Автор: Николай Калоянов

Пшеницата свързва американската суша, руските експортни квоти и българската жътва в едно ценово уравнение. За инвеститор от София това не е абстрактна тема – България е шестият производител в ЕС и сред топ-15 износители в света. Следим MATIF и CBOT в реално време и обясняваме какъв реален достъп има българският ритейл.

Цена на пшеница днес: MATIF и CBOT

Към 16 октомври 2026 г. (по сетълмента от четвъртък, 15 октомври) котировката на MATIF (Euronext Milling Wheat No. 2, тикер EBM) е декемврийският контракт – €246,25/тон, 0,81% под сетълмента от сряда (248,25). Париж е на 3,50 евро под върха си за годината.

На CBOT (Chicago SRW, контракт ZW) водещата котировка е декемврийският контракт – $6,67/бушел (666,56 в центове), около 0,5% под затварянето от четвъртък (670,00). Пазарът остава под 7 долара и е с около 13% под тригодишния и половина връх от $7,67 на 28 август.

На 30-дневна база CBOT е с около 8% надолу, но на годишна остава с около 32% нагоре. Източници: Euronext live (MATIF EBM), Trading Economics (CBOT spot), CME Group (контрактни спецификации).

Какво определя цената на пшеницата

Пазарът на пшеница се движи от шепа едри сили, които често се натискат в противоположни посоки. Затова и седмичните разходки между $5,76 и $7,55 на CBOT не са изключение, а правило за 2026 г.

• Black Sea доставки. Русия и Украйна заедно осигуряват около 25–30% от глобалния износ. Руската квота за втората половина на сезона (15 февруари – 30 юни) е удвоена до 20 млн. тона, а извън нея митото е 50% от митническата стойност, минимум €100/т.
• USDA WASDE и глобалните запаси. Августовският WASDE от 12 август свали американската реколта 2026/27 с още 5 млн. бушела до 1 531 млн. бушела (около 41,7 млн. тона) и крайните запаси до 717 млн. бушела – с 22% под предходната година. Глобалното предлагане обаче е ревизирано леко нагоре до 1 099,5 млн. тона.
• Сушата в US Plains. Около 90% от площите в Небраска и Оклахома са под някаква форма на засушаване, а над 50% от Небраска е в екстремна суша. Това е bullish драйвер, който обаче се сблъсква с рекордно глобално предлагане.
• MATIF срещу CBOT. Американската суша дълго вдигаше CBOT повече от MATIF, защото ЕС вижда рекордна реколта, но през юли черноморската ескалация изстреля и европейския бенчмарк. EU и Black Sea пшеница все още се търгуват с дискаунт спрямо американската.
• Българската и европейската жътва. ЕС добивът е +12% над петгодишната средна. България ще прибере около 7 млн. тона при доходност 5,88 т/ха – реколта в линия с рекордната година.
• FX и рублата. По-слаба рубла евтинизира руския износ и натиска глобалната цена; по-силна рубла повишава FOB Black Sea ценовия бенчмарк.
• Индия и Китай. Индия се върна на експортния пазар през 2026 г. за първи път от четири години, което добавя инкрементално предлагане. Китайското вносно търсене е по-меко на годишна база.

Текущ контекст (октомври 2026)

Към 16 октомври 2026 г. котировката на MATIF е декемврийският контракт – 246,25 EUR/тон по сетълмента от четвъртък, 15 октомври, 2,00 евро (0,81%) под сетълмента от сряда (248,25). Преди това контрактът добави по 2,50 евро във вторник и в сряда, така че Париж връща малка част от ръста и е на 3,50 евро под 52-седмичния връх от 249,75. На CBOT декемврийският контракт е около 667 цента (6,67 USD/бушел) в петък сутринта – с около 0,5% под затварянето от четвъртък (670,00) и близо до най-ниските нива от средата на август.

Миналата седмица Париж завърши почти там, откъдето започна. Контрактът добави 3,50 евро на 5 октомври и още 2,50 на 6 октомври, но върна 3,25 на 7 октомври и още 2,25 на 9 октомври.

