Тръмп заплаши Китай с 50% мито заради Иран – седмици преди срещата в Пекин

Последна актуализация: 16.04.2026

На 13 април 2026 г. президентът Доналд Тръмп заплаши Китай с 50% мито заради данни, че Пекин подготвя доставка на системи за противовъздушна отбрана към Иран. Заплахата идва месец преди срещата Тръмп–Си в Пекин на 14–15 май и разклаща крехкото търговско примирие, постигнато през ноември 2025 г.

Какво точно каза Тръмп и защо сега

В интервю за Fox Business Тръмп потвърди публично, че ако САЩ „хванат“ Китай или друга държава да изпраща военно оборудване на Иран, отговорът ще бъде мито от 50% – според неговите думи „зашеметяваща сума“. Това е първият път, в който президентът конкретно назовава Китай по тази тема след провала на преговорите САЩ–Иран в Пакистан.

Поводът е репортаж на американското разузнаване, според който Пекин подготвя доставка на рамо-изстрелвани противовъздушни ракети (MANPADS) и комплектни системи за ПВО на Техеран. Китайската страна официално не коментира, но времето на заплахата – седмици преди срещата на върха – превръща сигнала в инструмент за натиск преди преговорите.

Контекст: какво остана от тарифната война

През ноември 2025 г. двете страни удължиха тарифното примирие до 10 ноември 2026 г., което свали ефективните митнически ставки от пиковите нива от 145% на САЩ срещу Китай и 125% на Китай срещу САЩ. В началото на 2026 г. обаче Върховният съд на САЩ обяви митата, наложени по извънреден закон (IEEPA), за незаконни.

Администрацията преработи стратегията си и прехвърли натиска към класически инструменти – разследвания по Раздел 301, 232 и 122. Междувременно Тръмп наложи временна обща ставка от 10%, която изтича през юли 2026 г. Новата 50%-на заплаха фактически заобикаля тези правни ограничения, защото е обвързана с разследване за оръжеен трансфер, а не с търговския баланс.

Реакция на пазарите и валутите

Първоначалната реакция на борсите беше предпазлива – S&P 500 задържа нивата около 6 886 пункта, за което пишем подробно в анализа за връщането на индекса в зелено за 2026 г. Инвеститорите засега разчитат, че заплахата е преговорна тактика, а не решение.

Еврото влезе в 2026 г. около 1,16 срещу долара – под дългосрочната справедлива стойност от около 1,20. Нова ескалация обаче може да натисне долара надолу, защото повишава риска от рецесия в САЩ и ускорява диверсификацията на резервите извън щатската валута. ЕЦБ вече сигнализира готовност да реагира при външни шокове.

Какво означава това за България и ЕС

Европейският съюз е в сложна позиция – нито американски, нито китайски съюзник в този спор. Ескалация между двете най-големи икономики натиска европейския износ едновременно чрез преориентация на китайския износ към пазарите на ЕС и чрез свиване на американското потребителско търсене за европейски стоки. Еврокомисията прогнозира реален ръст на БВП в ЕС от 1,4% през 2026 г. и 1,5% през 2027 г., но тези числа предполагат стабилна външна среда.

За българския потребител ключови канали за прехвърляне на шока са три: цените на енергийните суровини, вносните потребителски стоки с китайски компонент и валутните пазари. Инфлацията в еврозоната вече скочи до 2,5% през март 2026 г., както обсъждаме в анализа за енергийния обрат в индекса HICP, и допълнителна тарифна ескалация може да задържи ценовия натиск по-дълго от очакваното.

Срещата в Пекин на 14–15 май: какво да следим

Срещата беше отложена от първоначалните дати 31 март – 2 април именно заради войната Иран–САЩ и енергийните рискове. Новият прозорец 14–15 май съвпада с изтичането на стопгап митото от 10% само седмици по-късно, което прави срещата крайно важна за бизнеса.

Ключовите теми са три: дали Китай ще ограничи износа на технологии с двойно предназначение към Иран, дали ще бъде продължен тарифният мораториум след 10 ноември и какво ще се случи с разследванията по Раздел 301. Всеки сценарий – постигане на нова сделка, замразяване или ескалация – има пряко отражение върху европейските борси и цените на суровините, които проследяваме в прегледа на пазара на петрол.

Заключение

Заплахата от 50% мито е политически сигнал преди срещата в Пекин, а не изпълнено решение. Рискът обаче е реален – ако Китай действително достави ПВО системи на Иран или ако преговорите на 14–15 май се провалят, световните пазари ще реагират рязко. За европейските и българските участници ключът е следенето на два индикатора: резултата от срещата на върха и развитието на разследванията по Раздел 301 през юли 2026 г.