Потребителските кредити на 11,8 млрд. EUR – кога дългът излиза скъп
Последна актуализация:
Потребителските кредити у нас достигнаха 11,8 млрд. EUR в края на юни при годишен ръст от 14,8%. Числото изглежда умерено до момента, в който се сравни с цената, на която този дълг се обслужва, и с лихвата по спестяванията в същата банка.
- Потребителските кредити са 11,8 млрд. EUR при ръст от 14,8%.
- Общият дълг на домакинствата надхвърля 31,5 млрд. EUR и расте с 21%.
- Близо 60% от новия дълг за годината е жилищен, а не потребителски.
- Новите жилищни кредити остават на 2,46%, фирмените са 4,50%.
- Новите срочни депозити носят 1,57% при инфлация от 4,4%.
Какво показват данните на БНБ
Кредитите за домакинствата надхвърлиха 31,5 млрд. EUR в края на юни при годишен ръст от 21%. Депозитите растат по-бавно, с 18,6%, до 56,473 млрд. EUR.
Разликата в двете скорости е новината. За първи път от няколко години дългът се увеличава по-бързо от спестяванията, макар последните да остават почти двойно по-големи по обем.
Структурата на новия дълг е ясна. Близо 60% от натрупаното за годината е жилищно кредитиране, а потребителският сегмент расте по-бавно от общия показател.
Защо потребителският кредит е различен продукт
Жилищният и потребителският кредит се обсъждат заедно, но работят по различна логика. Първият е обезпечен с имот, вторият почива само на дохода на кредитополучателя.
Тази разлика се вижда директно в лихвата. Новите жилищни кредити се отпускат при около 2,46%, докато потребителските се движат в пъти по-висок диапазон именно заради липсата на обезпечение.
Втората разлика е в срока. Ипотеката се разсрочва за 20 или 30 години, а потребителският кредит обикновено за 3 до 7, което прави месечната вноска чувствителна към размера, а не към лихвата.
| Показател | Жилищен кредит | Потребителски кредит |
|---|---|---|
| Обезпечение | Ипотека върху имота | Само доход на кредитополучателя |
| Типичен срок | 20–30 години | 3–7 години |
| Лихва по нови сделки | около 2,46% | значително по-висока |
| Чувствителност към ЕЦБ | Висока при плаваща лихва | По-ниска при фиксирана |
| Дял в новия дълг за 2026 | около 60% | остатъкът |
Таблицата не е препоръка за избор между двата продукта. Тя показва защо еднакъв по размер дълг струва различно в зависимост от вида му.
Ефектът от септемврийското заседание на ЕЦБ
Управителният съвет задържа лихвите на 2,25% през юли, а септември остава открит въпрос. Анкетите сред икономисти сочат още едно повишение с 0,25 процентни пункта като най-вероятен изход.
За потребителските кредити прякото влияние е по-слабо. Повечето договори у нас са с фиксирана лихва за целия срок, което означава, че вече отпуснатите кредити не се преоценяват.
Ефектът идва при новите сделки и при фирмения сегмент. Лихвата по нови фирмени кредити вече се качи до 4,50% от 4,13% за месец, което показва накъде се движи цената на новия ресурс.
Скритите разходи, които се пропускат
Обявената лихва рядко е цялата цена. Годишният процент на разходите включва такси за разглеждане, оценка, застраховки и обслужване на сметка.
Разликата между двата показателя при потребителски кредит може да е няколко процентни пункта. Точно там се крие по-голямата част от реалната цена при по-малките суми и по-кратките срокове.
Второто често пропускано перо е застраховката живот. При някои оферти тя е задължително условие за обявената лихва и оскъпява месечната вноска, без да фигурира в лихвения процент.
Кога рефинансирането има смисъл
Обединяването на няколко потребителски кредита в един е най-честата причина за ново теглене. Сметката излиза, когато новата вноска е по-ниска, а общата платена сума до края не се увеличава.
Тук се крие и най-честата грешка. Удължаването на срока свива месечната вноска, но вдига крайната цена, защото лихва се плаща за повече години.
Разходите по самото прехвърляне също тежат. При потребителски кредит обезщетение за предсрочно погасяване не се дължи след определен период редовни вноски, но такси за нов договор и оценка остават.
Практическото правило е разликата в лихвата да покрива тези разходи в рамките на първата година. Под този праг ефектът е по-скоро психологически, отколкото финансов.
Дълг срещу спестяване при инфлация 4,4%
Инфлацията у нас се забави до 4,4% през юли, но остава над всяка налична лихва по депозит. Новите срочни влогове носят средно 1,57%, а овърнайт депозитите остават на 0,01%.
При това съотношение реалната доходност на спестяванията е отрицателна с около 2,8 процентни пункта. Същата аритметика обаче намалява и реалната тежест на вече поетия дълг с фиксирана лихва.
Оттук идва и обяснението за ръста на кредитирането. Домакинствата реагират рационално на среда, в която парите в банката губят стойност, а вноската по стар кредит става относително по-лека.
Границата на тази логика е при доходите. Тя работи, докато заплатата расте поне колкото инфлацията, и се обръща веднага щом доходът спре да догонва цените.
Често задавани въпроси
Ще поскъпнат ли потребителските кредити след септември?
Каква е разликата между лихва и годишен процент на разходите?
Защо кредитите растат по-бързо от депозитите?
⚠ Съдържанието на FinansovSuvet.com е с образователен и информационен характер. Не го приемайте като персонална препоръка за вашите финанси.
