Централните банки на Чехия, Полша и Унгария – политика през април 2026

Последна актуализация: 28.04.2026

Чешката, полската и унгарската централна банка влязоха в април 2026 г. с три различни нива на основната лихва и три различни рискови профила. ECB е на основна ставка 2,15% (депозитна 2,00%), но регионът около еврозоната пази значително по-висока цена на парите заради по-високата инфлация и геополитическите шокове в горивата.

CNB – Чехия държи 3,50% седми пореден път

Чешката национална банка остави основния двуседмичен репо процент на 3,50% на заседанието си от 19 март 2026 г., потвърждавайки седми пореден холд след последното намаление през май 2025 г. Решението беше единодушно и в синхрон с очакванията на анализаторите, а следващото редовно заседание на Управителния съвет е на 7 май.

В актуалната зимна прогноза CNB очаква годишна инфлация под 2% през 2026 г. и икономически растеж около 3%. Член на борда Ян Кубичек публично определи пазарните залози за повишаване на лихвата през 2026 г. като „преждевременни“, което задържа очакванията в коридор около 3,25–3,75% до края на годината.

NBP – Полша на 3,75% след пауза през април

Съветът по парична политика на Народния банк Полски запази референтната лихва на 3,75% на заседанието от 8–9 април 2026 г., след като през март я понижи с 25 базисни пункта. Прес съобщението беше кратко и неутрално: Съветът избра режим на изчакване, докато оцени ефекта от енергийния шок и геополитическите рискове.

Инфлацията в Полша се ускори до 3,0% на годишна база през март 2026 г. от 2,4% през февруари според GUS, основно заради скок в горивата след сътресенията в Близкия изток. Управителят Адам Глапински отвори вратата за допълнително облекчение, ако данните се успокоят, но ING прогнозира, че NBP ще задържи поне до края на 2026 г., преди евентуални три понижения по 25 б.п. в посока 3,25%.

MNB – Унгария държи 6,25%, най-високата лихва в ЕС

Магьар Немзети Банк остави основната лихва на 6,25% на заседанието си от 24 март 2026 г., след като през февруари я понижи с 25 б.п. Управителният съвет се събира отново на 28 април и пазарите очакват нов холд заради инфлационните рискове от енергийните цени.

Годишният HICP в Унгария се повиши до 2,1% през март от 1,6% през февруари по данни на Eurostat, докато националният CPI на KSH стигна 1,8%. MNB понижи прогнозата си за средна инфлация през 2026 г. от 3,8% на 3,2% и обвърза по-нататъшно облекчение с устойчиво по-силен форинт и по-благоприятни външни разходи.

EUR/CZK, EUR/PLN, EUR/HUF – къде се движат курсовете

Лихвеният диференциал спрямо ECB остава ключов за регионалните валути. По референтните курсове на ECB от 27 април 2026 г. EUR/CZK е 24,357, EUR/PLN е 4,2443, а EUR/HUF е 363,68 – като форинтът поскъпва около 7% спрямо еврото от началото на годината и подкрепя дезинфлацията в Унгария.

Чешката крона се движи в тесен коридор 24,28–24,38 през април, а полската злота – между 4,227 и 4,250 на седмична база. Тази относителна стабилност отразява високите реални лихви в трите държави спрямо еврозоната, дори след поредицата хольдове.

Защо трите банки се разминават с ECB

ECB задържа основната ставка на 2,15% и депозитната на 2,00% през март и се очаква нов хольд на 30 април, като пазарите оценяват около 73% вероятност за статукво. Това задава широк лихвен спред: над 2 пр.п. за Полша, около 1,4 пр.п. за Чехия и над 4 пр.п. за Унгария.

Този спред е целенасочен – регионалните банки нямат същия буфер на доверие като ECB и плащат премия, за да удържат валутите си. Конфликтът около Иран, скочилите цени на горивата и несигурната глобална монетарна траектория правят пълно изравняване с ECB реалистично най-рано в края на 2026 г. за Чехия и Полша, но не и за Унгария.

Какво да очакваме през следващите 6 месеца

Базовият сценарий на ING и регионалните инвестиционни банки сочи, че трите централни банки ще задържат позиции до средата на лятото, докато се изясни траекторията на горивата и инфлацията в услугите. Във втората половина на годината се очертават следните траектории.

• CNB: хольд до септември, малка вероятност за плитко покачване от 25 б.п., ако инфлацията се ускори към 2,5%.
• NBP: до три понижения от по 25 б.п. в посока 3,25%, ако петролът се успокои – но при стабилни цени, по-вероятен е страничен ход.
• MNB: зависи от форинта – ако EUR/HUF се задържи под 370, до 50 б.п. облекчение към 5,75% в Q4 е реалистично.

Рисковите сценарии включват ескалация в Близкия изток с нов скок в горивата, който би заключил трите банки в дълъг хольд, или обратно – дезинфлация по-бърза от очакваното, която би отворила синхронизиран цикъл на намаления и би облекчила разходите по кредитиране за регионалните групи, обхванати в нашия материал за европейските банки – preview на отчетите.

Какво означава това за български спестител

За българския вложител CEE контекстът е напомняне колко тясна е лихвената врата към еврозоната. След влизане в еврото лихвите по депозити и заеми ще бъдат привързани към ECB, не към регионалните 3–6%, което вече се отразява на дългосрочни решения за инвестиции до 500 евро – ниските еврови лихви правят редовното влагане в ETF-и структурно по-привлекателно от кешовите буфери.