Спадът в петък, 9 октомври, дойде след октомврийския доклад WASDE на USDA. Ведомството вдигна крайните запаси от пшеница в САЩ с 23 млн. бушела до 740 млн. – над очакваните около 721 млн., след като сряза износната прогноза с 25 млн. до 750 млн. бушела.

Черно море остава другата голяма тема. Тръмп обяви, че Русия и Украйна са се договорили за незабавно „енергийно примирие“; Володимир Зеленски подкрепи идеята, но на 12 октомври заяви, че Русия продължава да удря енергийни обекти, а Москва не е потвърдила договорката. Седмица по-рано руското министерство на отбраната заплаши да засили ударите по украинската инфраструктура, а на 14 октомври Москва обвини Украйна в удари по две рафинерии, включително Рязанската, така че пазарът не бърза да залага на по-спокойно Черно море. Същевременно руският износ все повече се пренасочва от черноморските пристанища към Балтийско море. Според Зеленски Индия, Турция, Египет и други държави от Близкия изток участват в разговорите за повторно отваряне на морските маршрути, а Турция е предложила на Москва мерки за сигурност по море. При примирие Русия може бързо да възстанови до 80% от капацитета на черноморските си зърнени терминали. Запасите от зърно в Украйна са 24,6 млн. тона към 1 септември – с 10 млн. тона повече от година по-рано, но атаките срещу пристанища и кораби продължават да спъват износа.

Доларът остава силен (EUR/USD около 1,1225 – малко над най-слабото ниво на еврото от май 2025 г.), което прави американската пшеница по-скъпа за вносителите, а европейската – по-конкурентна. Париж е на около 3,50 евро под 52-седмичния си връх. Вносителите в Азия, Близкия изток и Африка търсят алтернативни доставки – Франция наскоро изпрати 60 000 тона пшеница за Йемен, а аржентинските експортни ангажименти са на най-високото си ниво от пет години за този момент от сезона.

Брентът (декемврийски контракт) е около 105–106 долара за барел, макар износът от Близкия изток да се е възстановил почти до предвоенните нива. Въпреки това горивото и торовете остават скъпи по веригата. Фед вдигна лихвите с 25 базисни пункта на 16 септември, след като ЕЦБ вдигна депозитната си лихва до 2,50% на 10 септември. В септемврийския си доклад USDA сряза износната прогноза за 2026/27 на Русия с 3 млн. тона до 43 млн. тона и на Украйна с 1 млн. тона до 12,5 млн. тона.

CBOT срещу MATIF: кой бенчмарк да следим

Това е първият въпрос, който всеки сериозен пшеничен трейдър от България трябва да си зададе. Двата контракта търгуват различно зърно, в различни валути и по различни логистични вериги.

CBOT ZW е Chicago SRW (Soft Red Winter Wheat) – мек червен зимен сорт с доставка през пристанища на Mississippi и Toledo. Размерът на контракта е 5 000 бушела (~136 т), а котировката е в US центове за бушел.

MATIF EBM е Euronext Milling Wheat No. 2 – европейска мелачна пшеница с минимум 11% протеин. Доставката е през Руан и Дюнкерк, размерът е 50 т, а котировката е в EUR/т.

Ключовата разлика е географията на ценоопределянето. CBOT отразява предимно американската крайна посока – суша в Канзас и Небраска вдига цената, рекордни глобални запаси я държат надолу. MATIF реагира основно на европейско производство, Black Sea конкуренция и FOB транспорт от Руан към Северна Африка и Близкия Изток.

През 2026 г. двете криви на моменти се разминаваха. Американската суша вдигна CBOT над $7,00, докато MATIF дълго се задържаше в диапазона €200–218/т поради рекордна реколта в ЕС – преди черноморската ескалация да го изстреля към €247/т в средата на юли, откъдето се върна към €246,25/т за декемврийския контракт.

