Избори на 19 април 2026 г.: какво обещават партиите за данъци, ипотеки и еврозона

Последна актуализация: 16.04.2026

На 19 април 2026 г. българите избират 51-вото Народно събрание – осмите предсрочни избори от 2021 г. насам. Според социологиите пет формации се борят за места в парламента, а инфлацията, данъците и жилищните цени са водещите теми. Този анализ сравнява икономическите позиции на основните партии.

Контекстът: икономика след приемането на еврото

България стана 21-вият член на еврозоната на 1 януари 2026 г. при курс 1,95583 лева за евро. Ранните данни показват ограничен ефект върху цените – инфлацията по хармонизирания индекс пада от 3,5% през декември 2025 г. до 2,1% през февруари 2026 г., според ЕЦБ.

Междувременно лихвите по ипотеките остават в диапазона 2,6–4%, а пазарът на имоти в София отчита двуцифрен ръст от началото на годината. Този макрофон оформя дебата, който разгледахме в детайли в анализа за инфлацията в еврозоната през март 2026 г. (ипотечен калкулатор с амортизация и ранно погасяване)

Основните формации според социологиите

Пет партии и коалиции са със сигурни шансове да влязат в 51-вото НС. Според усреднените данни на „Алфа Рисърч“, „Маркет Линкс“ и „Тренд“ към средата на април 2026 г., подредбата е: „Прогресивна България“ (~30%), ГЕРБ-СДС (~20%), ДПС-Ново начало (~11–13%), ПП-ДБ (~8%) и „Възраждане“ (~7%). БСП-Обединена левица е близо до 4% бариерата.

Водещият дебат се върти около четири оси – данъчна политика, доходи и пенсии, жилищна достъпност и отношението към еврозоната. По тях партиите заемат различни позиции, които обобщаваме в таблицата по-долу.

Сравнение на икономическите платформи

Следващата таблица обобщава декларираните предизборни позиции на петте формации. Тя е базирана на официално представени програми и интервюта на водещи фигури в периода март–април 2026 г.

Данъци: плосък модел vs. ревизия

Четири от петте основни формации декларират запазване на 10-процентната плоска ставка за физически лица и корпоративния данък от 10%. ГЕРБ допълнително обещава намаляване на административната тежест с до 40%, докато „Прогресивна България“ акцентира върху стимули за реинвестиции на печалбата.

Единствено БСП-Обединена левица настоява за прогресивна скала – позиция, която остава извън коалиционния спектър на останалите парламентарно представени партии. „Възраждане“ говори за ревизия на данъчни преференции, но не предлага изрично прогресивен модел.

Жилища и ипотеки: малко конкретика

Жилищната достъпност рядко присъства в детайли в публичните програми, въпреки че 47% от избирателите посочват инфлацията като приоритет. ГЕРБ и ПП-ДБ обещават продължение на съществуващи схеми за младо семейство и прозрачност на пазара. Структурно лихвеният канал остава свързан с ЕЦБ – както показахме в прегледа на ипотечните лихви в Европа.

Еврозоната като разделителна линия

Четири от петте водещи формации подкрепят членството в еврозоната и смятат въпроса за затворен след въвеждането на еврото от 1 януари 2026 г. „Възраждане“ е единствената парламентарна партия, която поставя открито въпроса за връщане към лева, като твърди, че ипотечните лихви могат да скочат от 3,5% до около 6,5% в резултат на приемането – твърдение, което се разминава с публикуваните данни на БНБ и ЕЦБ за периода януари–април 2026 г.

Какво следва след вота

Социологиите показват фрагментиран парламент без ясен мнозинствен победител. Коалиционните сценарии са няколко – „Прогресивна България“ + ПП-ДБ, ГЕРБ + ДПС-Ново начало, или широка центристка конфигурация. Всеки сценарий има различни последици за данъчната политика и темпото на усвояване на средства по Плана за възстановяване.

За инвеститорите на българските финансови пазари водещият краткосрочен риск е не резултатът, а продължителността на съставянето на правителство – забавянето може да натежи върху лихвения спред на българския дълг спрямо германския бенчмарк.