Храните +0,8% за година, транспортът +21,5% – къде боли инфлацията

Последна актуализация: 25.09.2026

На 24 септември председателят на КЗП заяви, че маслата са „със 142% над средноевропейските цени“, но индексът 142 на Евростат означава около 42% над средното. По данните на НСИ за август храните и безалкохолните напитки са поскъпнали с 0,8% за година, а транспортът – с 21,5%.

Какво всъщност означава „142%“ – индекс, а не надценка

Освен за маслата и мазнините председателят на КЗП посочи, че млечните продукти и яйцата у нас са „със 126%“, а захарните изделия – „със 116%“ над средноевропейските цени. Прозвуча и твърдение за надценки на търговските вериги „до 130%“.

Числата 142, 126 и 116 обаче са индекси на ценовото равнище, които Евростат изчислява при средно за ЕС равно на 100. Индекс 142 означава, че дадена група е около 42% над средното, 126 – около 26% над него, а 116 – около 16%.

Разликата не е формална. Едно е стоката да е 2,4 пъти по-скъпа от средното за Европа, съвсем друго – да е с около две пети по-скъпа.

Отделно ценовото равнище не казва нищо за надценката или печалбата на търговеца. То сравнява крайната цена за потребителя между държавите, а в нея влизат суровина, енергия, труд, логистика и данъци.

Затова твърдението за надценки от порядъка на 130% остава твърдение, което самите индекси нито потвърждават, нито опровергават. За него са нужни други данни – за входните цени и маржовете по веригата.

Магазинът не е основният източник на инфлацията

Дискусията за цените на храните засенчва по-важното в официалната статистика. По данните на НСИ за август общата инфлация по ИПЦ е 5,1% на годишна база, а по ХИПЦ – 5,0%.

Храните и безалкохолните напитки обаче са поскъпнали само с 0,8% за година, а за месец август дори са поевтинели с 0,1%. Хранителните стоки като цяло са на практика без промяна спрямо юли и с 0,9% по-скъпи от година по-рано.

В самата група цените се движат и в двете посоки. През август зелето поскъпна с 5,7%, лукът – с 5,6%, а нискомасленото мляко – с 2,2%, докато доматите поевтиняха с 7,8%, а картофите – с 6,2%.

Показателна е и малката кошница, която следи разходите на най-бедните 20% от домакинствата. Тя е с 1,7% по-скъпа за година, като храните в нея са поскъпнали с 0,6%.

Как българската инфлация се съпоставя с тази в еврозоната, разгледахме в анализа ни на септемврийските данни и решението на ЕЦБ. Инфлацията от 5,1% у нас се дължи основно на групи извън магазина.

Транспортът, пътуването и услугите – където сметката расте

Най-силният натиск идва от транспорта. Групата е поскъпнала с 21,5% за година и с 5,5% само за август, а от началото на годината – с 19,4%.

Причината е в горивата и пътуването. През август дизелът е поскъпнал с 13,5%, бензинът А95 – с 4,0%, винетките – с 30,0%, а международните полети – с 11,2% на месечна база.

Ресторантите и хотелите са с 9,6% по-скъпи за година, а услугите като цяло – с 6,8%. Нехранителните стоки са поскъпнали с 6,7%, т.е. доста по-бързо от храната.

Сравнението с Европа също откроява горивата. По данни на Евростат, цитирани от flashnews.bg, горивата и смазочните материали за личния транспорт у нас са поскъпнали с около една трета за година – най-много в ЕС при около 24% средно.

На бензиностанцията цените по Fuelo на 25 септември са 1,69 EUR/л за А95 и 1,94 EUR/л за дизела. И двете са с по един евроцент по-ниски спрямо предходния ден, но на годишна база поскъпването остава значително.

Защо храната тежи, макар да е под средното за ЕС

Собствените данни на Евростат за 2024 г. показват и обратната страна на картината. Ценовото равнище на храните и безалкохолните напитки в България е 88,8 при ЕС = 100, а на храните самостоятелно – 87,1, т.е. около 13% под средното.

По групи разликите са големи. За 2024 г. хлябът и зърнените храни са на 73,1, месото – на 74,8, плодовете и зеленчуците – на 81,5.

Има обаче и групи, които по абсолютно ниво са по-скъпи от средното за ЕС. Млякото, сиренето и яйцата са на 125,7 за 2024 г., а маслата и мазнините – на 118,4.

Решаващото е сравнението с общото ценово равнище. Потреблението на домакинствата у нас като цяло е на 56,9 при ЕС = 100, така че храната е относително по-скъпа от останалата част от кошницата.

С други думи, при доходи, които остават под средните за ЕС, храната заема по-голям дял от бюджета, дори когато етикетът е по-нисък от средния за ЕС. Това обяснява защо темата предизвиква толкова силна реакция.

Как се чете инфлацията през собствения бюджет

Общият индекс е средна стойност за типично домакинство, а реалната инфлация на всяко семейство зависи от структурата на разходите му. Домакинство, което пътува ежедневно с дизелов автомобил, усеща много по-висок ръст от това, чиито основни разходи са храна и сметки.

Един от начините да се види това е разходите за транспорт да се отделят като самостоятелен ред в месечния бюджет. Така се вижда колко от поскъпването идва от горивата и пътуването и колко – от магазина.

Подходът стъпка по стъпка е описан в ръководството ни за семеен бюджет. Там разходите се групират по начин, който позволява сравнение с данните на НСИ.

Задават се и нови фактори. „Булгаргаз“ предлага цена на газа за октомври от 44,08 EUR/MWh спрямо 41,60 EUR/MWh за септември, или с 5,96% повече, без достъп, пренос, акциз и ДДС – предложението подлежи на решение от КЕВР.

От страна на доходите работните разчети на Министерството на финансите за 2027 г. са описани в материала ни за минималната заплата и осигурителния таван. Какво реално променя данъчното облекчение за семейства с деца, проследихме в разбора на ефекта от облекчението за дете.

Трябва да се има предвид и една техническа особеност. От 2026 г. НСИ прилага нова класификация на потребителските групи (КОИКОП 2018), затова групите не са напълно сравними с публикации от предходни години.