Поддържано от Николай Калоянов

Пшеницата свързва американската суша, руските експортни квоти и българската жътва в едно ценово уравнение. За инвеститор от София това не е абстрактна тема – България е шестият производител в ЕС и сред топ-15 износители в света. Следим MATIF и CBOT в реално време и обясняваме какъв реален достъп има българският ритейл.

Цена на пшеница днес: MATIF и CBOT

Към 14 септември 2026 г. (по петъчния сетълмент) котировката на MATIF (Euronext Milling Wheat No. 2, тикер EBM) е декемврийският контракт – €241,00/тон, 1,73% под сетълмента от 10 септември (245,25). Спадът в петък дойде при временното отдръпване на Брент и надеждите за нови преговори Русия–Украйна, но в понеделник петролът отново поскъпва.

На CBOT (Chicago SRW, контракт ZW) водещата котировка вече е декемврийският контракт – $7,21/бушел (720,87 в центове), 0,60% под петъчния сетълмент при 725,25 цента. По-твърдият долар преди заседанието на Фед на 15–16 септември допълнително тежи върху цената в USD.

На 30-дневна база CBOT е силно положителна, а на годишна – с двуцифрен плюс. Източници: Euronext live (MATIF EBM), Trading Economics (CBOT spot), CME Group (контрактни спецификации).

Какво определя цената на пшеницата

Пазарът на пшеница се движи от шепа едри сили, които често се натискат в противоположни посоки. Затова и седмичните разходки между $5,76 и $7,55 на CBOT не са изключение, а правило за 2026 г.

• Black Sea доставки. Русия и Украйна заедно осигуряват около 25–30% от глобалния износ. Руската квота за втората половина на сезона (15 февруари – 30 юни) е удвоена до 20 млн. тона, а извън нея митото е 50% от митническата стойност, минимум €100/т.
• USDA WASDE и глобалните запаси. Августовският WASDE от 12 август свали американската реколта 2026/27 с още 5 млн. бушела до 1 531 млн. бушела (около 41,7 млн. тона) и крайните запаси до 717 млн. бушела – с 22% под предходната година. Глобалното предлагане обаче е ревизирано леко нагоре до 1 099,5 млн. тона.
• Сушата в US Plains. Около 90% от площите в Небраска и Оклахома са под някаква форма на засушаване, а над 50% от Небраска е в екстремна суша. Това е bullish драйвер, който обаче се сблъсква с рекордно глобално предлагане.
• MATIF срещу CBOT. Американската суша дълго вдигаше CBOT повече от MATIF, защото ЕС вижда рекордна реколта, но през юли черноморската ескалация изстреля и европейския бенчмарк. EU и Black Sea пшеница все още се търгуват с дискаунт спрямо американската.
• Българската и европейската жътва. ЕС добивът е +12% над петгодишната средна. България ще прибере около 7 млн. тона при доходност 5,88 т/ха – реколта в линия с рекордната година.
• FX и рублата. По-слаба рубла евтинизира руския износ и натиска глобалната цена; по-силна рубла повишава FOB Black Sea ценовия бенчмарк.
• Индия и Китай. Индия се върна на експортния пазар през 2026 г. за първи път от четири години, което добавя инкрементално предлагане. Китайското вносно търсене е по-меко на годишна база.

Текущ контекст (септември 2026)

Към 14 септември 2026 г. котировката на MATIF е декемврийският контракт – 241,00 EUR/тон по петъчния сетълмент, 1,73% под сетълмента от 10 септември (245,25). На CBOT водещата котировка вече е декемврийският контракт – 720,87 цента (7,21 USD/бушел), 0,60% под петъчния сетълмент 725,25. Разликата спрямо показаните по-рано 707 цента идва от смяната на контракта, не от ръст.

Военната премия е в двупосочен режим. Украйна удари Новоросийск – военноморската база и петролния терминал, с непотвърдени съобщения за щети и по зърнената инфраструктура – което поддържа риска за черноморския износ. Кремъл обаче заяви, че очаква преговорите с американско посредничество да се възобновят скоро, с Абу Даби като предпочитано място, и този сигнал сваля част от премията. Разходната страна продължава да се качва: Брент се върна към 106 долара за барел, след като Саудитска Арабия спря тръбопровода Изток–Запад, и оскъпява горивото и торовете по веригата, а ЕЦБ вдигна лихвите до 2,5% на 10 септември. USDA сряза износната прогноза за реколта 2026/27 на Русия до 46 млн. тона и на Украйна до 13,5 млн. тона. Русия сви износа си с над 50% и спря плаващото експортно мито до края на 2026 г., а украинският износ е с 34% надолу от началото на годината.

CBOT срещу MATIF: кой бенчмарк да следим

Това е първият въпрос, който всеки сериозен пшеничен трейдър от България трябва да си зададе. Двата контракта търгуват различно зърно, в различни валути и по различни логистични вериги.

CBOT ZW е Chicago SRW (Soft Red Winter Wheat) – мек червен зимен сорт с доставка през пристанища на Mississippi и Toledo. Размерът на контракта е 5 000 бушела (~136 т), а котировката е в US центове за бушел.

