Brent скочи над 90 USD – какво плащаме ние за провала с Иран

Последна актуализация: 18.08.2026

Шестдесетдневният срок за сделка между САЩ и Иран изтече в понеделник без резултат. Brent скочи с 2,65% до 90,87 USD, а американският сорт добави 2,5% до 84,50 USD – и това вече не е новина само за пазарите, а за българската потребителска кошница.

Какво точно се случи в понеделник

Прозорецът от 60 дни за преговори между Вашингтон и Техеран се затвори на 17 август без трайна договорка. Доналд Тръмп заяви, че иранската страна иска сделка, но не такава, каквато той смята за необходима.

Към това се добави и заплаха към Оман – посредникът в преговорите. Реакцията на пазара беше незабавна: Brent се върна над 90 USD за първи път от началото на месеца.

Ормузкият проток остава фактор, а не фон. Затварянето му вече веднъж вдигна цената на горивата у нас и механизмът е същият.

Защо 90 USD е различно от 70 USD за България

Разликата не е линейна. При Brent около 70 USD енергийният компонент в потребителската кошница е неутрален, а при 90 USD той започва да добавя към общата инфлация със закъснение от четири до осем седмици.

Причината е структурна. Българската икономика е по-енергоемка от средното за еврозоната, а транспортът тежи повече в разходите на домакинствата с ниски доходи.

Затова една и съща цена на петрола не се усеща еднакво в София и в Мадрид. Ефектът върху крайния индекс у нас е систематично по-голям.

Валутният буфер, за който малцина говорят

Петролът се търгува в долари, а ние вече плащаме в евро. При EUR/USD около 1,155 еврото поема част от удара, който иначе би стигнал директно до колонката.

Това е реална, но крехка защита. Ако Фед изненада с по-твърд тон в протокола си в сряда, доларът се засилва и буферът се стопява точно когато е най-нужен.

Иначе казано, цената на горивото у нас днес зависи от две неща едновременно. От барела и от валутния курс – а за второто рядко се говори публично.

Как поскъпването стига от барела до касовата бележка

Преносът не е мигновен и това често обърква очакванията. Едно поскъпване на суровия петрол се вижда на бензиностанцията след две до четири седмици, а в цените на храните – след един до три месеца.

Този месец каналът е двоен. Ниските нива на Дунав вече оскъпяват речния превоз, а ограниченото газене оставя корабите с непълен товар – скъпият дизел добавя втори слой към същата сметка.

Резултатът обикновено се вижда чак в есенните данни. Затова септемврийският и октомврийският индекс са по-важни от августовския.

Какво значи това за решението на ЕЦБ

Централната банка следи енергията заради вторичните ефекти, а не заради самата цена. Ако скъпият петрол се прехвърли в заплати и услуги, аргументът за повишение на 10 септември се засилва.

Пазарите вече дават около 79% вероятност депозитната лихва да се вдигне от 2,25% на 2,50%. Заседанието на 23 юли изрично възложи допълнителни сценарии за петрола и газа – знак, че темата е на дневен ред.

За България последствието е конкретно. По-висока лихва на ЕЦБ означава по-скъпи нови ипотеки при текущи 2,45% и по-бавен ръст на кредита.

Тук се получава неудобна симетрия. Нашата инфлация е с 1,5 пункта над средната за еврозоната, но лихвата се определя от средната – тоест реалната лихва у нас остава по-ниска, отколкото ни е нужно.

Втори канал – газът и токът за бизнеса

Петролът рядко идва сам. Дългосрочните договори за втечнен газ в Европа още са индексирани частично към петролни котировки, макар делът им да намалява всяка година.

За българската промишленост това означава по-скъп вход в отоплителния сезон. Енергоемките производства планират хеджирането си през август и септември, тоест точно сега.

Ефектът стига до потребителя със закъснение и през трета врата – цената на стоките, произведени у нас. Той е по-малък от този при горивата, но е по-траен.

Тук е и разликата спрямо предишни епизоди. Този път Европа влиза в есента с пълни газохранилища, което ограничава паниката, но не и разходната сметка.

Какво следя през следващите две седмици

Три неща ще определят дали 90 USD е епизод или ново ниво. Първото е дали ще има нов преговорен формат след изтеклия срок.

Второто е протоколът на Фед в сряда, 19 август, заради ефекта върху долара. Третото са седмичните запаси в САЩ – ако те продължат да падат при скъп барел, значи търсенето издържа.

Календарът след това е известен. Джаксън Хоул е 27–29 август, а заседанието на ЕЦБ – 10 септември.

Моят прочит – рискът е политически, не геоложки

На пазара няма недостиг на петрол. Има недостиг на сигурност, че утре маршрутът ще работи – а това е коренно различен проблем.

Затова не бих гледал на 90 USD като на нов таван. При провалени преговори диапазонът 85–95 USD е по-скоро новата нормалност, докато не се появи траен механизъм за Ормуз.

Практическото следствие за домакинския бюджет е скучно, но полезно. Разликата между евтиния и скъпия петрол на колонката е около 10 евроцента на литър – при 1 500 км месечно това е разлика от порядъка на 12–15 EUR.

Тоест ударът върху отделното домакинство е поносим. Ударът върху общия индекс и оттам върху лихвената политика е това, което наистина има значение.