Фед вдигна лихвата до 3,75–4,00% – какво значи за домакинството

Последна актуализация: 17.09.2026

Федералният резерв вдигна основната лихва с 25 базисни пункта до диапазон 3,75–4,00% на заседанието си от 16 септември. Решението е единодушно и е първото повишение от юли 2023 г. насам.

Шест дни по-рано ЕЦБ направи същото със своята лихва. За българското домакинство комбинацията означава по-скъп кредит и все още дълбоко отрицателна реална доходност по депозита.

Решението – 25 базисни пункта при единодушен вот

Комитетът по операциите на открития пазар вдигна целевия диапазон на федералните фондове до 3,75–4,00%. Гласуването беше единодушно – 12 на 0, без нито едно особено мнение.

Това е първото повишение от юли 2023 г. насам, тоест след три години без затягане. Единодушието тежи повече от самите 25 базисни пункта, защото показва, че вътре в комитета няма група, която да се съпротивлява на посоката.

Пазарът влезе в заседанието подготвен за повишение. Излезе от него с друго убеждение – че това не е еднократен ход, а начало на серия.

Как изглеждаше позиционирането преди самото решение, описахме в анализа на сценариите за акциите отпреди заседанието. Част от заложеното тогава вече е зад гърба ни.

Точковата диаграма – 16 от 18 очакват още едно повишение

Точковата диаграма е мястото, където едно решение придобива посока. Тя показва къде всеки член на комитета вижда лихвата в края на всяка следваща година.

16 от 18 членове очакват поне още едно повишение с 25 базисни пункта до края на 2026 г. Четирима от тях допускат две.

Само двама смятат, че Фед трябва да спре дотук. Това е малцинство, което не определя посоката на комуникацията.

За следващите години картината е различна. Прогнозите не залагат нито едно повишение и сочат по едно понижение за 2028 г. и поне едно за 2029 г.

Средният край на цикъла според прогнозите на членовете е около 4,1% към края на 2027 г. Очакваните понижения през 2027 г. отпадат от прогнозата – това е промяната, която не беше отразена в цените предварително.

Уорш – инфлацията е „твърде висока твърде дълго“

Председателят Кевин Уорш мотивира решението с инфлация, която според него е „твърде висока твърде дълго“. Тонът на пресконференцията беше изтълкуван като ястребов.

Уорш посочи, че летните данни още не показват базисната инфлация да се движи към 2% ясно и с достатъчна скорост. Той не подаде собствена прогноза за нивото на лихвата.

И трите основни американски индекса бяха на плюс преди решението. Обърнаха се надолу именно по време на пресконференцията.

Това е показателното. Не самите 25 базисни пункта преобърнаха сесията, а изречението за скоростта на дезинфлацията.

Двете централни банки се движат в една посока

ЕЦБ вдигна депозитната си лихва до 2,50% на 10 септември, шест дни преди Фед. Сметката за депозита и ипотеката веднага след това разгледахме в материала за решението на ЕЦБ.

Средният пункт на диапазона на Фед е 3,875%, а депозитната лихва на ЕЦБ е 2,50%. Разликата между двете е 1,375 процентни пункта.

Тя остава непроменена след двете повишения, защото и двете банки вдигнаха с еднакъв размер. Разминаване между тях няма – има синхрон.

Сметката за българското домакинство

Инфлацията в България беше 5,1% на годишна база през август 2026 г. По този показател страната е трета в еврозоната след Литва и Кипър, както сравнихме с общата картина в еврозоната.

Средната лихва по срочен депозит в евро със срок до една година е 1,52%. Срещу годишна инфлация от 5,1% реалната доходност е отрицателна с около 3,6 процентни пункта.

Повишението на Фед не влиза пряко в българската лихва. Тя следва ЕЦБ и пазарните индекси в евро, а влиянието на Фед минава през валутния курс и през цената на дългосрочния дълг.

По кредитите сметката е по-конкретна. Средната лихва по нов ипотечен кредит е 2,43%, а по потребителски – 9,12%.

Потребителският сегмент поскъпва най-бързо тази година. Подробната разбивка по видове кредит е в прегледа на потребителското кредитиране.

Къде се пренася ефектът върху инвестициите

Доходността по десетгодишните американски ДЦК отново мина 5%. Това е конкуренцията, срещу която се мери всяка рискова инвестиция.

Ефектът върху оценките на акциите вече е видим, както проследихме в анализа на рисковата премия при доходност над 5%. При безрискова доходност от 5% всяка оценка се преизчислява.

За българския инвеститор има и втори канал – валутният. По-силният долар оскъпява покупките в долари и променя сметката по активите, деноминирани в американска валута.