Ормуз остава затворен – какво значи връщането на скъпия петрол за инфлацията у нас
Последна актуализация:
Ормузкият проток остава затворен, а разговорите между Иран и Оман се закучиха. За три сесии Brent поскъпна с около 5% и се върна при 87,69 USD. Точно когато НСИ отчете забавяне на инфлацията до 4,4%, най-важният ѝ двигател отново тръгва нагоре.
- Brent се върна при 87,69 USD след ръст от около 5% за три сесии.
- Юлската инфлация у нас се забави до 4,4%, но замерването е отпреди скока.
- Дизелът поскъпна с около 17% спрямо 1 юли и вече е 1,78 EUR.
- Енергията в еврозоната е с 10,0% годишен ръст, а ХИПЦ се ускори до 2,9%.
- ЕЦБ задържа 2,25%, но пазарът вече не залага на понижение през септември.
Ормуз – защо петролът пак поскъпва
Иран заяви, че преговорите с Оман са във финална фаза, но обвърза отварянето на протока с допълнителни условия към Вашингтон – вдигане на морската блокада и компенсации за нанесените щети. Al Jazeera описа на 10 август как точно тези искания помрачиха перспективата за сделка.
Резултатът е класическо връщане на рисковата премия. Brent затвори при 87,69 USD след четвърти пореден ден на ръст, а WTI е при 80,42 USD, с ръст от 2,86% за деня.
Към това се добавя и поетата от хусите отговорност за удар по саудитска рафинерия. Пазарът просто не иска да залага на разведряване преди края на седмицата. Търговците не залагат на конкретен сценарий – просто отказват да свалят премията, докато не се разбере при какви условия ще бъде отворен протокът.
Юлските 4,4% отразяват миналото
Експресната оценка на НСИ от 30 юли показа годишна инфлация 4,4% срещу 5,4% през юни – най-бързото забавяне от началото на годината. Месечният ръст обаче остана положителен, 0,7%, и това е по-важната цифра за следващите месеци.
Причината е, че юлското замерване вече носи първите ефекти от скока на горивата, но не и пълния. Средната цена на дизела достигна 1,78 EUR – около 17% над нивото от 1 юли, а бензинът е 1,54 EUR, както проследихме в текста за цените на колонката.
Прогнозите на бранша за август са за нови 5–6% при дизела и бензина. Ако се сбъднат, ефектът ще попадне в индекса за август и септември – тоест точно в данните, които ще излязат след старта на новия отоплителен сезон.
Каналите, през които петролът стига до българската кошница
Скъпият петрол не оскъпява всичко еднакво и не го прави наведнъж. Три канала работят с различна скорост и с различна тежест в индекса.
| Канал | Как действа | Кога се вижда в индекса |
|---|---|---|
| Гориво на колонката | Дизелът и бензинът влизат директно в група Транспорт | 2–4 седмици |
| Товарен транспорт и логистика | Наслагва се върху цената на хранителните продукти и стоките за дома | 1–3 месеца |
| Услуги и енергия за бита | Отопление, ток и услуги с висок дял на превоз реагират най-бавно | 3–6 месеца |
Транспортът е една от най-тежките групи в българската потребителска кошница, но реалният ефект е още по-голям. Логистиката влиза в цената на почти всичко останало. Затова първата вълна изглежда скромна, а втората – по-упорита.
Един буфер все пак работи в наша полза. Петролът се търгува в долари, а EUR/USD е при 1,1547, което свива част от поскъпването при внос в евро – ефект, който българският потребител получава автоматично от първата си година в еврозоната.
Защо сметките на ЕЦБ се променят – и то не към понижение
Данните за еврозоната вече отразяват енергийния шок. Хармонизираната инфлация се ускори до 2,9% през юли от 2,8% през юни, а енергията е с годишен ръст от 10,0% срещу 8,5% месец по-рано – най-високият темп сред всички групи.
ЕЦБ задържа депозитната лихва на 2,25% на 23 юли и изрично отбеляза, че пълният инфлационен ефект от енергийния шок още не се е проявил. Управителният съвет остана при подхода да решава от заседание на заседание, без да поема ангажимент за посока.
Пазарът обаче тълкува това по-остро от преди месец. Проучване на Bloomberg от 17 юли показа, че повечето икономисти очакват през септември последно повишение с 0,25 пункта до 2,50% – сценарий, който при Brent над 87 USD става по-вероятен, а не по-малко.
За България това има конкретно значение. Ние сме в еврозоната от 1 януари 2026 г. и вече нямаме собствен лихвен канал – цената на парите у нас се определя във Франкфурт, а инфлацията ни от 4,4% остава далеч над средните 2,9% за блока.
Какво значи това за домакинския бюджет
Разликата между 4,4% у нас и 2,9% в еврозоната е разликата между това да настигаш цените и да ги следваш. При лихви, задържани заради средното за блока, по-високата местна инфлация изяжда реалния доход по-бързо.
Августовското увеличение на пенсиите с 7,8% дава известен буфер за най-чувствителната група, както разгледахме отделно. При инфлация от 4,4% реалният ефект остава положителен, но много по-малък от номиналния.
Три сесии ръст не са тренд. Ако Ормуз отвори, петролът може да върне същите 5% за дни – миналата седмица двата бенчмарка паднаха с над 7% само заради очаквания за сделка.
Затова и бюджетните разчети около дефицита от 1,7% към юли, който описахме по-рано, зависят от сценарий, а не от една цифра.
Какво да следим до края на август
Три ориентира ще решат дали 4,4% е връх или пауза. Първият е дали Иран и Оман ще стигнат до формула за отваряне на протока.
Вторият е седмичната статистика за цените на колонката – дали прогнозираните 5–6% ръст ще се случат. Третият е септемврийското заседание на ЕЦБ, което вече ще разполага с нови тримесечни прогнози.
Често задавани въпроси
Колко бързо скъпият петрол се пренася в инфлацията у нас?
Защо българската инфлация е 4,4% при 2,9% за еврозоната?
Ще понижи ли ЕЦБ лихвите през септември?
Какво би върнало цените на горивата надолу?
Изводът
Юлските 4,4% са реално забавяне, но са измерени преди петролът да се върне над 87 USD. Ако протокът остане затворен още няколко седмици, забавянето ще спре вместо да продължи.
Обратното също е вярно и е причината да не се гради бюджет върху една сесия – при сделка за Ормуз рисковата премия изчезва по-бързо, отколкото се появи.
⚠ Съдържанието на FinansovSuvet.com е с образователен и информационен характер. Не го приемайте като персонална препоръка за вашите финанси.
