Данък дивидент в България: ставка, ЕООД, деклариране и СИДДО

Последна актуализация: 2026-06-10

Данъкът върху дивиденти в България за физически лица е 5% – една от най-ниските ставки в ЕС. Звучи просто, но щом държите чуждестранни акции или ETF, влизат удържане при източника, СИДДО и Приложение 8. По-долу е и пълната сметка за собствениците на ЕООД.

Колко е данъкът върху дивидентите?

Данъкът върху дивиденти за физически лица в България е 5% окончателен данък върху брутната сума (ЗДДФЛ, чл. 38, ал. 1). При дивиденти от български дружества данъкът се удържа и внася от дружеството – получателят не декларира нищо.

При дивиденти от чуждестранни дружества физическото лице само изчислява и внася данъка, като декларира дохода в годишната данъчна декларация (Приложение 8). В проекта за Бюджет 2026 беше обсъждано увеличение до 10%, но то отпадна от приетия бюджет – за 2026 г. ставката остава 5%.

Данък върху дивиденти от български дружества

Тук всичко е автоматично и това е хубавото. Българското дружество, което разпределя дивидента, удържа 5% и го внася в НАП – вие получавате нетната сума по сметката си.

Срокът за дружеството е до края на месеца, следващ тримесечието, в което е взето решението за разпределение (ЗДДФЛ, чл. 65, ал. 2). За вас като получател няма срок, защото няма какво да правите.

Най-важното: дивидентите от български дружества не се декларират в годишната данъчна декларация (ЗДДФЛ, чл. 52, ал. 1, т. 4). Данъкът е окончателен и въпросът е приключен в момента, в който парите влязат по сметката.

Пример А. Дружество гласува дивидент от 1 000 EUR за вас. Удържат се 5% = 50 EUR, внасят се в НАП, а вие получавате 950 EUR. Декларация – никаква.

Данък върху чуждестранни дивиденти

Ако държите чуждестранни акции – US компании, германски, холандски – или разпределящ ETF, ставката в България е същата: 5%. Разликата е в механиката, защото тук вие сте отговорни да декларирате и внесете данъка, не брокерът.

Нека бъда директен: това е частта, която повечето инвеститори бъркат. Дивидентът от чужбина се облага веднъж в държавата на компанията и веднъж в България – а СИДДО е това, което не позволява двойното облагане да ви ощети.

СИДДО и данъчен кредит – как работи

СИДДО е спогодба за избягване на двойното данъчно облагане. България има действащи спогодби с над 70 държави, включително САЩ, Германия, Франция и Великобритания.

Механизмът е „данъчен кредит“ по ЗДДФЛ, чл. 76: платеният в чужбина данък се приспада от дължимия 5% в България, но само до размера на тези 5%.

На практика логиката е проста: ако чуждестранният данък е равен или по-висок от 5%, не дължите нищо допълнително в България. Ако е по-нисък от 5%, доплащате разликата у нас.

Има и неприятна страна: ако в чужбина са удържали повече от 5%, превишението не може да се поиска обратно от НАП. България просто не дължи това, което не е събрала.

Дивиденти от САЩ и W-8BEN

САЩ са основният случай за повечето български инвеститори, защото повечето популярни дивидентни акции и фондове са американски. Стандартната US ставка за чужденци е 30%, освен ако не подадете формуляр W-8BEN на брокера.

С валиден W-8BEN се прилага редуцираната ставка по СИДДО. Договорната ставка за портфейлни инвеститори (физически лица без значимо участие) по Член 10 от спогодбата България–САЩ е 10%.

Тук обаче има реално разминаване между договора и практиката. Договорът казва 10%, но някои брокери (например Interactive Brokers) на практика удържат 15% за български инвеститори дори с подаден W-8BEN.

Причините варират – неконфигуриран в системата конкретен treaty rate, класификация на книжата като REIT, или настройка по подразбиране. Затова не приемайте конкретно число наизуст: проверете годишното си брокерско извлечение и вижте каква ставка реално е удържана.

Без W-8BEN боли: удържат се пълните 30%, а в България можете да кредитирате само 5% (тавана). Останалото е практически загубено, защото връщането от IRS изисква отделна процедура.

Ако държите US акции и още не сте подали W-8BEN при брокера си, подаването е бърза стъпка в платформата. Двата масови за България брокера за US книжа – Interactive Brokers и Trading 212 – предлагат подаване директно онлайн.

Работещи примери

Пример Б – US дивидент с W-8BEN. Брутен дивидент 1 000 EUR. В САЩ удържат 10% по СИДДО = 100 EUR, получавате 900 EUR нетно.

Българският данък е 5% × 1 000 = 50 EUR. Данъчният кредит покрива 50 EUR от платените в чужбина 100 EUR, значи допълнителен данък в България = 0 EUR. Дивидентът пак се декларира в Приложение 8.

Пример В – US дивидент без W-8BEN. Същите 1 000 EUR, но удържани 30% = 300 EUR. Кредитът е ограничен до 50 EUR (BG данъкът), така че у нас не дължите нищо допълнително. Лошото: 250 EUR са невъзстановими – 300 EUR удържани минус 50 EUR, кредитирани в BG, = 250 EUR чиста загуба заради непопълнен формуляр.

Как се декларират чуждестранни дивиденти

Чуждестранните дивиденти се декларират в годишната данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ, в Приложение № 8 (образец 2081), Част IV – доходи от дивиденти от чужбина.

Основните полета за попълване са наименованието на компанията, държавата на регистрация (не борсата, на която се търгува), кодът на дохода 8141, брутната сума в EUR и сумата на удържания в чужбина данък.

