Brent 91,34 USD втори ден над 90 – премия за риск, не дефицит
Последна актуализация:
Brent се задържа над 90 долара за втори пореден ден и стигна 91,34 долара за барел. Причината е ескалацията между Техеран и Вашингтон – отговорът на Иран по цели в ОАЕ и Йордания и американската заплаха към износния терминал на остров Харг. Пазарът обаче оценява не дефицит, а вероятност.
- Brent стигна 91,34 долара – втори пореден ден над психологическата граница.
- Ръстът е рискова премия за вероятност, а не реален недостиг на суровина.
- А95 в България остава 1,58 евро за литър, дизелът – 1,83 евро.
- Ефектът върху колонката идва със закъснение от две до четири седмици.
- Удар по терминала на остров Харг е сценарият с най-голям ценови риск.
Рискова премия, а не физически дефицит
Разликата между двете е в основата на всичко останало. Физическият дефицит означава, че някой някъде не може да зареди танкер; рисковата премия означава, че всички могат, но плащат застраховка срещу деня, в който няма да могат.
През Ормузкия проток и днес минават между 6 и 8 милиона барела дневно. Нито един от ударите през последната седмица не е спрял този поток – спряло е спокойствието около него.
Затова и движението е ограничено и нервно. Brent поскъпна с 0,70 долара, или 0,77% спрямо понеделнишкото затваряне на 90,64 долара – ръст, който издава по-скоро предпазливост, отколкото паника.
Спредът между Brent и американския WTI се разшири до около 4,5 долара. Това е класическият почерк на регионален, а не глобален шок: европейският и азиатският баланс поемат премията, американският – значително по-малко.
Както отбелязахме и в анализа за пробива над 90 долара, тази премия се изпарява за часове, ако дипломацията върне някакъв ред. Тя обаче се удвоява за минути, ако бъде ударена инфраструктура.
Защо колонката в България реагира бавно
Между барела в Персийския залив и цената на А95 в София стоят поне четири звена – танкерът, рафинерията, търговецът на едро и бензиностанцията. Всяко от тях работи с наличности, купени преди седмици.
В момента А95 в България е 1,58 евро за литър, а дизелът – 1,83 евро. Тези нива отразяват суровина, платена докато Brent беше още в средата на 80-те долара.
Ако сегашните нива се задържат, обичайното пренасяне е между две и четири седмици, и то частично. Акцизът и ДДС са фиксирани компоненти, които не се движат с борсата, и те „разреждат“ всяко процентно движение на суровината.
Има и втори канал, който често се подценява – маржовете на преработка. Ударите по руски рафинерии и инцидентът със супертанкер свиха преработвателния капацитет, а това вдига цената на готовото гориво независимо от цената на суровия петрол.
Именно този канал обяснява защо дизелът в Европа поскъпва по-бързо от бензина. Дизелът е най-чувствителен към загуба на рафинерийни мощности, защото пазарът му е в най-крехко равновесие.
Трите сценария и техните ценови коридори
Полезно е да се мисли не за прогноза, а за коридори с различна вероятност. Всеки от тях има различна скорост на пренасяне към крайния потребител.
Границите по-долу не са цел, а рамка за оценка на риска. Те се местят с всяка съществена новина от региона.
| Сценарий | Какво се случва | Ефект върху Brent |
|---|---|---|
| Деескалация | Пауза в ударите и връщане към преговори | Отстъпление към средата на 80-те долара |
| Статукво | Удари продължават без прекъсване на износа | Задържане в диапазона 88–93 долара |
| Удар по Харг | Износният терминал излиза от строя | Кратък скок над 110 долара |
Третият сценарий е единственият, който превръща премията в дефицит. Харг е основният износен терминал на Иран и неговото извеждане от строя не е символичен акт, а изваждане на реални барели от пазара.
Тук е и асиметрията, която прави хеджирането скъпо. Пътят надолу е плавен и предвидим, пътят нагоре е стъпаловиден и бърз.
Какво означава това за българското домакинство
Транспортът вече е най-бързо поскъпващият компонент в българската потребителска кошница – 14,5% на годишна база при обща хармонизирана инфлация от 4,4%, също на годишна база. Горивото е основната причина за тази разлика.
Разгледахме подробно как това изкривява личната сметка на отделния човек в анализа за средната и личната инфлация. Домакинство с ежедневно пътуване с автомобил живее в съвсем различна инфлационна реалност от домакинство без кола.
Второто следствие е за Европейската централна банка. Лагард вече предупреди, че поскъпването на петрола и напрежението в Близкия изток са риск нагоре за инфлационната прогноза – а това е аргумент в полза на по-ястребова линия, не на по-гълъбова.
Третото следствие е по-скучно, но по-практично. При коридор 88–93 долара реалистичното очакване за колонката е движение от порядъка на няколко цента нагоре, а не скок, който преобръща семейния бюджет.
Актуалните нива на суровината и на горивата в страната следим в страницата за цената на петрола, където данните се обновяват ежедневно.
Какво да следим оттук нататък
Първият индикатор е обемът на танкерния трафик през Ормуз, а не заглавията. Докато дневният поток остава в диапазона 6–8 милиона барела, картината е за премия, а не за дефицит.
Вторият е поведението на спреда Brent–WTI. Свиване под 3 долара би сигнализирало, че пазарът сваля регионалната премия; разширяване над 6 долара – че я връща.
Третият е дизеловият крек-марж в Европа. Той е най-точният термометър за това дали проблемът е в добива, или в преработката – и в момента показва по-скоро второто, както личеше още при анализа на разминаването между блокадата и цената.
Често задавани въпроси
Защо петролът поскъпва, щом няма реален недостиг?
Колко бързо поскъпването стига до бензиностанцията?
Какво би се случило при удар по остров Харг?
Защо дизелът поскъпва по-бързо от бензина?
⚠ Съдържанието на FinansovSuvet.com е с образователен и информационен характер. Не го приемайте като персонална препоръка за вашите финанси.
