БНБ очаква 3,1% инфлация през 2027 г., но петролът надмина и неблагоприятния ѝ сценарий

Последна актуализация: 19.10.2026

Българската народна банка публикува в петък, 16 октомври, новата си макроикономическа прогноза и тя изглежда спокойна: инфлацията се забавя до 3,1% средно през 2027 г.

Проблемът е в допускането зад нея – петрол около 86 долара за барел средно за четвъртото тримесечие, докато Brent завърши седмицата на 109,86 долара.

Какво прогнозира БНБ – по-бавен растеж и по-ниска инфлация спрямо юни

Базисният сценарий на БНБ е изготвен към 21 септември и предвижда реален растеж на БВП от 2,8% през 2026 г., 2,5% през 2027 г. и 2,7% през 2028 г. Спрямо юнската прогноза оценката за 2026 г. остава същата, а за следващите две е понижена с по 0,2 процентни пункта.

При инфлацията ревизията е в приятната посока. Средногодишната инфлация по ХИПЦ вече се очаква да бъде 4,6% за 2026 г. и 3,1% за 2027 г. – с по 0,4 пункта по-ниско, главно защото храните поскъпваха по-бавно от предвиденото през последните месеци.

Двете мерки не бива да се смесват. Средногодишната инфлация е средното за цялата година, а инфлацията в края на годината сравнява декември с декември – за нея БНБ очаква 5,2% в края на 2026 г. и 2,9% в края на 2027 г.

Прогнозата на МВФ за България отпреди седмица е изготвена с други допускания и към друга дата, затова не я сравняваме пряко с тази на БНБ.

Петролът – 86 долара в прогнозата, близо 110 на пазара

Всяка прогноза почива на технически допускания, а при тази най-важното е цената на петрола. БНБ използва допусканията на ЕЦБ към 19 август, според които средната цена на барел пада до около 86 долара през четвъртото тримесечие на 2026 г. и продължава да се понижава след това.

Пазарът тръгна в друга посока. В петък, 16 октомври, декемврийският фючърс на Brent приключи на 109,86 долара (+3,7% за деня) и за пръв път от май докосна 110 долара.

В понеделник, 19 октомври, сутринта той се търгуваше около 107,9 долара, след като в петък САЩ облекчиха санкциите срещу Русия. Поводите за поскъпването са познати – атаките на Иран срещу кораби около Ормузкия проток, ракетите на хусите към Саудитска Арабия и разпадането на енергийното примирие между Украйна и Русия.

Само преди седмица Brent беше около 104 долара, а за седмицата до 16 октомври поскъпна с близо 5%.

Трябва да сме коректни към БНБ. Допускането от 86 долара е средна цена за цяло тримесечие, а 109,86 долара е цена при затваряне в един ден, така че двете не са пряко сравними.

Самата банка отбелязва, че към 21 септември петролът вече е бил с около 23 долара над базисното допускане, и смята за вероятно цената да остане над него до края на годината. Авторите знаят, че основата на прогнозата изостава от пазара още при публикуването ѝ – затова сценариите в доклада заслужават повече внимание от самия базисен сценарий.

Трите сценария – от 2,0% до 8,5% инфлация през 2027 г.

БНБ съпоставя базисния сценарий с три алтернативни, изградени по методиката на ЕЦБ върху пазарните очаквания за цените на петрола и газа. Банката изрично не оценява вероятността на нито един от тях – те показват какво би станало при съответната цена, а не какво ще стане.

Неблагоприятният сценарий допуска петрол около 100 долара средно за четвъртото тримесечие и газ около 75 евро за MWh. При него средната инфлация през 2027 г. не се забавя, а се ускорява до 5,3%, докато растежът пада до 2,2%.

Силно неблагоприятният сценарий допуска петрол около 130 долара и газ около 130 евро за MWh – тогава инфлацията през 2027 г. достига 8,5%, а растежът се свива до 1,5%. Механизмът е познат от 2022–2023 г.: при затегнат пазар на труда енергийният шок се пренася много по-силно върху цените на храните и услугите.

Ако Brent се задържи около нивата от средата на октомври, реалната траектория ще е по-близо до неблагоприятния сценарий, отколкото до базисния. За семейство с жилищен кредит с плаваща лихва разликата между 3,1% и 5,3% инфлация не е теоретична, защото такъв енергиен шок вдига инфлацията в цялата еврозона, а тогава лихвите обикновено остават високи по-дълго.

Колко тежи на практика всеки процентен пункт лихва, показва калкулаторът за месечната вноска по жилищен кредит.