За метод по СИДДО се избира „данъчен кредит“. Документът, който държи всичко това, е годишното брокерско извлечение (tax statement), което показва брутен дивидент и удържан данък по позиция.

Тъй като номерацията на приложенията понякога се мени между години, преди да подадете проверете актуалния образец 2081 за съответната данъчна година на сайта на НАП.

Ако инвестирате не само в акции, но и в ETF или по-широки инструменти, по-детайлна картина на данъчните правила за различни класове активи е събрана в ръководството за данъци върху инвестиции.

Срокове

Годишната данъчна декларация се подава от 1 януари до 30 април на следващата година. При подаване онлайн до 31 март получавате 5% отстъпка върху дължимия данък.

Важна техническа подробност: данъкът за чуждестранни дивиденти формално е дължим тримесечно – до 15-о число на месеца след тримесечието, в което е придобит доходът (ЗДДФЛ, чл. 67, ал. 1). На практика повечето retail инвеститори уреждат всичко наведнъж с ГДД до 30 април.

Акумулиращи срещу разпределящи ETF – данъчната разлика

Това е разликата, която повечето хора не осъзнават, докато не дойде време за декларация. Видът на ETF директно определя дали изобщо имате дивидентно данъчно събитие.

Разпределящ (distributing) ETF ви плаща дивиденти периодично. От данъчна гледна точка е като чуждестранен дивидент – дължите 5% и декларирате в Приложение 8, код 8141.

Акумулиращ (accumulating) ETF реинвестира дивидентите вътрешно. Вие не получавате плащане, значи няма дивидентно събитие, няма 5% данък и няма деклариране в Приложение 8.

Данъчно събитие при акумулиращ ETF настъпва само при продажба на дяловете. Ако фондът се търгува на регулиран пазар в ЕС/ЕИП, капиталовата печалба от продажбата е освободена от данък (ЗДДФЛ, чл. 13, ал. 1, т. 3).

Моето мнение? За дългосрочен инвеститор, който и без друго реинвестира, акумулиращ EU-регулиран ETF е по-чист данъчно – нула декларации и нула данък по пътя. В ръководството за ETF фондове са описани конкретни ирландски и люксембургски фондове, подходящи за тази стратегия.

Честна уговорка: ирландските фондове плащат вътрешно 15% американски данък върху US дивидентите в портфейла си. Това е разход на фонда – не е ваш данък и не може да се кредитира, но не заличава предимството пред разпределящ ETF.

Данък дивидент при ЕООД – когато дружеството е ваше

Голяма част от въпросите за данък дивидент идват не от борсови инвеститори, а от собственици на ЕООД, които искат да си разпределят печалбата. Механиката е същата – 5% окончателен данък – но пътят на парите е различен.

Първо дружеството плаща 10% корпоративен данък върху годишната печалба. Едва след това остатъкът може да се разпредели като дивидент, върху който се удържат още 5%.

Реалната данъчна тежест

Сметката за 10 000 EUR печалба на ЕООД изглежда така:

Общата тежест е 14,5% – все още сред най-ниските в ЕС за изваждане на печалба от дружество.

Процедурата стъпка по стъпка

Разпределя се само печалба след данъци по приет годишен финансов отчет – текуща или неразпределена от минали години. Основанието е решение на едноличния собственик (или на общото събрание при ООД), оформено с протокол.

Дружеството удържа 5% и ги внася до края на месеца, следващ тримесечието на решението. Удържаният данък се декларира с декларацията по чл. 55 ЗДДФЛ, а изплатените суми се посочват в справката по чл. 73.

Вие като получател не правите нищо – данъкът е окончателен, точно както при дивидент от публична българска компания.

Дивидент или заплата – вечният въпрос на собственика

Върху дивидента не се дължат осигуровки – това е голямото му предимство пред заплатата. Заплатата обаче е признат разход на дружеството и носи осигурителни права: пенсия, болничен, майчинство.

На практика повечето собственици комбинират: самоосигуряване върху избран осигурителен доход плюс дивидент върху остатъка от печалбата. Чисто аритметично дивидентът почти винаги печели.

Е, не смятам, че нулевите осигуровки са безплатен обяд. Минималното самоосигуряване днес означава минимална пенсия утре – сметката е лична, не само данъчна.

И за пълнота: дивидент, разпределен между две български дружества, не се облага с данък при източника. Петте процента стават дължими едва когато печалбата стигне до физическо лице.

Честа грешка: какво да не правите

Първата грешка е да пропуснете декларацията за US дивиденти, защото „и без друго не дължа нищо в България“. Дължимото може да е нула, но задължението за деклариране в Приложение 8 си остава.

Втората е да държите US акции без W-8BEN и да губите по 25 процентни пункта от всеки дивидент без причина. И третата – да очаквате, че НАП ще ви върне надвзет чуждестранен данък.

НАП няма да ви го върне. Надвзетото от чужбина е загубено от BG данъчна гледна точка.

Ако инвестирате в акции на международни пазари и портфейлът ви расте, осмислете и данъчно-ефективните инструменти за пенсиониране – доброволното пенсионно осигуряване предлага данъчно облекчение до 10% от данъчната основа, което може да компенсира дивидентните данъци другаде в декларацията.

Данъчното облагане на дивидентите е достатъчно специфично, особено при по-сложни портфейли с REITs или книжа от няколко държави. За конкретния си случай се консултирайте с данъчен консултант или с НАП – тази страница е информационна, не индивидуален данъчен съвет.

Официалните източници, които си струва да отворите: страницата на НАП за данък върху дивиденти, общата страница за годишния данък върху доходите и официалните документи по СИДДО България–САЩ от IRS.