Измамите се смениха – вече не крадат пароли, а манипулират вас

Последна актуализация: 18.08.2026

Измамите вече не се борят със защитата на банката, а с преценката на клиента. Загубите само от туристическия сектор в Европа са 256 млн. EUR за половин година, а БНБ предупреди за схеми с изкуствен интелект. Промяната в модела е по-важна от числата.

Какво показва отчетът за заплахите

Данните идват от годишния доклад за заплахите на Visa, представен вчера от директора на компанията за България. Те описват второто полугодие на 2025 г. и очертават посока, която продължава и през 2026 г.

Числата сочат в две посоки. От една страна – 256 млн. EUR загуби само в туризма и 55 случая на дигитален скиминг. От друга – спад с 9,6% при измамите с токенизирани плащания и с 24% в Европа за три години.

Тази комбинация не е противоречие. Тя означава, че техническата защита работи, а натискът се е преместил другаде.

От кражба на данни към манипулация на поведение

Старият модел беше прост – престъпникът краде номер на карта или парола и извършва операция без знанието на клиента. Банката го засича, защото самата трансакция изглежда нередна.

Новият модел е обратен. Клиентът сам извършва напълно легитимен превод, но под въздействието на измамник, който е изградил доверие по телефона или в имейл.

За системите за наблюдение това е кошмар. Такъв превод идва с правилното устройство, правилната локация и правилното потвърждение – няма нищо за блокиране.

От над десет години работа с клиенти на банково гише знам, че точно тук се къса веригата. Технологията е защитила плащането, но не и разговора преди него.

Схемите, които се въртят у нас в момента

Българският контекст е конкретен. Продължават масовите съобщения от името на МВР за неплатени глоби, от името на банки с искане за „потвърждаване на данни“ и обаждания от лица, представящи се за служители на Revolut.

Сценарият с еврото се оказа особено удобен за измамниците. Още от началото на годината се използва предлогът „спешно превалутиране“ – реалност, която вече не съществува, но звучи достоверно.

БНБ добави нов елемент в предупреждението си от края на юли. Става дума за схеми, при които изкуственият интелект генерира глас или видео на познато лице, за да придаде достоверност на искането.

Това не е бъдеще, а вече наличен инструмент. Цената му падна дотолкова, че вече се използва и срещу дребни суми.

Защо точно август и септември са рискови

Има сезонност, която рядко се обсъжда. Отпускарският сезон означава повече резервации, повече плащания от непозната мрежа и по-разсеяно внимание.

Оттам идва и концентрацията в туризма. Част от схемите работят чрез вграден зловреден код в платформи за резервации, друга част – чрез фалшиви искания за доплащане от името на хотела, обикновено над 1 000 EUR.

Септември добавя втора вълна. Началото на учебната година носи такси, застраховки и абонаменти, тоест повече очаквани плащания, в които фалшивото се крие по-лесно.

Кой носи загубата – и защо това е спорно

Правният въпрос е по-сложен от техническия. При неоторизирана операция банката възстановява средствата, защото клиентът не е разрешавал плащането.

При манипулиран превод положението е друго. Клиентът е разрешил операцията и е потвърдил с код, което формално прави случая доброволна трансакция.

Именно тук се води основният спор в Европа. Регулаторите настояват част от отговорността да падне върху доставчиците на платежни услуги, а банките възразяват, че не могат да носят риска от разговор, който не са чули.

За българския клиент това има практическо значение. Възстановяването на такъв превод не е автоматично, а зависи от бързината на сигнала и от банката получател.

Къде стои българският спестител

Тук има един неудобен факт. Големите банки у нас плащат под 0,35% по депозит, а малките предлагат до 3% – разлика, която тласка хората към по-малко познати институции и платформи.

Тази миграция е рационална, но увеличава възможностите за атака. Всяка нова регистрация е нов имейл, нов интерфейс и нов повод за фалшиво съобщение „потвърдете сметката си“.

Средната лихва по нови срочни депозити е 1,57%, така че разликата между офертите е реална. Въпросът е дали при избор на институция сигурността на канала се преценява наравно с лихвата.

Практическата рамка е една и съща при всяка банка. Нито една институция у нас не иска пароли, кодове или прехвърляне на средства „за проверка“ – всичко останало подлежи на проверка през официалния телефон, а не през този в съобщението.

Моят прочит – защитата вече е процедурна, не техническа

Банките инвестираха години в трислойна автентикация и това работи. Затова и измамникът смени целта – от системата към човека пред нея.

Следствието е, че защитата вече не е софтуер, а навик. Правило от типа „никога не действам по време на самото обаждане“ струва повече от всяка допълнителна парола.

Има и институционален извод. Данните на БНБ показват по-бърз ръст на кредитите от този на депозитите, тоест домакинствата държат все по-голяма част от парите си в движение, а не в покой.

Парите в движение са по-уязвими от парите в покой. Затова разговорът за избора на депозит днес е и разговор за това през какъв канал се управлява той.