Кредитите растат с 15,5% – докъде издържа тази скорост

Последна актуализация: 17.08.2026

Кредитите за неправителствения сектор у нас минаха 56 млрд. EUR и растат с 15,5% на годишна база. Икономиката в същото време расте с 3,1%, а инфлацията е 4,4%.

Такава разлика между двете скорости не се задържа дълго. Въпросът е как приключва.

Какво показва статистиката

Общият обем кредити за нефинансови предприятия и домакинства е около 56 млрд. EUR по данни на БНБ. Годишният ръст е 15,5% и се ускорява от началото на годината.

Вътре в тази цифра сегментите се движат с различна скорост. Жилищните кредити достигат 18,87 млрд. EUR с ръст от 26,4% – най-бързият сегмент в системата.

Потребителското кредитиране е по-спокойно. Обемът от 11,8 млрд. EUR расте, но без ускорението на ипотечния пазар.

Фирменото кредитиране пък е тихият двигател, за който се говори най-малко. То не попада в заглавията, но определя каква част от растежа е инвестиция, а не потребление.

Защо кредитът изпреварва икономиката

От банкова гледна точка обяснението е просто и се състои от три части. Първата е цената на парите – 2,45% по нов жилищен кредит е второто най-ниско ниво в еврозоната.

Втората е инфлацията. При 4,4% годишно поскъпване дългът с фиксирана номинална стойност се обезценява сам, а това променя психологията на кредитополучателя.

Третата е ликвидността в банките. Влоговете са огромни, а лихвите по депозити при големите банки остават под 0,35% – евтин ресурс, който трябва да отиде някъде.

Резултатът е система, в която кредитирането е изгодно и за двете страни на гишето. Точно това прави ускорението устойчиво по-дълго, отколкото очаква външният наблюдател.

Кога бързият кредит става проблем

Опитът от 2007–2008 г. у нас е поучителен, но не се повтаря механично. Тогава ръстът беше над 60% годишно, финансиран с външен ресурс, при почти липсващи регулаторни ограничения.

Днес картината е различна в три съществени отношения. Ръстът е 15,5%, финансирането е местно, а БНБ поддържа таван от 85% съотношение кредит към стойност и 50% съотношение дълг към доход.

Тези ограничения не спират кредитирането – те филтрират кой влиза в него. Разликата е важна, защото ограничава не обема, а качеството на портфейла.

Сигналът, който наистина си струва да се следи, не е обемът, а делът на необслужваните кредити. Докато той стои ниско, ръстът от 15,5% е разширяване, а не прегряване.

Какво променя ЕЦБ на 10 септември

Пазарите дават около 79% вероятност за повишение с 25 базисни точки до 2,50%. Това ще е второто поред след хода през юни.

За кредитополучателя ефектът е ограничен и се вижда с известно закъснение. При кредит от 150 000 EUR за 25 години повишението добавя около 19 EUR към месечната вноска, ако банката прехвърли цялото повишение.

За вложителя ефектът е още по-бавен. Депозитните лихви реагират последни, а условията по банковите депозити у нас се променят с няколко месеца изоставане спрямо решенията във Франкфурт.

Тук е и същинската асиметрия. Вноската се вдига по-бързо, отколкото се вдига доходността по влога – и това е при инфлация, която държи разлика от 1,5 процентни пункта спрямо еврозоната.

Практическият прочит

Мисля, че този цикъл има още година нормален ход. Няма нито регулаторен, нито ликвиден фактор, който да го спре по-рано.

Това не значи, че всеки индивидуален кредит е удачен. Значи, че системният риск в момента е по-нисък от това, което внушава цифрата 15,5%.

За домакинство с ипотека полезното упражнение е конкретно. Пресметнете вноската при лихва с 1 процентен пункт по-висока от днешната и вижте дали остава под 30% от нетния доход.

Ако остава – цикълът може да прави каквото си иска. Ако не остава, разговорът за фиксиран период или за по-дълъг срок е за сега, а не за момента, в който лихвата вече е тръгнала.