е намаляла, но не е изчезнала.

Три фактора могат да променят картината през следващите седмици. Първият са преговорите около Ормуз, които засега не напредват, а блокадата на иранските пристанища продължава.

Вторият е интересът на компаниите към размяната от Стратегическия резерв, чиито оферти се подават до 6 октомври. Третият и най-важен за шофьорите е дали износът на горива от Залива ще последва суровия петрол от 58% към нивата отпреди войната.

Паралелно предстоят американските данни за PCE инфлацията в сряда, 30 септември, и за заетостта в петък, 2 октомври. Те влияят на очакванията за Фед и на долара, а оттам и на цената на петрола в евро.