За български инвеститор MATIF е по-релевантният бенчмарк. Ценообразуването на българската пшеница (FOB Бургас и Варна) корелира директно с MATIF минус транспортна и качествена премия или дискаунт. CBOT остава полезен глобален индикатор, но движенията не се пренасят 1:1 в ЕС.

Брокерите често предлагат „Wheat“ CFD без да уточняват кой контракт проследяват. Проверете дали инструментът тегли ZW или EBM преди да отворите позиция – разликата може да достигне $20–30/т при шокове.

Българската пшеница и глобалните пазари

Тук е разликата между обикновена пшенична страница и страница, написана за български инвеститор. България не е наблюдател на този пазар – тя е страна по сделката.

С прогнозни ~7 млн. тона реколта 2025/26 България е шестият по големина производител в ЕС след Франция, Германия, Полша, Румъния и Испания. Доходността от 5,88 т/ха е 12% над петгодишната средна – това е технически добра година, въпреки че глобалните цени не я компенсират пропорционално.

Износният потенциал е критичният показател. Вътрешното потребление е около 1,5 млн. тона, което оставя 4–6 млн. тона за износ – обикновено към Северна Африка, Близкия Изток и Средиземноморския басейн. На това ниво България е в топ-15 на световните пшенични износители.

Каква е практическата последица за инвеститор? Българската FOB пшеница (Бургас, Варна) се ценообразува директно срещу MATIF и Black Sea Russian wheat бенчмарка. Когато Русия удвоява квотата си до 20 млн. тона, FOB цените на Черно море падат и BG експортните маржове се свиват.

Това превръща MATIF в реалния барометър за приходите на българския аграрен сектор – и за акциите на свързаните компании, ако някой ден решите да играете индиректно през ЕС-листнати агро имена. Когато планирате диверсификация, пшеницата седи в категорията на нисково корелираните с акциите активи, заедно с енергийните и металните суровини.

Начини за достъп до пазара на пшеница от България

Тук стигаме до честната част. Българският ритейл инвеститор има по-малко чисти инструменти за пшеница, отколкото за злато или петрол.

CFD-тата са най-достъпният път и причината е проста – повечето популярни брокери в България (Trading 212, XTB, eToro, IG) предлагат пшеничен CFD без ДДС и с лост 1:5 или 1:10. Цената на удобството обаче са суап разходите при дълго държана позиция и фактът, че не държите реален контракт.

Фючърсите директно (CBOT ZW или MATIF EBM) са по-чистият инструмент, но изискват Interactive Brokers или подобен дисконтов брокер с маржин акаунт от $2 000–5 000. Тук трябва да познавате expiry roll цикъла – пшеничните контракти изтичат на March, May, July, September, December.

Индиректните експозиции през акции на ADM, Bunge или европейски агро холдинги работят, но корелацията е слаба и забавена. Тези компании печелят и от маржове по преработка, не само от cash пшеничната цена. За по-стабилни суровинни експозиции вижте и нашата страница за златото като защитен актив.

CFD и фючърси върху пшеница: характеристики

Данъчно третиране на печалбите в България

Печалбите от пшенични CFD-та и фючърсни контракти попадат в стандартния режим за финансови инструменти. Облагат се с 10% плосък данък по ZDDFL (Закон за данъците върху доходите на физическите лица), чл. 33, ал. 3.

Декларирането става в годишната данъчна декларация – Образец 2001, Приложение 5. Загубите могат да се компенсират с печалби в рамките на същата категория финансови инструменти през съответната година.

При WEAT или други ETF дивиденти (рядко при пшеничните, които обикновено не разпределят) ставката е 5% при източник или 10% при декларация в България. Режимът е същият като при други металургични или енергийни ETF-ти.

Реалната пшенична търговия (като фермер, кооператив или зърнен търговец) попада под друг режим – търговска дейност, корпоративен данък и ДДС, извън обхвата на тази страница. За инвестиционна експозиция чрез CFD или фючърси режимът е чист 10% плосък данък.

Търсите повече инвестиционни възможности? Вижте нашия пълен наръчник за инвестиции от България – акции, ETF-ти, злато, крипто и депозити.