MATIF EBM е Euronext Milling Wheat No. 2 – европейска мелачна пшеница с минимум 11% протеин. Доставката е през Руан и Дюнкерк, размерът е 50 т, а котировката е в EUR/т.

Ключовата разлика е географията на ценоопределянето. CBOT отразява предимно американската крайна посока – суша в Канзас и Небраска вдига цената, рекордни глобални запаси я държат надолу. MATIF реагира основно на европейско производство, Black Sea конкуренция и FOB транспорт от Руан към Северна Африка и Близкия Изток.

През 2026 г. двете криви на моменти се разминаваха. Американската суша вдигна CBOT над $7,00, докато MATIF дълго се задържаше в диапазона €200–218/т поради рекордна реколта в ЕС – преди черноморската ескалация да го изстреля към €247/т в средата на юли, откъдето се върна към €241,00/т за декемврийския контракт.

За български инвеститор MATIF е по-релевантният бенчмарк. Ценообразуването на българската пшеница (FOB Бургас и Варна) корелира директно с MATIF минус транспортна и качествена премия или дискаунт. CBOT остава полезен глобален индикатор, но движенията не се пренасят 1:1 в ЕС.

Брокерите често предлагат „Wheat“ CFD без да уточняват кой контракт проследяват. Проверете дали инструментът тегли ZW или EBM преди да отворите позиция – разликата може да достигне $20–30/т при шокове.

Българската пшеница и глобалните пазари

Тук е разликата между обикновена пшенична страница и страница, написана за български инвеститор. България не е наблюдател на този пазар – тя е страна по сделката.

С прогнозни ~7 млн. тона реколта 2025/26 България е шестият по големина производител в ЕС след Франция, Германия, Полша, Румъния и Испания. Доходността от 5,88 т/ха е 12% над петгодишната средна – това е технически добра година, въпреки че глобалните цени не я компенсират пропорционално.

Износният потенциал е критичният показател. Вътрешното потребление е около 1,5 млн. тона, което оставя 4–6 млн. тона за износ – обикновено към Северна Африка, Близкия Изток и Средиземноморския басейн. На това ниво България е в топ-15 на световните пшенични износители.

Каква е практическата последица за инвеститор? Българската FOB пшеница (Бургас, Варна) се ценообразува директно срещу MATIF и Black Sea Russian wheat бенчмарка. Когато Русия удвоява квотата си до 20 млн. тона, FOB цените на Черно море падат и BG експортните маржове се свиват.

Това превръща MATIF в реалния барометър за приходите на българския аграрен сектор – и за акциите на свързаните компании, ако някой ден решите да играете индиректно през ЕС-листнати агро имена. Когато планирате диверсификация, пшеницата седи в категорията на нисково корелираните с акциите активи, заедно с енергийните и металните суровини.

Начини за достъп до пазара на пшеница от България

Тук стигаме до честната част. Българският ритейл инвеститор има по-малко чисти инструменти за пшеница, отколкото за злато или петрол.

CFD-тата са най-достъпният път и причината е проста – повечето популярни брокери в България (Trading 212, XTB, eToro, IG) предлагат пшеничен CFD без ДДС и с лост 1:5 или 1:10. Цената на удобството обаче са суап разходите при дълго държана позиция и фактът, че не държите реален контракт.

Фючърсите директно (CBOT ZW или MATIF EBM) са по-чистият инструмент, но изискват Interactive Brokers или подобен дисконтов брокер с маржин акаунт от $2 000–5 000. Тук трябва да познавате expiry roll цикъла – пшеничните контракти изтичат на March, May, July, September, December.

Индиректните експозиции през акции на ADM, Bunge или европейски агро холдинги работят, но корелацията е слаба и забавена. Тези компании печелят и от маржове по преработка, не само от cash пшеничната цена. За по-стабилни суровинни експозиции вижте и нашата страница за златото като защитен актив.

CFD и фючърси върху пшеница: характеристики

Данъчно третиране на печалбите в България

Печалбите от пшенични CFD-та и фючърсни контракти попадат в стандартния режим за финансови инструменти. Облагат се с 10% плосък данък по ZDDFL (Закон за данъците върху доходите на физическите лица), чл. 33, ал. 3.

Декларирането става в годишната данъчна декларация – Образец 2001, Приложение 5. Загубите могат да се компенсират с печалби в рамките на същата категория финансови инструменти през съответната година.

При WEAT или други ETF дивиденти (рядко при пшеничните, които обикновено не разпределят) ставката е 5% при източник или 10% при декларация в България. Режимът е същият като при други металургични или енергийни ETF-ти.

Реалната пшенична търговия (като фермер, кооператив или зърнен търговец) попада под друг режим – търговска дейност, корпоративен данък и ДДС, извън обхвата на тази страница. За инвестиционна експозиция чрез CFD или фючърси режимът е чист 10% плосък данък.

Търсите повече инвестиционни възможности? Вижте нашия пълен наръчник за инвестиции от България – акции, ETF-ти, злато, крипто и депозити.