Домакинствата – потреблението се забавя, а храните пак поскъпват

За домакинствата най-интересната част от доклада не е инфлацията, а потреблението. След ръст от 7,8% през 2025 г. и 7,7% през 2026 г. БНБ очаква частното потребление да се забави до 3,4% през 2027 г. и до 2,9% през 2028 г.

Обяснението е формулирано без заобикалки – забавянето идва „поради негативните ефекти от по-високата инфлация върху реалния разполагаем доход“. Казано по-просто, заплатите вече не изпреварват цените толкова, колкото през последните две години.

Пазарът на труда също се охлажда. Заетостта расте само с 0,7% през 2026 г. и с 0,2% през 2027 г., а реалното възнаграждение на един нает е намаляло през второто тримесечие.

Безработицата остава ниска – 3,4%, 3,2% и 3,0% за трите години. Това обаче не означава силно търсене на труд – БНБ отчита отслабването му от второто тримесечие насам.

За инфлацията отправната точка е септемврийската инфлация от 5,7% по данни на НСИ, измерена с националния ИПЦ. По хармонизирания индекс, с който работи БНБ, тя е 5,6% за септември – така прогнозата за 5,2% в края на годината предполага само леко забавяне до декември.

Другият сигнал е при храните – според прогнозата те поскъпват с 2,8% средно през 2026 г., но с 3,8% през 2027 г. заради косвения ефект от скъпата енергия. Енергийните продукти правят обратното – от +18,2% до −1,5%.

За домакинствата с по-ниски доходи тази комбинация е най-неприятна. Храната заема по-голяма част от техния бюджет, а поевтиняването на енергията през 2027 г. в базисния сценарий зависи изцяло от петрола.

Кредити и депозити – по-бавен ръст и какво следва за лихвите

За лихвите прогнозата не казва нищо пряко, защото те зависят от ЕЦБ, чиято депозитна лихва е 2,50% след повишението от 10 септември. На фиксинга от 16 октомври 12-месечният Euribor беше 3,215%, а 3-месечният – 2,642%. Отделно разгледахме какво очакваше пазарът от ЕЦБ в началото на месеца.

Следващото заседание на ЕЦБ е на 29 октомври, а инфлацията в еврозоната по окончателни данни на Евростат е 3,8% за септември.

Кредитният бум в България се забавя, но остава силен. БНБ очаква годишният ръст на кредитите за домакинства да се понижи от 21,1% в края на 2025 г. до 18,9% в края на 2026 г., 14,3% през 2027 г. и 12,3% през 2028 г.

При депозитите забавянето е по-рязко. Годишният ръст на депозитите на неправителствения сектор пада от 16,4% през 2025 г. до 8,9% през 2026 г. и 7,9% през 2027 г., така че темпът на кредитите за домакинства остава около два пъти по-висок от този на депозитите.

От гледна точка на кредитополучателя изводът е прост. Базисният сценарий е вариантът с евтин петрол, а двата неблагоприятни означават по-висока инфлация и по-малък шанс кредитите да поевтинеят.

Ако мислите за промяна на условията по жилищния си заем, полезно е да знаете кога има смисъл от рефинансиране на жилищен кредит и какви разходи носи то. Решението зависи от конкретния договор и лихвата в него, а не от макропрогнозата.

Какво не влиза в прогнозата – бюджетът, ETS2 и външният дефицит

Прогнозата има и граници, които БНБ сама посочва. Параметрите на средносрочната бюджетна рамка „не са отразени в пълна степен“, а законопроектът за държавния бюджет и новата средносрочна прогноза според банката се очаква да бъдат публикувани през октомври.

Към средата на октомври има само бюджетния план, изпратен в Брюксел, който е намерение, а не закон. БНБ предупреждава, че заложеното в средносрочната рамка значително забавяне на растежа на текущите разходи през 2027 и 2028 г. може да понижи растежа на БВП.

Второто неизвестно е ETS2 – европейската схема, която налага цена върху въглеродните емисии чрез задължения за доставчиците на горива. По оценка на БНБ, ако бъде въведена у нас без компенсации за засегнатите домакинства, тя ще добави 0,5 процентни пункта към средногодишната инфлация през 2028 г.

Третото е външният баланс. Дефицитът по текущата сметка достигна 8,1% от БВП за 12-те месеца до юли – най-високото ниво от 2009 г., а за цялата 2026 г. БНБ очаква 8,9%.

Икономика с толкова голям външен дефицит е особено уязвима точно към скъпа енергия.

Нашето тълкуване е, че 3,1% за 2027 г. е по-скоро оптимистичен вариант при евтин петрол, отколкото обещание. Домакинство, което планира бюджета си за 2027 г., ще стъпи на по-реалистична основа, ако има предвид и неблагоприятния сценарий – с инфлация над 5% и по-бавен ръст на реалните доходи.